Набоков

Колкото повече чета Набоков, толкова повече се убеждавам, че той е най-големият.
Най-тънкият писател, най-прекрасният стилист, най-дълбокият мислител (измежду писателите), най-големият аристократ на духа.

Разтърсва с дистанция, със строгост, с прецизност. Най-личностният автор без да показва никакъв сантимент в качеството си на автор.

"Лолита" - в началото не ме очарова. Само усетих, че този писател е способен да прави с читателя си всичко.

"Дар" - последната му книга писана на руски. Преобърна ме. Такава стилистика, че настръхваш още на телесно ниво. Пластове, които не могат да бъдат разпластени, дух, който не може да бъде обходен, и при все това всичко е едно такова близко, интимно...

"Защита Лужин" - бавна и плавна книга с разтърсващ финал. Шахматен шедьовър в литературата.

"Покана за екзекуция" - словесно безумие, тази книга обхожда и прекрачва всички граници на езика и заедно с това постоянно се завръща от отвъдното. Книга за разслоението на мисълта и езика, за свободата на личноста и за дълбините на съзнанието.

И какво от това?

Ами отговора на този въпрос го знаят само посветените.

Да няма недоразумения: аз също смятам Набоков за един от любимите си писатели.
Няма по-филологически въпрос от "Какво от това?"
Какво е следствието от твоя интерес към Набоков?

"Какво от това?" не е никак филологически въпрос. Той препраща към нещо друго, което е извън литературата (може би психология или метафизика?). А за филологията литературата е затворен и завършен свят и няма нищо извън нея.

Ако питаш за психологическо следствие няма да ти го споделя.
Ако питаш за метафизическо следствие, формулирай си въпроса по-адекватно.

"Обичам те, това засяга ли те?" Й. В. фон Гьоте

Ами аз не знам как следва да се разбира въпроса, щом не се знае дали е философски или филологически... Още повече, че не мога никак да му съставя някакъв контекст и това ме мъчи, мъчи...

А иначе любовта ни засяга, досяга, разсяга..., макар че е вярно, че и някои бягат от отговорност. Да си обичан е много отговорно (едно изказване в немски стил) :)

Литературата не е затворена система, тя кореспондира скрито или явно с чужди за нея текстове, които поглъща и трансформира. Смятам, че един интертекстуален поглед върху творчеството на Набоков ще е много по-интересен, но това си е мое мнение, а мненията са, с извинение, като задниците - всеки си ги има, но не винаги е уместно да ги покажеш.
Но това все пак е клуб за литература, така че свободните изказвания са задължителни. Дискусията е апетитно предизвикателство.

Не знам дали става въпрос за философия или филология, вероятно цитатът повече би подхождал под темата за немската литература и по-конкретно някъде към постингите за отчуждението. Но понеже е структуриран като питане (завършва с въпросителен знак :) не се сдържах да го пусна :)

Текстовете, с които литературата комуникира в този смисъл са също литературни.

Е добре, кажи какво ти е любимо от Набоков... А после ще правим интертекстуален анализ.

Този въпрос, когато е лишен от контекста си, звучи най-вече лично.
Толкова лично, че само фактът, че е цитат едва го спасява.

Каква е разликата според теб между въпрос и питане? Понеже един вид казваш: "Този въпрос е структуриран като питане". И според мен е голяма, но каква по-точно?

но все си мисля, че в това твое мнение има твърде много "най" ...
Измежду кои е "най" ?

C'mon babe
Why don't we paint the town?

"Пнин"?

"...а на мене без тебе винаги нещо няма да достига..."

Че е добър, добър е...
Ама Олмаши май е прав, като срещна камара суперлативи от типа "най-...", почвам да си мисля за субективизма в мненията човешки

Броят на частиците "най-" се определя от степента на моя ентусиазъм.
А основанията за него, мисля, че съм се опитал да ги набележа.

Набоков е най- спрямо всички останали писатели. Е, разбира се, има и неколцина други, които също са най-. В този смисъл Набоков е пръв между равни.

За съжаление още не съм я чел. Не успях да я открия дори при антикварите. Ако я имаш, би ли ми я зеала?

Егати префърцуненото изказване

Не си ли в състояние да правиш разлика между префърцуненост и добър стил?

Ако не, то тогава ти липсват тъкмо книги написани на последния.

Изданието е 2000 г. Така че сигурно я има по книжарниците.

я има ако си от София спокойно можеш да отидеш и да си я вземеш...

C'mon babe
Why don't we paint the town?