Що е филисофията?

Философията е свободата на мисленето. Това означава да се обвързваш мисловно само през свободна преценка.

Философията е критика на клишетата. Ние всички сме потопени в езикови и мисловни клишета, които определят представите и решенията ни дори на подсъзнателно ниво. Философията се състои в това, да приемем като подвъпросен целия наш свят досега обримчен от навика и стереотипа.

Философията е силата на разума. Всяка наука се гради върху някакви приети на доверие предпоставки. В най-общ смисъл частните науки се градят върху предпоставката, че има свят. Философията търси без-предпоставъчното. В този смисъл тя е еманацията на разума в неговата автентика.

To4no taka!!!Napulno sum suglasen!!!

citat - "Ще бъде банално, ако отново започнем с превода: “любов към мъдростта”, още повече, че всеки би си задал въпроса, дали любовта към мъдростта не означава, че ние не притежаваме мъдрост, т. е. философията е занимание на хора, които си признават, че не са мъдри?

Още от Университета бях чул едно определение, което носи в себе си значителна част от истината: “Философията е наука за всеобщото” Макар и твърде абстрактно, това определение дава положителна информация. Най-напред то определя философията като наука. Ако това е така, ние наистина трябва да съсредоточим вниманието си върху нея, защото науките са тъкмо това нещо, което се изучава в учебните заведения и именно заниманията с тях получават висока обществена оценка, поощряват се, понякога добре се заплащат и стават обект на завист от страна на хора, занимаващи се с труд от друго естество.

Това означава и нещо друго: Ако философията е наука, ние трябва да се отнесем към нея именно като към такава и да предявим към нея изисквания, отнасящи се до всяка наука както относно нейното съдържание, характера на изследователския процес и основните теоретични позиции, така и към резултатите, които се достигат вследствие нейното приложение в човешката дейност. Така се връщаме към известния пример с Талес, който за да докаже стойността на философията, изкупил всички съдове и помещения за складиране на маслини (след като предсказал богатата маслинова реколта) и постигнал с огромни печалби. Ако философията е наука, ние ще изискваме от нея да ни научи да постигаме реална полза и ще бъдем в състояние да определим нейната културна същност чрез характера на тази полза"

Много правилно! Айнщайн казва: "Наука има там, където има измерване". Все още философията не се признава за наука. (Най-малкото защото всеки, който идва на власт отрича предишната идеология, служеща си с някой философ). Но, има и обективни причини за това - човешкият род е твърде млад, за да си създаде философия, която да не потъпква всеки път. Той (човешкият род) все още не разбира за какво става въпрос и кой е той. За какъв резултат говориш?

Много свободно говориш за разум - какво е разума, как е възникнал и как се проявява? После ще говорим за философия.

Разумът е това, което може да бъде едновременно и субект и обект - в мисленето, което мисли самото себе си, субектът и обектът съвпадат.

В този смисъл разумът е без-предпоставъчното.

Радвам се!
Едва съм дошъл тук, а вече намирам съмишленици.

Философията според мен не е наука, а мета-наука. Нито една частна наука не рефлектира върху обосноваността на методологията, с която работи, нито пък върху ползата, която евентуално ще принесе. Това е дело на философията.

Задача на философията е не да принася полза, а да определи що е полезното и в този смисъл да го разграничи от приятното, ефективното, ефициентното...

Делото на Талес, за което споменаваш, не е било самото то философско, то е само пример за предимствата на човека опитен във философията над останалите.

Ako trqgnem bez predpostavqchno.....
po-dobre da zamqlchim

не може философията да бъде "критика на клишета" и същевременно да бъде "свобода на мисленето". Последното е едно доста изтрито клише - свобода от какво? Твоята философия се гради върху предпоставката, че има свобода, така че тя не е "безпредпоставъчна".
свободата на мисленео е езиково и мисловно клише! Пък да не говорим за "свободната преценка". Изобщо колко много "предпоставки, приети на доверие" има в твоя постинг.

Свободата на мисленето е превърната в клише от тези, които не могат да мислят.

Всъщност тя не е клише, а е насъщност. И естествено, че свобадата е безпредпоставъчна, в противен случай нямаше да е свобода.

Свободата на мисленето не е само негативна свобода, тя не е просто "свобода от", а е "свободата за". Това последното означава, че мисленето е авто-номно, то само си дава закона (номоса), по който се разгръща и целта, към която се стреми.

Философията като критика на клишетата е осъществяването на свободата, това е свобода в действие, освобождение от клишетата.

Ние не можем да тръгнем безпредпоставъчно, а трябва да постигнем безпредпоставъчното като разчистим предпоставките.
Затова според Кант философията е критика, не на последно място критика на предпоставките.

мисленето е производно на езика. А езикът,както сам се съгласяваш е ограничен и клиширан. Не съществува мислене без език - то би се превърнало просто в поредица от представи-опит , интуитивни желания и автоматизирани рефлекси. Езикът се е появил от необходимост за комуникация - една стадна необходимост. Следователно мисленето,точно както и езикът е ограничено и клиширано. И съвсем не е "автономно" както го изкарваш. За да съществува автономно и свободно мислене, човек трябва да е лишен от език, сетива, чувства, възпитание, образование,култура, география, история, тяло, храна и т.н и т.н ограничености, с които просто няма как да не се съобразяваш. Така че не мисленето ти задава "целта", а именно ограниченостите.
Да не говорим, че нещо,което има цел не е свободно по дефиниция. Цели имат само робите.

Ами пък какво е това клише, че мисленето било производно от езика?

По-скоро е тъкмо обратното! Когато се чудиш как да се изразиш какво те стяга - не е ли тъкмо езикът, който не ти дава достатъчно възможност да изразиш мислите си? Значи мисленето е свободата от езиковия речник и езиковите правила.

За да чувства човек автономно мисленето си се изисква той да може да преминава езикови, сетивни (пространствено-времеви), географски, икономически и социални граници чрез него (мисленето). А той тъкмо и това прави. Попитай се сам какво правиш като мислиш.

Цели нямат само животните.

аргументът ти е слаб. Ако се запъваме при опит да изразим мислите си, то е защото търсим подходящите думи, които предварително ЗНАЕМ, че съществуват. Ние предварително знаем, че породилата се мисъл има словесна форма. Ако имаш мисъл, която наистина не можеш да изразиш с думи, това вече не е мисъл, а е нещо друго. Припомни си какво се случва с децата отгледани в гората от животни - какво ти мислене, каква ти автономия?
"Цели нямат само животните"
Аз не знам какво имат и какво нямат животните, но ако те нямат цели, блазе им. Погледни един човек на улицата, а после едно животно в естествената си среда. Кой според теб изглежда по-свободен?
В предния постинг ти изразих десетина предпоставки за мисленето, но пропуснах главната предпоставка за мисленето - това е заблудата.

Словото е тялото, което мисълта сама си дава. Мисълта има нужда да се въплъти в език, но определено тя е която се въплъщава, т.е. тя е първото, автономното и свободното.

Забележи, че си противоречиш. Веднъж за теб животните са израз на свободно съществуване, а друг път за осакатеност и обусловеност (при Мауглитата). Не можеш да очакваш от мен да опровергавам и двете ти противоположни становища. Така че постарай се да вкараш в ред мислите си.

Мисленето само си е предпоставка, докато заблудата е хербаризирана мисъл и като такава вече няма общо с мисленето. Философията е именно оставането при свободата на мисленето и недопускането тя да се хербаризира.

Според мен се опитваш да изразиш нещо, което не може да се изрази с думи и като такова, не е мисъл. Затова е добе ти да вкараш в ред мислите си. Никъде не съм твърдял, че обусловеността е осакатеност. Това го твърдиш ти. Ти си този, който идва тук и заявява, че свободата и мислите са нещо висше, а ограничеността - нисше. Е това ако не е клише! Ако изключим суетата, кой е този мистериозен критерий, който ползваш за да отсъждаш кое е висше и кое нисше? Свободата и ограничеността изобщо не се явяват противоположности. Няма свобода - има само различни степени на ограниченост, и това по наша преценка, а не защото степените обективно съществуват. Но по-интересен ми е въпросът защо смяташ, че едното е по-"висше" от другото? Нима притежаваш съзнанието на всички ония "нисши" и "висши" създания та да успееш със сигурност да кажеш коя е правилната форма на съществуване!?

Което съм искал да го изразя, съм го изразил точно. Ако имаш някакви въпроси по същество, моля да ги зададеш.

Безпокои те кое е висшето и кое низшето? Низшето е това да си ограничен, да живееш в килийка от предразсъдъци, навици, инстинкти, фалишиви правила. Висшето е това да разширяваш хоризонта си, да издигаш гледната си точка и да съзерцаваш нови светове.
Тово става чрез мисленето, едиствено то създава новото в света. Принципът на природата е репродукция на вече съществуващото, на старото, принципът на мисленето е продукция на новостта.

В този смисъл животните са низши спрямо чавека, защото могат да живеят само в естествената ниша, която им е пред-зададена от природата. Това, което животните вършат, върши го всъщност природата, те нямат собствени цели, техните цели са всъщност природни цели, цели на инстинкта и самосъхранението.

Човекът като свободно същество се е еманципирал от природата, дори до такава степен се е еманципирал, че я е превърнал в обект и я застрашава да я унищожи. И така сам е застрашен да стане роб на тези правила, които в началото той свободно е създал.

Единствено при човека има мислене, поради това единствено при него има език, и единствено при него има свобода.
Някои индивиди обаче не могат да осъзнаят свободата на мисленето в себе си, и в този смисъл те си остават индивиди, без да са се превърнали в човешки личности. Принципът на личността е свободата, свободата на първо място от чуждото, на второ и най-висше място - свободата от себе си.

E dobre de, predpostavkite sa razchisteni, gotovo.
Niama nujda da pochna da izbroiavam vsiaka edna predpostavka, koiato sqm razchistil, za da vidime dali sa vsichki, nali.
Niama nujda i da gi kritikuvame, ako gi kritikuvame znachi se sqobraziavame s tiah.
Spored Kant filosofiata e kritika, a spored men tova e porednata predpostavka

За какво да ти задавам въпроси, след като ще ми отговаряш с клишета, които и без това съм слушал стотици пъти. За "венеца на природата", за разума, за извисеността на душата и тям подобни проповеди, които на практика не обясняват нищо. Нито онова, което става по небето, нито това което става по земята.... Ооо свещена суета! Животните не били това и не били онова и ние обезателно сме над всичко. Как го знаеш това, след като не си бил животно?Как разбра, че животните не мислят? по това, че не носят пуловери ли? или по това, че нямат технология и кока-кола? Ами представи си, че е точно обратното - че ние сме идиотите в ранен стадий на развитие, които още не съумяват да съществуват в синхрон с природата. Да не говорим, че развитието предполага цел, която едва ли си способен да дефинираш. Забелязвам, че и хабер си нямаш за света на животните, но по-лошото е че не ти и трябва.