Един приятел

приятел просто го няма вече…
На 27 години, спортист, здрав като бик … мозъчен кръвоизлив и точка…
Колкото и да съм намерил покой за себе си и безразличие към смъртта, ми е трудно да възприема бруталната и нелепост в такива случаи…
После, живей здравословно …

Не знам какво да кажа.

Отдавна не съм се сблъсквала със смъртта на близък човек.

Сигурно не е случайно, че смъртта ни оставя безмълвни.

Сигурно не е случайно, че паметта на мъртвите се почита с минута мълчание.

Съжалявам за приятеля ти! И не разбирам използването на подобен довод като извинение пред теб самия за последното ти изречение. Покоят и безразличието към смъртта не са достатъчни. Нужно е смирение, а то не винаги означава застой и липса на движение.

Сам Един еси Безсмертный,
сотворивый и создавый человека,
земнии убо от земли создахомся,
и в землю туюжде пойдем,
якоже повелел еси,
Создавый мя и рекий ми:
яко земля еси, и в землю отъидеши,
аможе вси человецы пойдем,
надгробное рыдание творяще песнь:
аллилуиа, аллилуиа, аллилуиа.

Моите съболезнования, Блек за товя приятел.
Каквото и да кажа...

Съжалявам...

Блек, ще започнеш да си пропомняш неща, които си мислел за отдавна забравени, дребни детайли, които не предполагаш че са в паметта ти...детайли - ярки като присъствие.
Ще изгубиш чувството си за хумор....
ще отговаряш буквално и ще реагираш автоматично...
... докато в един момент не приемеш нещата такива каквито са
... и ще ти се иска само да намериш време и да отидеш на гроба...да седнеш и да си поговориш....

Всеки има нужда да вярва , че сам по себе си този свят и справедлив.
Ако се случи нещо необясними и неочаквано и започнеш да блъскаш главата си с въпроса ЗАЩО.... се разстройва цялостната ти ценностна система.

Няма отговор на някои въпроси ЗАЩО.
Няма справедливост. Тя е измислена от хората.
Няма логика.

и ако в твойта ценностна система си записал на едно от предните места: Аз трябва , искам и мога да бъда хладнокръвен /извинявай че се хващам за това пак , но не знам друго за теб/,
когато се случи това
всичко се обърква.
Прав си , че трябва да се загубиш , за да намериш себе си.
Остави се за малко поне загубен и реещ се.
Ако искаш да говориш за това - говори.
Ако искаш да мълчиш - мълчи.
Аз исках да мълча.

/трябва да отида да занеса цветя на Silver Rose/
/тя беше на 22/
/причина за смъртта - същата/

Black, ...тръгват си всички
...рано или късно,
но никога точно навреме
тръгват си с тях премълчаните болки
и ненаписаните стихотворения
...бързат да отидат в един по-справедлив и красив свят,...свят без тревоги, напрежение и тъга...
...не му казвай "сбогом", кажи му "довиждане"
...той сега ще е много повече с теб откокото предполагаш
...светла му памет...

Вярвам в чудеса!

...че го "няма вече".

Когато(или ако) проумееш това смъртта вече няма да е пречка пред теб...

Имаше едно страхотно стихотворение на Шекспир...сега се сетих точно за него. Ако ти попаднат сонетите на Шекспир непременно го прочети!
Казва се "Душа". Сега мога да си спомня само последната строфа, но това сигурно е така защото именно тя ме е впечатлила най-силно:

"Смъртта ще спре
пред тоя жив кипеж.
Смъртта е тлен,
а ти душа - не мреш!"

"...той сега ще е много повече с теб откокото предполагаш"


колко красиво си го казала...

наистина толкова... толкова е красиво,
едновременно тъжно и щастливо...
тревожно и тържествуващо...

да усетиш...

присъствието.

Пожелавам ти го Black!
От теб се иска само...за един миг поне, да допуснеш вероятността
или да подтиснеш неверието...

любимите ни хора, които са си отишли от този свят избират много начини да ни покажат присъствието си, защото любовта е енергия, която привлича... привлича ги към нас и те никога не са си отишли напълно... те са тук, винаги, когато се нуждаем от тях... и продължават да ни го показват...
действително се случват чудеса и аз вярвам в тях.

разликата е в едно единствено нещо:

някои вярват без да са видяли,
други вярват след като са видяли...

но от това дали вярваш или не вярваш
не зависи фактът, че утре слънцето
отново ще изгрее.




дано съм била полезна...

priatelqt ti e shtastliv 4ovek shtom e ostavil nqkoi sled sebe si koito silno go obi4a.
toy ne si e otishul zavinagi, i e niakade tam gore ..moje bi 4ete tvoite redove i topliat surceto mu!

предполагам това беше отправено към ImBlack, защото говориш за приятел...

въпреки това обаче, знам, че нищо не е случайно, както и в момента тази твоя "грешка".

вярвам в знаците и това беше знак, от моя човек...чрез теб...

да, аз имам човек, както ти казваш "там горе"...
не е приятел - не само и не съвсем... много повече е, макар че не знам накъде повече от това?...
и този твой постинг е само поредния начин, по който ТОЙ ми показва, че е тук; че е със мен; че вижда какво правя; че се радва на това, което съм написала; че смъртта е просто илюзия на несъвършените ни сетива...

толкова много обич... и толкова болка... липсва ми... много ми липсва... и единствената мисъл, която ме крепи в такива моменти е, че макар и да не го виждам ТОЙ Е ТУК! Понякога почти мога да усетя присъствието му; почти долавям гласа му и думите, които би казал; почти "виждам" усмивката му със снежнобелите, равни зъби, които имаше; смехът в лешниковите му очи; "виждам" косата му - такава, каквато си беше - къса, къдрава и кестенява и почти усещам твърдия й косъм... Сега оценявам истински красотата му... Да, невероятно красив мъж би бил сега, ако беше сред нас...

Господи, толкова е странно...сякаш никога не е умирал... сякаш... сякаш просто... аз съм ослепяла...

... а така искам пак да го видя...
просто ми липсва физически...

може би оттам идва цялата болка - от физическата раздяла, защото ние сме хора и сме свикнали с физическата близост.
за жалост, все още, познанията ни относно духовната близост са твърде ограничени и объркани... но ОТ НАС ЗАВИСИ развитието им.

zdravei milo momi4e,
sega naistina viarvam 4e slu4ainite "greshki" koito pravim, sa greshki samo na 1-v pogled, v deistvitelnost sa znatzi koito raz4itame sus surceto si. Mnogo krasivi dumi si napisala za tvoq priqtel i useshtam 4e 4uvstvata vi sa vzaimni. kazvam "sa" a ne biaha zashtoto kogato zagubim blizuk za nas 4ovek, go gubim samo fizi4eski. Duhovno vinagi e s nas i taka ostava za vinagi. Moje bi naistina sum "prateni4ka" ot tvoq 4ovek za da mojesh da usetish otnovo prisustvieto mu...vliahoh tuk absoliutno slu4aino, za 1-v put, otvorih edinstveno tazi tema i neshto me nakara da ostavia posting. Ne e kato da re4esh poradi lipsa na svobodno vreme, zashtoto burzah da izlizam zatova i 1vo zatvorih temata bez da napisha nishto...i predi da izkliu4a kompiutara vliazoh nanovo.
I az viarvam 4e vsi4ko na tozi sviat se slu4va s pri4ina. Malkoto mi bratov4ed4e po4ina predi godini v edna nelepa katastrofa. Tazi godina na sushtia den zagubih goliama suma pari, ei taka dori nevidiah koga sum gi izpusnala na zemiata (ako sa padnali tam). Kato se zamislih reshih 4e taka e triabvalo za da "po4erpia" bratov4ed4eto si neshto s tezi pari. Niakolko meseca sled tova zagubih oshte malko pari to4no v denia kogato beshe po4inal priatelq na edin mnogo blizuk za men 4ovek. Ne mi stana tujno zaradi parite koito zagubih (prez celiq si jivot ne mi se e slu4valo, samo 2 pati i to n tezi dati) znam 4e e znak izpraten otgore.

Iskam da kaja neshto na vsi4ki koito sa gubili blizuk 4ovek - ne biva da pla4em za nego, kolkoto i absurdno i trudno izpulnimo da zvu4i. Nqkolko dni sled kato po4ina bratov4ed4eto mi vuina mi go e sanuvala i toy i e kazal - "mamo, az sum dobre, na mnogo hubavo mqsto sum i vsi4ki me obi4at i si igraqt s men (beshe na 10 godinki) Samo 4e vijdam 4e pla4ete i salzite vi mi pre4at da se 4uvstvam dobre. Ne pla4ete za men molq vi.."
Ottogava znam 4e kogato nqkoi si otide ot tozi svqt, toy otiva v edin po-drug i po-dobur takuv. Fizi4eski go nqma pri nas, no ni vijda, i 4uvstva i obi4a po sushtia na4in kakto predi.
Izvinqavam se 4e malko dulga se polu4i temata, no mnogo iskah da go napisha.
Pojelavam hubavi migove na vsi4ki tuk i po-malko sulzi, taka shte pomognem na sebe si, i na liubimite hora koito sa si otishli ot tozi sviat.

При мен тези загуби оставят празнина и си мисля , че човек с времето се превръща в носител на толкова много празнини от хора и мигове. Като пъзел който уж се изгражда, а същевременно се изваждат парчета, на чието място не можеш да сложиш нищо друго, защото Те са били вече там...
Искам да бързам да подредя колкото се може повече, за да не остана един ден съвсем празен ...

Покой Спасе наш
с праведними раба твоего
здраваго яко бика
културиста едного

Якоже ест писано
идеже нест
болезн ни печал
ни джим

Умерший яко дим
изчезоша тамо дека
не ест упражнение
ни тренировка

За съжаление !

Радвам се, че има още хора, които разсъждават за смъртта по този начин. Искрено се надявам това познание да докосне и изцери сломените сърца и на останалите, които все още не са повярвали в съществуването на душата...

P.S.
Брат ми е. И аз съм го сънувала, и майка ми също... Но това не са обикновени сънища - наричат се Съновидения, защото наистина са такива. Това е ИСТИНСКА СРЕЩА с душата на починалия, но просто е под формата на сън, за да е по-малко шокиращо за нашия ограничен мозък... Този, както ние го наричаме "сън" е много по-различен и никога не може да бъде сбъркан с останалите сънища. Много по-жив е, много по-сетивен, по-силен... Толкова е действителен, че чак когато се събудиш разбираш, че е било сън. Толкова е истински, че думите, които са ти казани "насън" все още отекват в съзнанието ти. Толкова истински, че ръцете ти все още усещат топлината на неговите ръце и тяхната ласка... Толкова истински, че сякаш цяла нощ си бил с този човек и сякаш току-що, точно преди да отвориш очите си, той е излязъл през вратата... И в крайна сметка, колкото и да се опитвам да опиша чувството, знам, че би ме разбрал само онзи, който вече е имал подобен "сън". И как може да е обикновен сън нещо, което се повтаря при всички, загубили близък човек. Всички сънуват починалия, обикновено най-много в първите 40 дни след загубата. И как така, ако това е сън като другите, как така той носи едно и също послание?! Всички души на починали, които ни се явяват в него говорят за едно и също нещо - да не скърбим за тях; че те са на едно красиво и спокойно място, чиято красота дори не можем да си представим; да не плачем; да бъдем силни; да се обичаме; да бъдем добри...
Една приятелка го беше сънувала и Той й казал да ми предаде(ето, това е друг пример за "пратеничка"), че много ме обича и че ще бди над мен, да не се отчайвам и да живея, Той ще ми помага в трудните моменти...
Какво повече бих могла да кажа след това?


"Никой не може да обича вместо теб или да поеме болката ти."

Във всеки оставят празнина - ние не сме безчувствени! Може думите ми да се видят на някой прекалено сурови и безчувствени, но не е така. Аз изпитвам не по-малка болка от тази, която изпитваш и ти. Болката е еднаква, празнината си остава, прав си за това. И наистина нищо не може да я запълни, нито пък трябва. Но, моля ви, не бъркайте силата на знанието с безчувственост. Аз все още страдам и винаги ще страдам за загубата на човека, за физическата му загуба. Но фактът, че по-важната, истинската и непреходна част от него - душата, фактът, че тя съществува и продължава да живее, че дори и да ми помага и да ми напомня за себе си... този факт ме кара да гледам с по-голямо разбиране на смъртта. В крайна сметка един ден всички ще сме умрели, не би трябвало това да ни плаши. Разбирането за смъртта като за преход от една форма на съществуване в друга, носи повече спокойствие на свитата от мъка душа. И още нещо - това разбиране ни показва, че пъзела винаги си е бил нареден най-прецизно и всяко парче е на точното си място, само дето... едва сега, с това разбиране, ние успяваме да видим цялостта на пъзела. Допреди това той пак си е бил цял, само където на нас парчетата са ни се виждали подредени не както трябва. Но тогава просто не сме си давали сметка за това, че НЕ НИЕ редим Пъзела на живота! Той вече е подреден предварително. А ние сме просто парченца - всяко на мястото си, всяко със ролята си, всяко достатъчно важно за целостта на творението. Нали не смяташ, че Този, който е направил пъзела може да си позволи просто да ни загуби? Не, той не може да загуби дори една-единствена частица. Тя е прекалено ценна. Тя дори е по-ценна, отколкото сама предполага...



"Никой не може да обича вместо теб или да поеме болката ти."