Фарамир и Еовин
24 отговора
728 прегледа
Фарамир и Еовин
Писмо 244: за Еовин и Фарамир
Еовин. Напълно е възможно да обичаш двама, всеки по своему. Не мисля, че чувствата на Еовин към Арагорн са се променили. Още повече, когато се разкрива неговото величие като човек и владетел, наследник на най-древната династия, тя сигурно е продължила да го обича и да му се възхищава. Той е много стар, не просто физически. Мъдростта, натрупана през дългите години от живота му, освободени от физическо отслабване, внушава не страх а благоговеене.
Тя е съвсем нечистолюбва в политическо отношение, и макар, че не е изнежена, не е някакъв вид амазонка или жена-воин по характер, просто както много други смели жени е способна да прояви доблест в отчаян момент.
Мисля, че не сте разбрали Фарамир. Баща му е изисквал от него строго подчинение, и не просто като горд и властен баща, а като глава на все още пазеща спомените за минало величие гондорска държава. Той е израснал без майка и сестра /Еовин също е израснала без майка/, и брат, който винаги се е стремял да бъде пръв във всичко. Той е свикнал да отстъпва и да не оставя мнението си за себе си, и въпреки това е съхранил способността си да ръководи хората, решително и храбро, като едновременно с това е скромен, справедлив, изключително честен и много милосърден. Мисля, че той отлично е разбирал чувствата на Еовин.
Да бъдеш принц на Итилия, най-важен след Дол Амрот, по положение във възроденото нуменорско княжество Гондор; да имаш имперска власт и престиж изобщо не означава да “копаеш в градината си”, както сте се изразили. Твърде много дела са очаквали завърналият се крал и на Принцът на Итилия е падала отговорността да опази източните граници на Гондор, да възстанови земите, да изгони бандитите и орките, да не говорим за работата в чудовищната долина на Минас Итил /Моргул/. Не съм се занимавал с подробностите, относно това, как Арагорн е управлявал своето кралство, но ясно показах, че му се е наложило през първите години от управлението си да води войни на Изток. Несъмнено негови главни военноначалници са били Фарамир и Имрахил, и някой от тях двамата го е замествал на поста главнокомандвощ по време на отсъствие.
Нуменорския крал е монарх, който има право да приема окончателни и неподлежащи на коментар решения по всеки един въпрос, но той управлява по древни, създадени не от него закони, които той може само да използва и тълкува. Даже Денетор събира Съвета за разрешаването на спорни въпроси по вътрешната и външната политика, или поне е им е давал право на изказване.
Арагорн възродил отново Великия Гондорски Съвет, където Фарамир, оставайки по наследство наместник ще бъде постоянен главен съветник /виж. Речта на Арагорн на коронацията/, ще управлява страната по време на отсъствието на краля или при неговата смърт до встъпването на престола на неговия наследник .
Скептицизмът Ви, относно бързината на възникването на чувствата между Еовин и Фарамир – по моя личен опит, и чувствата и решенията узряват много по-бързо във време на големи сътресения и особено при предчувствие за скорошна смърт. Аз не мисля, че на хора с подобно високо положение и произход са били необходими разни дребни уловки в любовта. В този разказ се говори не за времената на “куртоазната любов” заедно с целият й фалш, а за култура по-примитивна /т.е. по-малко изопачена/ и честна.
Erunyauvë Erúvë Elen- всеки чиляк с елфическо достойнство
Еовин. Напълно е възможно да обичаш двама, всеки по своему. Не мисля, че чувствата на Еовин към Арагорн са се променили. Още повече, когато се разкрива неговото величие като човек и владетел, наследник на най-древната династия, тя сигурно е продължила да го обича и да му се възхищава. Той е много стар, не просто физически. Мъдростта, натрупана през дългите години от живота му, освободени от физическо отслабване, внушава не страх а благоговеене.
Тя е съвсем нечистолюбва в политическо отношение, и макар, че не е изнежена, не е някакъв вид амазонка или жена-воин по характер, просто както много други смели жени е способна да прояви доблест в отчаян момент.
Мисля, че не сте разбрали Фарамир. Баща му е изисквал от него строго подчинение, и не просто като горд и властен баща, а като глава на все още пазеща спомените за минало величие гондорска държава. Той е израснал без майка и сестра /Еовин също е израснала без майка/, и брат, който винаги се е стремял да бъде пръв във всичко. Той е свикнал да отстъпва и да не оставя мнението си за себе си, и въпреки това е съхранил способността си да ръководи хората, решително и храбро, като едновременно с това е скромен, справедлив, изключително честен и много милосърден. Мисля, че той отлично е разбирал чувствата на Еовин.
Да бъдеш принц на Итилия, най-важен след Дол Амрот, по положение във възроденото нуменорско княжество Гондор; да имаш имперска власт и престиж изобщо не означава да “копаеш в градината си”, както сте се изразили. Твърде много дела са очаквали завърналият се крал и на Принцът на Итилия е падала отговорността да опази източните граници на Гондор, да възстанови земите, да изгони бандитите и орките, да не говорим за работата в чудовищната долина на Минас Итил /Моргул/. Не съм се занимавал с подробностите, относно това, как Арагорн е управлявал своето кралство, но ясно показах, че му се е наложило през първите години от управлението си да води войни на Изток. Несъмнено негови главни военноначалници са били Фарамир и Имрахил, и някой от тях двамата го е замествал на поста главнокомандвощ по време на отсъствие.
Нуменорския крал е монарх, който има право да приема окончателни и неподлежащи на коментар решения по всеки един въпрос, но той управлява по древни, създадени не от него закони, които той може само да използва и тълкува. Даже Денетор събира Съвета за разрешаването на спорни въпроси по вътрешната и външната политика, или поне е им е давал право на изказване.
Арагорн възродил отново Великия Гондорски Съвет, където Фарамир, оставайки по наследство наместник ще бъде постоянен главен съветник /виж. Речта на Арагорн на коронацията/, ще управлява страната по време на отсъствието на краля или при неговата смърт до встъпването на престола на неговия наследник .
Скептицизмът Ви, относно бързината на възникването на чувствата между Еовин и Фарамир – по моя личен опит, и чувствата и решенията узряват много по-бързо във време на големи сътресения и особено при предчувствие за скорошна смърт. Аз не мисля, че на хора с подобно високо положение и произход са били необходими разни дребни уловки в любовта. В този разказ се говори не за времената на “куртоазната любов” заедно с целият й фалш, а за култура по-примитивна /т.е. по-малко изопачена/ и честна.
Erunyauvë Erúvë Elen- всеки чиляк с елфическо достойнство
Re: Фарамир и Еовин
Мерси, Грах! :))))
за темата...
Има нещо, което много харесвам и е характерно за Толкин (поне според мен), което тук (в кратката история за Еовин и Фарамир) е много очеизвадно показана.
Това е смелостта на героите му да си показват чувствата.
Няма и намек някой "могъщ и величав войн" или "прекрасна девойка" да смята, че чувствата им ще ги направят по-слаби и уязвими. Признаването и показването им не ги "злепоставят", не ги правят по-малко "мъже" или по-губещи и отчаяни жени.
Това е красиво и естествено.
Бях "мъдрувала" веднъж (едва ли само толкова :) пред Fairy на тема кого как и по колко обичат Еовин и Арагорн.
(За Фарамир не говоря – той милият си знае Еовин, та Еовин.)
Та за Еовин – тя хареса покоя у Фарамир (там всички неща – опора, разбиране, безрезервана обич). За това след огромната душевна умора се влюби за втори път (за има-няма месец), отпусна се и реши да смени "дева-войн съм аз и няма нежност в ръката ми" с "ще стана целителка и ще обичам всичко, що расне и завързва плод".
Да, ама аз не мисля, че така лесно се губи мечтанието по "велики дела" и "велики царствени войни".
Тя просто си е избрала "покоя", но със сигурност в моменти, когато се е събуждал старият копнеж по "победният лик на владетеля", тя се е връщала към хм... страстта си към Арагорн.
Тя си е дева-войн (независимо какво си приказва и как си променя живота - вижте там цялата смелост, решителност, бунтарство, страх от клетки).
"Девата" вижда Фарамир, но "Война" се хваща за Арагорн. И това е част от Еовин, която едвали ще изчезне.
Нищо лошо, разбира се :) Тя е достатъчно силна за да се пребори с подобни мечтания ;)
Но заради това си мисля, че ако Боромир бе оцелял и тя го бе видяла, Фарамир не би имал шанс.
Защото той е много по-близо до чувствата, който я вълнуват от край време....
За Бога! Що за щуротии! :)))))))
Няма такава бира! Толкин е казал, че Боромир умира, Еовин живее щастливо с Фарамир, Арагорн с кака Арвен... и къде се бутат прекалилите с четенето коне!
(прав си Ловецо: "Пациентите са завладяни от фикс идеята, че след многократно препрочитане на произведенията на Толкин, книгите му изведнъж ще се допишат сами и може да прочетат нещо ново")
за темата...
Има нещо, което много харесвам и е характерно за Толкин (поне според мен), което тук (в кратката история за Еовин и Фарамир) е много очеизвадно показана.
Това е смелостта на героите му да си показват чувствата.
Няма и намек някой "могъщ и величав войн" или "прекрасна девойка" да смята, че чувствата им ще ги направят по-слаби и уязвими. Признаването и показването им не ги "злепоставят", не ги правят по-малко "мъже" или по-губещи и отчаяни жени.
Това е красиво и естествено.
Бях "мъдрувала" веднъж (едва ли само толкова :) пред Fairy на тема кого как и по колко обичат Еовин и Арагорн.
(За Фарамир не говоря – той милият си знае Еовин, та Еовин.)
Та за Еовин – тя хареса покоя у Фарамир (там всички неща – опора, разбиране, безрезервана обич). За това след огромната душевна умора се влюби за втори път (за има-няма месец), отпусна се и реши да смени "дева-войн съм аз и няма нежност в ръката ми" с "ще стана целителка и ще обичам всичко, що расне и завързва плод".
Да, ама аз не мисля, че така лесно се губи мечтанието по "велики дела" и "велики царствени войни".
Тя просто си е избрала "покоя", но със сигурност в моменти, когато се е събуждал старият копнеж по "победният лик на владетеля", тя се е връщала към хм... страстта си към Арагорн.
Тя си е дева-войн (независимо какво си приказва и как си променя живота - вижте там цялата смелост, решителност, бунтарство, страх от клетки).
"Девата" вижда Фарамир, но "Война" се хваща за Арагорн. И това е част от Еовин, която едвали ще изчезне.
Нищо лошо, разбира се :) Тя е достатъчно силна за да се пребори с подобни мечтания ;)
Но заради това си мисля, че ако Боромир бе оцелял и тя го бе видяла, Фарамир не би имал шанс.
Защото той е много по-близо до чувствата, който я вълнуват от край време....
За Бога! Що за щуротии! :)))))))
Няма такава бира! Толкин е казал, че Боромир умира, Еовин живее щастливо с Фарамир, Арагорн с кака Арвен... и къде се бутат прекалилите с четенето коне!
(прав си Ловецо: "Пациентите са завладяни от фикс идеята, че след многократно препрочитане на произведенията на Толкин, книгите му изведнъж ще се допишат сами и може да прочетат нещо ново")
Re: Фарамир и Еовин
И аз си мисля, че неведнъж Крал Елесар се е подсещал за принцеса Еовин ... особено в моменти, когато е осъзнавал, че е все пак човек женен за 3-хиляди годишна елфка...
Каквото и да си говорим, Арагорн би обичал Еовин ако не беше "политическо- историческия" фактор в неговата съдба.
Знам, знам ... любовта между Арагорн и Арвен е като тази между Берен и Лютиен - съдбовна, но ... все си мисля, че в подобните любови има нещо изкуствено, нещо "спуснато отгоре" за да стане "по поръчка" ... а истинските неща, рядко стават така ...
Не знам дали Арагорн е съжалявал след години за това, но знаем, че Арвен със сигурност го е правила ... може би и всички те са били по своему "прецакани" във името на висшата цел.
За Фарамир, мисля, че именно "ектремната" ситуация го е тласнала към Еовин, иначе той едва ли би посмял да се "влюби набързо", в крайна сметка те са били сами, в болницата, а около тях е бушувала страшна война, чиито жертви да били и те ... чувстото за обреченост е било ужасно и те просто са се хванали един за друг като удавници за сламка.
Дали Еовин го е обичала искрено не знам, но в негово лице тя е намерила съвършения приятел и затова можем да предположим, че е била щастлива ...
Erunyauvë Erúvë Elen- всеки чиляк с елфическо достойнство
Каквото и да си говорим, Арагорн би обичал Еовин ако не беше "политическо- историческия" фактор в неговата съдба.
Знам, знам ... любовта между Арагорн и Арвен е като тази между Берен и Лютиен - съдбовна, но ... все си мисля, че в подобните любови има нещо изкуствено, нещо "спуснато отгоре" за да стане "по поръчка" ... а истинските неща, рядко стават така ...
Не знам дали Арагорн е съжалявал след години за това, но знаем, че Арвен със сигурност го е правила ... може би и всички те са били по своему "прецакани" във името на висшата цел.
За Фарамир, мисля, че именно "ектремната" ситуация го е тласнала към Еовин, иначе той едва ли би посмял да се "влюби набързо", в крайна сметка те са били сами, в болницата, а около тях е бушувала страшна война, чиито жертви да били и те ... чувстото за обреченост е било ужасно и те просто са се хванали един за друг като удавници за сламка.
Дали Еовин го е обичала искрено не знам, но в негово лице тя е намерила съвършения приятел и затова можем да предположим, че е била щастлива ...
Erunyauvë Erúvë Elen- всеки чиляк с елфическо достойнство
Re: Фарамир и Еовин
Их! Аз така и не можах да се отърва от усещането си, че на Арагорн много му се иска да може да си позволи да обича Еовин.
/Най-малкото защото можеше още в началото да й покаже малко по-ясно да не се бута там където не й е мястото/
Да, ама не. Думата си е дума, собственото му пророчество си е пророчество, няма мърдане.
Голямата любов си е голяма Любов :)
Той си я избира (отива му такова поведение :) и със сигурност е бил щастлив.
Но това едва ли му е пречило да си казва от време на време "ех! ако..."
Но това само показва още веднъж, че Арагорн си е човек - 100 %
И все пак, любовта им е красива, много елфийска
Всъщност, когато Fairy се добере пак до нет, надявам се да ни обясни с думи ясни и умни, защо въпреки, че тя самата не харесва Арвен, вижда защо Арагорн е с нея, и да разкаже човешки къде е красотата на тази любов.
И защо не просто "по воли Рока" Еовин няма шанс, и че това не е династичен съюз.
Тя хубаво го казва :) Аз няма да успея, защото онова червейче ("...той иска да обича Еовин, иска!") ще ми изкриви думите, неговата кожа.
/Най-малкото защото можеше още в началото да й покаже малко по-ясно да не се бута там където не й е мястото/
Да, ама не. Думата си е дума, собственото му пророчество си е пророчество, няма мърдане.
Голямата любов си е голяма Любов :)
Той си я избира (отива му такова поведение :) и със сигурност е бил щастлив.
Но това едва ли му е пречило да си казва от време на време "ех! ако..."
Но това само показва още веднъж, че Арагорн си е човек - 100 %
И все пак, любовта им е красива, много елфийска
Всъщност, когато Fairy се добере пак до нет, надявам се да ни обясни с думи ясни и умни, защо въпреки, че тя самата не харесва Арвен, вижда защо Арагорн е с нея, и да разкаже човешки къде е красотата на тази любов.
И защо не просто "по воли Рока" Еовин няма шанс, и че това не е династичен съюз.
Тя хубаво го казва :) Аз няма да успея, защото онова червейче ("...той иска да обича Еовин, иска!") ще ми изкриви думите, неговата кожа.
Re: Фарамир и Еовин
Ей ме на, добрах се до интернета :-)) и шъ съ пробвам да си спомня какво ли ти говорих за Арвен и Арагорн, ама нищо не обещавам
Работата е там, че от една страна винаги съм си мислила, че жертвата на Арвен няма как да не е заставала помежду им като сянка.
Няма начин на Арагорн да не му е тежало заради това, че обрича любимата си на смърт.
Това стои някак си като преграда помежду им...
Но, от друга страна, си мисля, че и сто пъти да имаше възможността да направи отново избор, Арагорн пак би избрал Арвен.
Спомнете си колко безумно силно се влюбва в нея още в първия миг, в който я вижда.
И няма значение, че е елфка, че е дъщеря на Елронд(за какъв династичен брак става въпрос, та той не е знаел коя е в мига, в който я вижда).
това е било любов от пръв поглед.
И си мисля, че той я е обичал,освен заради всичко друго, и защото е намирал покой при нея, пристан, утеха.
Големият крал, който вечер се прибира при любимата си и може да свали кралската маска и я няма тази дистанция, която короната неизбежно създава, която неизбежно струва ми се, му е носила чувството за самота сред другите.
И ми се струва, че той съжалява за Еовин не толкова заради себе си, колкото заради нея.
Не защото би искал да бъде с нея, но не може да остави Арвен, а защото е виждал прекрасна девойка, която заслужава любов, а той не може да я обича...
Ако наистина Еовин обича воина в Арагорн, мислите ли, че той би могъл да намери щастие при нея?
Колкото до самата Еовин- мисля си, че тя никога не би могла да престане да обича Арагорн, да го забрави.
Но все пак ми се струва, че тя не се хваща за Фарамир като удавник за сламка, а го обиква истински, защото той я връща към самата нея, защото й носи светлина и красота....
Нито е ясно, нито е с хубави и умни думи, но ми е трудничко да го обясня. То е просто чувство. Че Арвен наистина Е за Арагорн и той нито за миг не съжалява, че я е избрал.
Soon your hope will rise...
Работата е там, че от една страна винаги съм си мислила, че жертвата на Арвен няма как да не е заставала помежду им като сянка.
Няма начин на Арагорн да не му е тежало заради това, че обрича любимата си на смърт.
Това стои някак си като преграда помежду им...
Но, от друга страна, си мисля, че и сто пъти да имаше възможността да направи отново избор, Арагорн пак би избрал Арвен.
Спомнете си колко безумно силно се влюбва в нея още в първия миг, в който я вижда.
И няма значение, че е елфка, че е дъщеря на Елронд(за какъв династичен брак става въпрос, та той не е знаел коя е в мига, в който я вижда).
това е било любов от пръв поглед.
И си мисля, че той я е обичал,освен заради всичко друго, и защото е намирал покой при нея, пристан, утеха.
Големият крал, който вечер се прибира при любимата си и може да свали кралската маска и я няма тази дистанция, която короната неизбежно създава, която неизбежно струва ми се, му е носила чувството за самота сред другите.
И ми се струва, че той съжалява за Еовин не толкова заради себе си, колкото заради нея.
Не защото би искал да бъде с нея, но не може да остави Арвен, а защото е виждал прекрасна девойка, която заслужава любов, а той не може да я обича...
Ако наистина Еовин обича воина в Арагорн, мислите ли, че той би могъл да намери щастие при нея?
Колкото до самата Еовин- мисля си, че тя никога не би могла да престане да обича Арагорн, да го забрави.
Но все пак ми се струва, че тя не се хваща за Фарамир като удавник за сламка, а го обиква истински, защото той я връща към самата нея, защото й носи светлина и красота....
Нито е ясно, нито е с хубави и умни думи, но ми е трудничко да го обясня. То е просто чувство. Че Арвен наистина Е за Арагорн и той нито за миг не съжалява, че я е избрал.
Soon your hope will rise...
Re: Фарамир и Еовин
Е,погледнете от гледната точка на Арвен-защо тя се е влюбила в Арагорн?
Независимо от това,че той е “много по-млад”от нея,тя се влюбила.Причините за това може да са много,но според мен най-главната може да е една-че той произхожда от род на Дунеданците и е велик боец.Може би,тя намира в него-сродна,”кралска”душа.Но тя сама казва на Арагорн в предсмъртния му одър,че едва чак сега разбира колко величав народ са Дунеданците.И може би за това тя е предпочела смъртта пред вечния живот.И той изпитва същите чувства към нея.
Ако беше срешнал Еовин първа,той пак щеше да избере Арвен,защото винаги е обичал елфите-от неговите най-ранни години,до смъртта му-той винаги е бил сред тях.Но да се върнем на Еовин.Както вие вече казахте,че тя се е влюбила силно в Арагорн заради славата и битките-според мен Арагорн е като нейн идол за подръжание.
Независимо,че е жена,тя не е лишена от подвизи и за това толкова силно се влюбва в Арагорн.Но Фарамир я разбира,защото и той като нея е искал да се сдобие със слава сред цялата Средна земя-да бъде като брат си.Но според Еовин и Фарамир,лишени от тази слава,те се влюбват.
Мога да умувам още над тази тема,но ще оставя малко разсъждения
и за вас.
Независимо от това,че той е “много по-млад”от нея,тя се влюбила.Причините за това може да са много,но според мен най-главната може да е една-че той произхожда от род на Дунеданците и е велик боец.Може би,тя намира в него-сродна,”кралска”душа.Но тя сама казва на Арагорн в предсмъртния му одър,че едва чак сега разбира колко величав народ са Дунеданците.И може би за това тя е предпочела смъртта пред вечния живот.И той изпитва същите чувства към нея.
Ако беше срешнал Еовин първа,той пак щеше да избере Арвен,защото винаги е обичал елфите-от неговите най-ранни години,до смъртта му-той винаги е бил сред тях.Но да се върнем на Еовин.Както вие вече казахте,че тя се е влюбила силно в Арагорн заради славата и битките-според мен Арагорн е като нейн идол за подръжание.
Независимо,че е жена,тя не е лишена от подвизи и за това толкова силно се влюбва в Арагорн.Но Фарамир я разбира,защото и той като нея е искал да се сдобие със слава сред цялата Средна земя-да бъде като брат си.Но според Еовин и Фарамир,лишени от тази слава,те се влюбват.
Мога да умувам още над тази тема,но ще оставя малко разсъждения
и за вас.
Естел, не пипай Фарамир!
"Но Фарамир я разбира,защото и той като нея е искал да се сдобие със слава сред цялата Средна земя-да бъде като брат си.Но според Еовин и Фарамир,лишени от тази слава,те се влюбват"
Тц!
Тц! Тц!
Няма да размахвам цитати наляво и ндясно защото скоро на всички тук ще им омръзнат!
Но почети пак и пак (навсякъде, където се среща Фарамир) и ще видиш защо Фарамир я разбира.... има връзка, да, с нещо, характерно за него, но това не е желанието му да се сдобие "със слава сред цялата Средна земя"!!!
А и за Агарогрн може да поспорим....
Арвен се влюбва защото "той произхожда от род на Дунеданците и е велик боец"! А той - "защото винаги е обичал елфите"!
Но ще оставя тази задача на една Фея, например...
Тц!
Тц! Тц!
Няма да размахвам цитати наляво и ндясно защото скоро на всички тук ще им омръзнат!
Но почети пак и пак (навсякъде, където се среща Фарамир) и ще видиш защо Фарамир я разбира.... има връзка, да, с нещо, характерно за него, но това не е желанието му да се сдобие "със слава сред цялата Средна земя"!!!
А и за Агарогрн може да поспорим....
Арвен се влюбва защото "той произхожда от род на Дунеданците и е велик боец"! А той - "защото винаги е обичал елфите"!
Но ще оставя тази задача на една Фея, например...
Re:a...
Прав си!И аз не смятам,че може.
Въпреки всички мъдрости,които се казаха по темата,аз не мога да се отърва от съвсем субективното усещане,че Еовин прави компромис със себе си,когато изтърсва онова "вече ще обичам всичко,що расте".Не е в неин стил просто...
А за Арагорн хич не ми се говори,но все пак - смятате ли,че той трябваше да разкаже на Еовин за Арвен?Питър Джаксън явно е смятал,щом вмъкна тази сцена във филма...
Ще пеете всичките! И без простотии!
(Илуватар)
Въпреки всички мъдрости,които се казаха по темата,аз не мога да се отърва от съвсем субективното усещане,че Еовин прави компромис със себе си,когато изтърсва онова "вече ще обичам всичко,що расте".Не е в неин стил просто...
А за Арагорн хич не ми се говори,но все пак - смятате ли,че той трябваше да разкаже на Еовин за Арвен?Питър Джаксън явно е смятал,щом вмъкна тази сцена във филма...
Ще пеете всичките! И без простотии!
(Илуватар)
Re: Абе пипай каквото искаш :)))
... само внимавай :))))
Не ща да те виждам да пишеш повече неща като това:
опитах се да напиша нещо,но...май не излезе
Разбрахме ли се?! :)
Да започнем наново?
Първо, привет ти!
Да разбирам ли че и и ти си жена?
/тук зад всеки ник, свързан с Арагорн, се крие жена :))))
С едно изключение, ама то нали знаеш какво прави :))/
Извинявай че така те посрещнах... но надявам се ще престанеш да се връзваш на конският ми нрав....
/пък аз ще се постарая да го укротя още/
Та... чувствай се уюутно тук и пиши винаги каквото мислиш!
Без значение как го виждат разни ритащи и хапещи със слаб самоконтрол.
Става ли?
Не ща да те виждам да пишеш повече неща като това:
опитах се да напиша нещо,но...май не излезе
Разбрахме ли се?! :)
Да започнем наново?
Първо, привет ти!
Да разбирам ли че и и ти си жена?
/тук зад всеки ник, свързан с Арагорн, се крие жена :))))
С едно изключение, ама то нали знаеш какво прави :))/
Извинявай че така те посрещнах... но надявам се ще престанеш да се връзваш на конският ми нрав....
/пък аз ще се постарая да го укротя още/
Та... чувствай се уюутно тук и пиши винаги каквото мислиш!
Без значение как го виждат разни ритащи и хапещи със слаб самоконтрол.
Става ли?
Re: Ти го каза!
Любовта не зависи от обстоятелствата
Анджек де!
Не можеш да й поставяш условия.
Това означава, че не можеш да я ограничиш, което пък значи че думите "Не можеш да се влюбиш в някого,само защото той е от такъв и такъв род...или
заради общите стремежи" са неподходящи, защото поставят ограничение :))))
/кон-логик!/
Анджек де!
Не можеш да й поставяш условия.
Това означава, че не можеш да я ограничиш, което пък значи че думите "Не можеш да се влюбиш в някого,само защото той е от такъв и такъв род...или
заради общите стремежи" са неподходящи, защото поставят ограничение :))))
/кон-логик!/
А!
В отговор на:което пък значи че думите "Не можеш да се влюбиш в някого,само защото той е от такъв и такъв род...или
заради общите стремежи" са неподходящи, защото поставят ограничение :))))
Ама къде виждате противоречие?
Той човека иска да каже същото, доколкото мога да разбера. Именно защото е освободена от условностите и не може да се правят тънки сметки - да се влюбя в еди кой си, защото е богат, знатен, силен т.н. Не разбирам къде видяхте неподходящите думи.
Всичко хубаво!
Редактирано от C.H.П.Д. на
Re: офф за последно
....
виж сега - казваш, че любовта ни се води, ни се кара.
Няма условия, няма ограничения, няма предписания.
Следователно, според собствените ти думи :), любовта е нещо, при което всичко е възможно (или няма невъзможно :).
Т.е. всякакви ограничители, изказани с думи като онези, са неприложими, защото всичко е възможно, а ограничението създава невъзможност.
Така по-ясно ли стана?
Принципна постановка - нищо друго не исках да кажа :))))
Не коментирам конкретният случай.
Не ща да коментирам дали някой може да се влюби "в еди кой си, защото е богат, знатен, силен ", щото не разбирам :))))
Просто напомних, че ако се твърди нещо, трябва да се приемат всички страни на твърдението :))
виж сега - казваш, че любовта ни се води, ни се кара.
Няма условия, няма ограничения, няма предписания.
Следователно, според собствените ти думи :), любовта е нещо, при което всичко е възможно (или няма невъзможно :).
Т.е. всякакви ограничители, изказани с думи като онези, са неприложими, защото всичко е възможно, а ограничението създава невъзможност.
Така по-ясно ли стана?
Принципна постановка - нищо друго не исках да кажа :))))
Не коментирам конкретният случай.
Не ща да коментирам дали някой може да се влюби "в еди кой си, защото е богат, знатен, силен ", щото не разбирам :))))
Просто напомних, че ако се твърди нещо, трябва да се приемат всички страни на твърдението :))
Re: офф за последно
Едно голямо сори...ама егати извъртяното!
Предлагам да завършим дотук,щото темата е безкрайна...
досега само един човек е разбрал думите ми и му благодаря...за останалите...ами сажалявам...досега си мислех,че хормоните те карат да харесаш някого...ама...
Мерси на С.Н.П.Д. и на Грахчето!!!Те поне разбират
др. не се сърдете...аз тая тема я зарязвам
Предлагам да завършим дотук,щото темата е безкрайна...
досега само един човек е разбрал думите ми и му благодаря
...за останалите...ами сажалявам...досега си мислех,че хормоните те карат да харесаш някого...ама...
Мерси на С.Н.П.Д. и на Грахчето!!!Те поне разбират
др. не се сърдете...аз тая тема я зарязвам