Синът ми е гей - как да постъпя?
13 отговора
1637 прегледа
Синът ми е гей - как да постъпя?
Моля Ви, кажете ми - синът ми е гей, какво да правя, как да постъпя?
Не знам - тотално съм объркана, просто не намирам думи.
Аз самата съм психиатър, и никога не съм си представила, че ще трябва да се сблъсквам с подобен проблем, и затова не знам как да реагирам. Не е психично болен със сигурност. Просто заяви, че не изпитва сексуално желание към жените, харесва мъжете, и толкоз. В медицината хомосексуалността не се третира като заболяване.
Изнесе се, и сега живее при някакъв приятел, т.е. любимият му мъж.
Все пак ми е дете, и не мога да го пренебрегна, нали сме родители и трябва да помагаме и подкрепяме децата си.
Ако някой може да ми помогне с една дума, ще съм му благодарна!
Не знам - тотално съм объркана, просто не намирам думи.
Аз самата съм психиатър, и никога не съм си представила, че ще трябва да се сблъсквам с подобен проблем, и затова не знам как да реагирам. Не е психично болен със сигурност. Просто заяви, че не изпитва сексуално желание към жените, харесва мъжете, и толкоз. В медицината хомосексуалността не се третира като заболяване.
Изнесе се, и сега живее при някакъв приятел, т.е. любимият му мъж.
Все пак ми е дете, и не мога да го пренебрегна, нали сме родители и трябва да помагаме и подкрепяме децата си.
Ако някой може да ми помогне с една дума, ще съм му благодарна!
в отговор на Eднa мaйka
#2
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
kakvo tolkova goljama rabota tegli mu edin 6ut ,gejovete sa otvratitelni ako pita6 men samo kato si predstavja 4e dvama muje mogat da pravjat takiva otvratitelni gadorii mi se povdiga .otpi6i go savinagi gejat si ostava gei sa sujalenie.
в отговор на Eднa мaйka
#3
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
Обичай го такъв-какъвто е.
Той винаги ще си бъде твоето дете.
Той винаги ще си бъде твоето дете.
в отговор на Eднa мaйka
#4
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
не виждам какво имаш да "правиш", никой не те е канил да живееш с тях, задникът си е негов в края на краищата, не че съм фен, ама наистина не е твоя работа и не виждам по какъв начин те засяга, освен ако чакаш стръвно внучета..... но и това си има заместители... можеш да помагаш на деца в неравностойно соц. положение, има ги с лопата да ги ринеш
а и самият той може да има нужда от помощта ти, в БГ сме, тук не е много на почит
може да не е болест, за мене е изврат, но детето си то остава дете дори да няма хетеросексуални наклонности и дори примерно да влезе в затвора... радвай се, че от целия списък на неща трудни за преглъщане от родител ви се е случило това, а не дрога примерно, та да се чудиш как да го вадиш....
просто няма смисъл да мислиш за това като за проблем, който чака разрешение
а и самият той може да има нужда от помощта ти, в БГ сме, тук не е много на почит
може да не е болест, за мене е изврат, но детето си то остава дете дори да няма хетеросексуални наклонности и дори примерно да влезе в затвора... радвай се, че от целия списък на неща трудни за преглъщане от родител ви се е случило това, а не дрога примерно, та да се чудиш как да го вадиш....
просто няма смисъл да мислиш за това като за проблем, който чака разрешение
в отговор на Eднa мaйka
#6
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
Нищо не можеш да направиш. Помни, че си е твоето дете и само можеш да го отблъснеш завинаги, не да го промениш. Ако можеш да го приемеш - нямаш проблем, ако не...опитай се!
в отговор на Eднa мaйka
#8
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
Na kolko godinie e sinat ti mejdo drugoto?
Ami kato nachalo go preiami takakv kakvto.Ima roditeli na koito im se gadi ot homoseksualistite i predpochitata da im tegliat chartata otkolkoto sasedite da razberat che detsta ima se homeseksualni.Uspokoi se i mu viarvai.
Obicham da obicham i da bada obichana
Ami kato nachalo go preiami takakv kakvto.Ima roditeli na koito im se gadi ot homoseksualistite i predpochitata da im tegliat chartata otkolkoto sasedite da razberat che detsta ima se homeseksualni.Uspokoi se i mu viarvai.
Obicham da obicham i da bada obichana
в отговор на Eднa мaйka
#9
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
Здравей,
Виждам, че ти е объркано, и това е нормално. Не е малък шокът от такава новина и ще мине време докато свикнеш. Мисля, че трябва да си благодарна на сина си, че е събрал кураж да ти каже или покаже, че предпочита мъже. Това значи, че ти има доверие. А и като психиатър, не мислиш че "вината" е твоя, нали?
Като за начало, защо не поговориш с него? Сигурно има куп неща, които не са ти ясни. Попитай го, запознай се с начина му на живот, дори с любимия му мъж. Кажи му, че си объркана, че ти е трудно и се опитваш да го рабереш.
Той си е твое дете и от тук нататък и от теб зависи дали сексуалната му ориентация ще е причина да се отдалечите един от друг или да станете по-близки. Виждам, че си настроена да го приемеш, така че обичай си го и нека се чувства приет. Всяко дете заслужава това. Той не се е променил, просто ти е казал истината за себе си.
Българската гей организация Джемини организира срещи на родители и роднини на гейове и лесбийки. Предлагат и разни информационни материали, можеш да се възползваш. Страницата им е [линк] (ili "com", ne sym sigurna).
Успех. Нищо лошо не се е случило.
Виждам, че ти е объркано, и това е нормално. Не е малък шокът от такава новина и ще мине време докато свикнеш. Мисля, че трябва да си благодарна на сина си, че е събрал кураж да ти каже или покаже, че предпочита мъже. Това значи, че ти има доверие. А и като психиатър, не мислиш че "вината" е твоя, нали?
Като за начало, защо не поговориш с него? Сигурно има куп неща, които не са ти ясни. Попитай го, запознай се с начина му на живот, дори с любимия му мъж. Кажи му, че си объркана, че ти е трудно и се опитваш да го рабереш.
Той си е твое дете и от тук нататък и от теб зависи дали сексуалната му ориентация ще е причина да се отдалечите един от друг или да станете по-близки. Виждам, че си настроена да го приемеш, така че обичай си го и нека се чувства приет. Всяко дете заслужава това. Той не се е променил, просто ти е казал истината за себе си.
Българската гей организация Джемини организира срещи на родители и роднини на гейове и лесбийки. Предлагат и разни информационни материали, можеш да се възползваш. Страницата им е [линк] (ili "com", ne sym sigurna).
Успех. Нищо лошо не се е случило.
в отговор на druga maika
#10
Престанете с тези глупости!!!
Не е генетично. Този мит го разпространяват самите педали. Хомосексуализмът е патологична адаптация. Ако майката по-горе наистина е психиатър, тя знае за какво става дума. Педалите стават много агресивни, когато някой започне да спори с тях на тази тема.
Към майката на обратния - ако той вече е поне на 18 - забрави, нищо не можеш да направиш. Приеми го такъв, какъв то е, педалите и те са хора. Ако е по-малък, пази го да не се събира с други обратни (особено по-възрастни от него), защото именно те са го направили такъв. Тогава има шанс да се оправи.
Към майката на обратния - ако той вече е поне на 18 - забрави, нищо не можеш да направиш. Приеми го такъв, какъв то е, педалите и те са хора. Ако е по-малък, пази го да не се събира с други обратни (особено по-възрастни от него), защото именно те са го направили такъв. Тогава има шанс да се оправи.
в отговор на Eднa мaйka
#12
Re: Синът ми е гей - как да постъпя?
Не заня точно какво да ти кажа,но си мисля, че колкото и да отхвърлят нашето внимание и обич която отделяме за тях те се нуждаят от това. Продължавай да си го обичаш-той е твой син и рано или късно пак ще дойде при теб.
Зная какъв шок е това-изживяла съм го. Чела съм доста книги на тази тема,но и аз като други писали тук не съм съгласна,че това е вродено.....може би начина на живот като малко момче го е поттикнало към това.Помисли когато е бил малък как си се държала с него...монго е важно.КОгато растат и не намерят своята среда / ако си го обличала с женски дрехи,играел е с кукли, виждал те е гола достатъчно често/ става им безинтересна женската страна и се стремят към своя пол....там е по-интересното.Ако е имал баща,който не му е обръщал достатъчно внимание, а е бил непрекъснато с теб...пак оказва влияние. За това си мисля, че не е заложено генно, начина на живот в семейството,бита е много важен както за момчетата така и за момичетата.
Не го казвам това да чета лекции, ти с достатъчно умна и интелигентна жена за да ти ги казвам аз тези неща,но за мен това е част от обяснението защо момчетата стават такива.
На мен също ми е много трудно-имаме вече достатъчно големи деца и ако научат просто не зная какво ще правя, пък и дали няма да го намрязят.Всякъкви мисли ми минават през главата.Ами ако ме напусне-аз го обичам,но вече нямам сили да се боря.Познавам приятелят му и ако знаеш каксе чувствам когато сме тримата. Просто правя всичко възможно хем да му е добре,хем да сме заедно /чувствам,че когато съм стях преча,но не мога да го зарежа, сигурно не му е много хубаво тогава,но аз се чувствам част от него и той е част от мен/
Дръж се и повече кураж-намери начин да комуникираш с него.Имам чувството, че при тези двойки единият обсебва другия и той не разсъждава в определен момент...прави всичко в името на любовта,но дали е правилно не се замисля. Мисля си,че на определени интервали от време трябва да им се напомня какво са вършили....да си огледат постъпките и сами да си дадат сметка за това което са направили,но на глас...дали само пред себе си или няко близък,но на глас.
Това за сега, че доста се развълнувах.
Зная какъв шок е това-изживяла съм го. Чела съм доста книги на тази тема,но и аз като други писали тук не съм съгласна,че това е вродено.....може би начина на живот като малко момче го е поттикнало към това.Помисли когато е бил малък как си се държала с него...монго е важно.КОгато растат и не намерят своята среда / ако си го обличала с женски дрехи,играел е с кукли, виждал те е гола достатъчно често/ става им безинтересна женската страна и се стремят към своя пол....там е по-интересното.Ако е имал баща,който не му е обръщал достатъчно внимание, а е бил непрекъснато с теб...пак оказва влияние. За това си мисля, че не е заложено генно, начина на живот в семейството,бита е много важен както за момчетата така и за момичетата.
Не го казвам това да чета лекции, ти с достатъчно умна и интелигентна жена за да ти ги казвам аз тези неща,но за мен това е част от обяснението защо момчетата стават такива.
На мен също ми е много трудно-имаме вече достатъчно големи деца и ако научат просто не зная какво ще правя, пък и дали няма да го намрязят.Всякъкви мисли ми минават през главата.Ами ако ме напусне-аз го обичам,но вече нямам сили да се боря.Познавам приятелят му и ако знаеш каксе чувствам когато сме тримата. Просто правя всичко възможно хем да му е добре,хем да сме заедно /чувствам,че когато съм стях преча,но не мога да го зарежа, сигурно не му е много хубаво тогава,но аз се чувствам част от него и той е част от мен/
Дръж се и повече кураж-намери начин да комуникираш с него.Имам чувството, че при тези двойки единият обсебва другия и той не разсъждава в определен момент...прави всичко в името на любовта,но дали е правилно не се замисля. Мисля си,че на определени интервали от време трябва да им се напомня какво са вършили....да си огледат постъпките и сами да си дадат сметка за това което са направили,но на глас...дали само пред себе си или няко близък,но на глас.
Това за сега, че доста се развълнувах.
