Аналогии

Не сте ли забелязали някои доста интересни сходства между нещата, описани от Толкин и неща, които в действителност са се случвали в миналото?Също така някои негови истории, които са доста подобни на митове и легенди от отминалите времена?

НЕ, не казвам, че има плагиатство в творчеството му! Моля, не ме разбирайте погрешно! Просто аналогиите с други реалности са ми адски интересни. Правят Толкиновите истории някак още по-близки, по-познати, по-истински. След като нещо се е случило наистина (или други народи са описвали нещо подобно по подобен начин), значи нищо не пречи да се случи нещо, което е било невероятно и още не се е случило (някой май спомена възможността да се събудиш до елф).

"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"

Ами естествено

В архива трябва да има доста теми за това /работи ли ве4е този архив, не знам/

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

"неща, които в действителност са се случвали в миналото"

Кажи все пак какво имаш предвид. Защото май не засягаш само легенди, приказки и т.н., а исторически събития... Едно примерче?


Валакуента

Исторически събития - наследникът на трона, който се завръща от някъде и става крал, не без помощта на хора, които съзнателно са го скрили като дете и са го отгледали...намират се такива примери в историята.
Преди няколко месеца четох някаква история на дания и датските крале и т.н. За съжаление не е при мен и не мога да цитирам имена, години... Имаше едно племе, което мязаше на роханци (не напълно, разбира се), което в последствие е изчезнало от полуострова.
Паралели с легенди и митове се намират, като се зачете човек в скандинавска митология (например). За конкретни исторически примери в момента мозъкът ми спи

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

Aналогия с друга нереалност -
в Earthsea сътворението на земята също се нарича създаване на Еа.
Имаше и нещо лингвистично там - "Тессе" означаваше "аз съм, аз се казвам" или нещо от този род, а при Толкин в един от езиците същият израз звучеше като "ессе" (за съжаление не знам точно в кой).

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

Ами скоро я четох тая книга и наистина има доста такива примери като този, който ти спомена. По време на четенето ми правеха впечатление, ама сега не мога да се сетя.

Ами на мен лично историята на дунедаинските кралства ми напомня тази на римската империя.Първо имаме Арнор който би трябвало да олицетворява Западната римска империя-той се разцепва, кръвта на управниците му се смесва с тази на други народи и в крайна сметка кралството е унищожено.Гондор точно напротив(и по аналогия с Източната римска империя) запазва силата си по-продължително време и дори почти успява да се доближи до величието на Нуменор(да речем че аналогията е Юстиниан), ала все пак се оказва подвластен на хода на времето,изгубва древните си познания и изпада в едно своеобразно средновековие.Обсадата на Минас Тирит в края на третата епоха ми напомня за обсадата на Константинопол от турците(е не по завършека си разбира се но да речем най-малко по неравностойното положение в което са поставени двете сили-на защитните и обсаждащите).

Първо имаме Арнор .... кръвта на управниците му се смесва с тази на други народи и ...

Не беше ли точно там напълно запазена чистата кръв?
Арагорн, като наследник на смятаният за истински наследник на трона на Арнор (като най-голям син на последният крал), не е ли с от чиста по-чиста нуменорска кръв?

Егати обяснението!

Няма значение кой на кого, въпросът ми е: не се ли запазва именно в Артедаин, като върховен остатък от Арнор, чистата кръв?

хех, фантазьор...не че нещо лошо...

В Артедаин да...а какво ще кажеш за Рудаур и Кардолан...и още нещо-дори в Артедаин който на практика е запуснат в края на третата епоха арнорците едва ли са мнозинството от населението.Всъщност някой знае ли колко точно са те?Защото аз съм останал с впечатлението че едва ли са повече от две-три хиляди души...

нямам представа....
Малко изглеждат, но как не са се изродили с времето?.... Сигурно средноземската генетика е различна от нашата :)

но "кръвта на управниците му" не се смесва "с тази на други народи".

А Артедаин, ако не се лъжа, не просто е запуснат, ами направо престава да съществува някъде има няма 1000 години преди края на Третата епоха.
Но вождовете на Дунеданците (ония северните) остават същите и се опазват "чисти".

И не принадлежат към никоя държава и никой народ, с който да се омешат.
Нещо като почти тайно, затворено общество.


А Рудаур и Кардолан не ги броим (по метода "което е истинско, то оцелява" :)))))

Нали просто аналогии, не е нужно примерите да са mot a mot точни

------
btw, забелязвам, че много интересен език излиза, когато пиша на БДС на фонетична, дали Толкин щеше да се вдъхнови от кредора? Ето например как изглежда постингът ми над чертата на "Кредорски": Хьвс зидяшд ьхьвджсср хе е хкэхд зиспеисше аь яь пдш ь пдш шд`хсБ

аман от глупости, а

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

Ето една "митична" аналогия - чукът на Мелкор "Гронд" и чукът на Тор от норвежките митове. Май аналогичното свършва дотам, че и двата са чукове, големи ,страшни и размахани

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

Плюс мотивът за закованият за скала герой, който винаги по някакъв начин се спасява (и май винаги е намесена някаква птица или птицоподобно). Маедрос, Прометей, вълкът Фенрис...

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

Като се видим някой ден ще те помоля и да ми го прочетеш :))))

не знам защо, но походът на Феанор, винаги е раждал в главата ми аналогия с движението на конкестадорите ... не знам от какво идва, защото иначе в историята общото не е много

Erunyauvë Erúvë Elen- всеки чиляк с елфическо достойнство

За мен много интересна е аналогията между Турин Турамбар и Едип от старогръцката трагедия. Обърнах му такова голямо внимание, защото това ми е любимата легенда от "Силмарилион". И двамата (Турин и Едип) не са виновни за проклятията си (прокълнати са бащите), и двамата се опитват да избягат от съдбата си, но не успяват, и двамата се женят за свои роднини по женска линия, и при двамата съпругите, разбрали за това, се самоубиват...

Иначе ми се струва доста интересна приликата между Гондорцит+ Рохиримите и пребългарите +славяните.

"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"

Малко прилича на транскрибираните индийски мантри по синкавите книжки на онези търговци кришнари, които ходят по улици и паркове да продават Бхават гита и Шри ишопанишад

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

red]А какво ще кажете за пръстена на Один. Една норвежка метъл група (Burzum) го свързва с Пръстена на Саурон. Има ли някаква връзка?[

The seekers will always seek out the truth

По-добре да не зачекваме темата Бурзум и схващанията на мосю Гришнак, те са си негови, той си ги разбира, малко са далече от иреалните светове, върху които гради теориите си, както и Толкин подхожда творчески към историята, легендите и езиците Като музика на мене си ми харесва, но като идеология по-добре да го оставим за друг път, че ще дойде много офф

Один от митовете и Саурон? Моите лични впечатления от малкото, което съм чела за Один, е като за "по-положителен" образ от Саурон. С някакъв по-друг заряд. По-сложен, противоречив. Саурон ми изглежда по-изчистен някак.

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...