It`s just a show...

Клуб "Трезор". Преди около две години. Людмил Георгиев (лека му пръст) пие бърбън и разказва интересни случки от кариерата му на музикант. Тази тема го радва и винаги говори с удоволствие. Имам чувството, че докато разказва, се връщаше назад във времето и точно това му доставя удоволствие. Особено след тежката изкарана операция. Беше се смалил, дрехите му стояТ като чували. Болестта го е стопила, но вътрешно си е същия-винаги готов да пее, да посвири, да разкаже някоя история.

На съседна маса вдига шум една група редовни клиенти (мисля, че бяха от Цептер). Компания им правят пианиста и басиста на Людмил. Пауза. След малко всичко ще започне отново- My Way и Ню Йорк на Синатра, Шатануга Чучуу на Глен Милър... Людмил поглежда часовника си-има още около 5 минути. Точно време за една история.

-Помниш ли, че Рей Чарлз гостува в България?

Усмихвам се. Бях малък, но това гостуване си го спомням. Спомням си, че на аерогарата го посрещна Иван Славков и с огромно самочувствие го попита "Рей, какво мислиш за мен?". Рей Чарлз не му отговори. В същност му отговори-усмихна се широко и красноречиво. Тогава той беше звезда и за него (вероятно) Славков беше просто едно младо партийно соцпарвеню. Днес вероятно би отговорил по същия начин.

-Разбира се, че си го спомням. -отговарям и отпивам от питието си.
-Знаеш ли, че му бях преводач по време на престоя му в България?

Кимам утвърдително. Краси, внука на Людмил беше споменавал веднъж нещо такова. Любопитното е, че и с двамата се бях запознал поотделно и по съвсем различни поводи. И Людмил започва историята си. Някой от партийците в музикалния бранш го инструктирал на всяка цена да накара Рей Чарлз да каже нещо по лошо адрес на "гадния капитализъм". В този момент се ухилвам като знам колко обича Людмил подобни работи. А тогава, вероятно, ги е обичал още по-малко. Вероятно псувайки наум всичките номеклатурни дерибеи най-доброто, което Людмил се сетил било "Рей, ти пееш толкова тъжни песни. Защо се получава така? Може би защото сляп, или защото си започнал живота си в нищета..." Тук Рей Чарлз го прекъснал с думите "О, Люфмил-it`s just a show. Познавам едно бяло момче, красиво и дете на богати родители. Имал е всяка жена, която е пожелавал. А пее същите тъжни песни..." Тук Людмил се забавил малко с предположението и Рей Чарлз отговорил "Това е Франки Синатра."

Ухилвам се. Людмил Георгиев също се усмихва със същата онази лукава усмивка, с която надува кларинета или саксофона. Казва "Време е." и става. Тръгва към подиума, където го чака саксофона му...

Минавам вчера по "Раковска" покрай централата на СДС. Ремонтират пътя. Прахоляк в жегата. Поглеждам към тъмната сграда вляво от пътя. "Странно..." мисля си. "Мислех, че първо ще започнат ремонта вътре." А по новините кандидат-кмет за София се изхвърля, че ще спечели изборите на първи тур... It`s just a show...

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

Готино парче брато, ама не е за тая компания и за тая кръчма. Пък и май си напред с материала, а?

Абе може пък и да бъркам.:))))))

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

Това отговаря ли на въпроса ти?

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

Наздраве!

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

.. but some are "One of a kind".

Хубаво е, че помниш Людмил Георгиев. Хубаво е, че си ходил в Трезор по онова време. Надявам се да си посещавал и петъците с Ритъм Боис..... и там имаше какво да се чуе.

А Л.Георгиев обичаше да разказва истории..... но всеки път повтаряше една: Онази за филма, който гледали повече от 20 пъти заради песента на Глен Милър..... така запомних Шатануга Чучуу....

Тук определено печелиш "червна точка", Чарли.

Иначе басист по онова време с Л.Георгиев беше Шеки - един фантастнично свирещ босненец, който ми отвори очите за истинската игра на билярд, и пианист беше В.Пармаков - същият, който помните от изпъленнията на "Нека бъде светлина" на Васко Кръпката. Абе отбор готини хора!

King For A Day, Fool For A Lifetime

И аз съм любител на джаз, имена който ше спомням в момента са Бадема и Ачо но не на Людмил Георгиев та бих те помолил да ми кажеш на какво свиреше и как изглеждаше Направи ми впечатление че Chattanooga го пишете с ш тука се произнася ч, това местна интрепетация ли е?

Хм. Трезораджия ли си?
Добре. Говори добре за теб. Само по-леко.

Въпросът го зададе не Иван Славков, а Янчо Таков.
И не на аерогарата, а пред целокупния български народ от екрана на "Всяка неделя".
Това всъщност няма особено значение. Само ме е яд, че подобни природни недоразумения ще продължават да бъдат споменавани покрай имена като Рей Чарлз или Людмил Георгиев.

Шеки не е босненец, ами си е чист шиптър. Още е в София ...

Бива си го !

something stupid like..."... the final.

Ако оставим настрана (възможния, но малко вероятния при тебе) екзистенциален въпрс за непосилната лекота на битието и малшансът ти да минеш през Позитано 20 или през Дондуков 1 и 2, където нито отвътре, нито отвънка, се вижда някакъв ремонт, какво могат да правят хората, освен да си вършат работата, попраявяйки улиците през лятото, за да са готови през есента и зимата, и за какво може да говори един кандидат-кмет, освен че ще спечели изборите за кмет.

Hunting high and low

.. и много доре знаеш, че нама да сбъркам Босненец с Албанец. Шеки лично ми е казвал какъв е и къде по света е живял и свирил. Но не е тук мястото да спорим - не изключвам и аз да имам грешни спомени. Ще му кажа, че сме го спрягали като го видя и ако е кихал е било за добро.

Дай да подкараме Марката по пързалката, че милата толкова не знае къде се намира и за какво спори, че направо рИве за "омотаване"....

King For A Day, Fool For A Lifetime

Бе и аз си мисля, че Батето все пак е по хитър за подобни изказвания - то се знае кой е и той, ама чак пък толкоз... На Янчо, един от съпрузите на Лили Иванова, повече му отива такъв въпрос.... Освен това, Янчо по ТЖ време е лежал за контрабанда в особено големи размери - което е илюстрация на едни определени възможности.

Та, навремето, Янчо и Батето ги хванали да играят в едно от малкото казина в София, в японския хотел, и ги разпитват. Тогава за булгаристанци входът там беше абсолютно забранен. И Батето разправя: "Да, играх, загубих, и взех голяма сума на заем от Янчо." Янчо веднага контрира: "Не е вярно, не е вярно!" Батето казва: "Моля това да се впише в протокола!"..........

Life is but a scene....

Бе тя кръчмата - голяма. Хора всякакви......

НАЗДРАВЕ!

Life is but a scene....

Казах вече, че бях нещо от сорта на friend of the family, не само редовен посетител. А Ритъм Бойс свирят зле (по собственото признание на фронтмена им) но правеха купон.

Шеки, между другото, е босненски албанец и в това отношение с Торерото и двамата сте прави. А Пармака отдавна не свиреше с Людмата. Сега не мога да се сетя за името на новия пианист, но не беше Пармаков.

А относно "червената точка"-кви са тия комсомолски изпълнения? Барем да беше синя?

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

Шеки е босненски албанец и наистина е още в София, но миналото лято беше се върнал в Босна, защото му беше изтекла визата, а такава можеше да вземе само оттам. Не забравяй, че все пак е чужда гражданин. Всичко това ме подсеща, че е време да му звънна да се видим в Суинга...

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

оркестъра на Вили Казасян. Свиреше на саксофон и кларинет и беше виртуоз. Пееше също така. Пял е с почти всички български певици от 60-те до днес. Висок мъж, бееше едър и до известна степен-пълен. Към края на живота си се беше стопил (мисля че имаше рак на стомаха или нещо подобно) и веднъж успя да се спаси. Втория път обаче-не, а и беше вече на възраст.

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

?

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

на нищожествата е необходимо. Защото ако много лесно ги забравяме скоро ще се сблъскаме с техните потомци.

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...

е напълно нормално да я откриеш и там, където я няма. Което обаче не е мой проблем. Който е чел като хората, е разбрал какво искам да кажа. Нямам намерение да опростявам нещата, които пиша, само защото не можеш да ги смелиш. Нито пък да ти пиша обяснителни записки, за да успокоиш мнителността си. Сори.

May you be in heaven a half hour before the devil knows you're dead...