vapros?

imah edin prodaljitelen period nasitem s mnogo nepriatnosti i problemi. problemite valiaha edin sled drug. uspiah da gi razresha. promenih jivota si totalno. ot 2,5 godini vsichko mi e nared, no vse oshte ne moga da se osvobodia ot nepriatnite emotzii i stresa koito imah predi. osaznavam go s razuma si no chuvstvata si ostavat.
kak da se osvobodia ot nepriatnite chuvstva i misli?

Спри да действаш срещу външните фактори, те не се побеждават, само се променят както и си направила вече.
Всичко е в теб, иска се да се видиш в себе си!

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

da ,vanshnite faktori vece ne sashtestvuvat, no gnetiashtoto chuvstvo ostana, makar che v saznanito si znam che vsichko e zad garba mi.
no osobeno v situatzii koito dori mnogo malko napomniat na starite situatzii, tezi chuvstva izvirat nanovo.

mnogo tapo

Spoko - i pri men e taka :(((
A pri men sa minali ne poveche ot 7 meseca
Ne znam dali nqkoga shte se osvobodq:(

Тогава се научи да бъдеш благодарна на малкото...ако не ме разбираш направо ще ти кажа...раздай имота на бедните и остани сама на улицата до гьюма с боклук. Обещавам ти че въобще няма да се сетиш за старите ситуации, дори и ти си сигурна сега че съм прав...все пак имаш избор.
Действително че е тъпо, но е истина.

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

и какво е неприятности (за теб?)

стоят си, защото ти ги пазиш тези определения в теб, задържаш
ги за да помниш Коя си.
което също има смисъл, да знаеш.
а може да направиш следваща крачка - без да забравяш коя си,
да намалиш степента на страха от създадените от теб определения (реалните причини вероятно вече липсват, но това което оформя и поддържа страха си стои надълбоко)

От кое се страхуваш и кое кара непрекъснато да се завръщат тези емоции? Страх от случайното повторение на определени ситуации или възможността да станеш отново повода за тях?

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Мисля, че знам за какво говориш. Когато неприятностите са на главата ти си съсредоточен върху това как да ги разрешиш. Не можеш да си позволиш да чувстваш. Нямаш време за това. Когато всичко отмине и си се справил те връхлита болката, притесненията, страха които са чакали реда си до тогава.
За съжаление нямам никаква идея какво трябва да направиш за да се освободиш от отрицателните чувства и мисли. Даже самата аз бих се възползвала от съвет. Може пък някой да знае...

pri men 3 godini.
v nachaloto si kazah: vsichko e zad garba mi.
no spomenite i chuvstvata se vrastat . kato che li ima emozionalna pamet.

che e tapo, tapo e, no ne e istina.
az niamam imot i se otkazah ot nego tochno zaradi tova: da promenia nestata.

da, tochno taka

poniakoga idvat spomenite a zaedno s tiah i negativnite emotzii dori po-silni v sravnenie s predi. v takiva momenti zabraviam za realnostta - che vsichko e nared.
poniakoga izpadam v leko napodobiavashta situatzia i emotziite pak se otkluchvat.

Е, щом знаеш кое и истина и кое не е, значи вече си решила проблемите си.
Аз и ние като странични наблюдатели имаме право да долявяме по добре истината за теб от теб самата, а за мен е най - трудното да видя себе си.
Още по- трудно е да променя себе си, и всичко това се отнася и за теб.
Щом не ме разбираш опитай, аз пак твърдя че е истина-ти си загубила способноста да цениш стойностните неща, загубила си способност да изпитваш благодарност към мъничките неща, загубила си способност да обичаш. Ти искаш само да взимаш и мислиш, че света е направен специално за теб. Ако имаш капчица любов и вяра в себе си , ще имаш сили да живееш нормално.
Любовта ще усетиш както аз те посъветвах горе, първо към себе си /не егоизъм/ и после към всичко. Вярата ще ти се даде ако я поискаш и пак както те посъветвах ще се научиш да я пестиш, множиш и ползваш.
И не ни казвай, че знаеш, защото именно заради това си в това положение, ако си?
Нищо не си разбрала за имота.
Нивата от село ли не си взе?
Поздрави.

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Добре. Значи емоциите идват сами без вътрешно да ги предизвикваш по някакъв начин, не ги свързваш с твои вероятни бъдещи състояния. Тогава, има ли нещо в онези събития, предизвикали и предизвикващи все още тези емоции, което да смяташ, че не си свършила или направила? Има ли нещо от тогава, което сега би направила по друг начин?

Всяка прилика с действителни лица и събития е умишлена и целенасочена

Значи емоциите идват сами без вътрешно да ги предизвикваш по някакъв начин, не ги свързваш с твои вероятни бъдещи състояния.

da , tochno taka


Тогава, има ли нещо в онези събития, предизвикали и предизвикващи все още тези емоции, което да смяташ, че не си свършила или направила?

naprvo me uceli - misleh si dali tezi emocii se poiaviavat otnovo zashtoto ne sam otreagirvala kato triabva v opredelenite momenti. biah strahotno frustrirana. obstoiatelstvata ne mi pozvoliavaha da otreagirvam.

Има ли нещо от тогава, което сега би направила по друг начин?

pri predishnite obstoiatelstva - ne
pri segashnite - prosto otreagirvam.

stava duma za choveshki vzaimootnoshenia

Точно за това става дума.

^Главното не е фактът, а отношението към него. ^

Дотолкова си свикнала с негативните емоции и стреса, със страха и самосъхранението, че това се е превърнало при теб в норма.
Неслучайно се говори за посттравматично стресово разстройство.

И не 3, а и 20 години да са минали, възможно е да не можеш да се отпуснеш.
Преживеният стрес те държи.
Негативните емоции и страхът са твойто самосъхранение.

Опитай се да разбереш - откъде идва страхът? как реагираш ти на страхът? - опитваш се да избягаш или се опитваш да атакуваш?
Опитай се да го заместиш с ВЯРА /четох това, което Пътникът ти е писал/
Страхът е Вярата много си приличат.
Първото е усещане , че ще се случи нещо лошо.
Второто - че ще се случи нещо хубаво.
Ако можеш замести неоснователния страх с основателна вяра.

/сега ще ти напиша още едно/

Познавам някой , който е роден при "бомбите, атентатите, терористите"...
Най-малкото, 7-мо дете в семейството.
Живял е там до 20тата си година.
Двама убити братя.
На пръв поглед този човек внушава страхотно спокойствие, баланс и психично равновесие.
Питала съм се - как е възможно.
.... всъщност не е точно така....
той почти не спи.
... вярно че внушава баланс , но го избива на нещо друго......
оттогава са минали 16 години.

здравей,и аз познавам такива хора как мислиш това научава ли се с времето имам в предвид спокойствието,баланса и психическото равновесие,от болката ли идва силата.... и другото което каза той почти не спи....как регулира организма си т.е приема ли някакви медикаменти....извини ме за любопитството