Финалните лъжи...

На темата ме наведоха някои от изказванията в "Жена ми е курва".

Защо, когато един мъж разбере със сигурност, че жена му му е изневерявала и разполага с доказателства за това, жената продължава да лъже до последно?

Ясно е, че с лъжи нещата няма да се оправят, единствения шанс да се подобрят е истината, а тя се избягва на всяка ценя. При това положение е ясно, че между двамата всичко е приключило. Ясно е, че от утре всеки тръгва по своя си път и това дори е казано от него в прав текст, за да подчертае, че наистина е дошъл края. Ясно е (поне според мен трябва да е ясно), че единственото, което остава, е една последна проява на етичност и коректност, проявяваща се в казване на истината.

Поведението на жените в този момент е напълно ирационално. Бих разбрал, ако държанието им е продиктувано от някаква надежда двамата да останат приятели или нещо от сорта, но това е абсурдно при положение, че мъжът се чувства обиден и предаден и недвусмислено го показва...

Не го разбирам, а и не го приемам! Ако може, нека някой да се опита да ми обясни.

За своето милеем...

Пич, по-добре е да не знаеш каквото и да било
Най-кофтито в една изневяра е не че има друг човек или че е нарушено двуединството, а че се унижава по-някакъв начин този на когото му изневеряват

А и да питаш повече и да научаваш повече истини за какво ти е?
Искаш подробности как му е правила свирка?
Или дали твоята снимка е била все още в чантата й когато тя е бъркала за презерватив?

Колкото по-малко истина знаеш толкова по-добре...

Един приятел казваше: отричай всичко, дори да те хванат на местопроизшествието, продължавай да отричаш! - и беше прав, наистина така трябва. Освен ако имаш някаква супер-отворена връзка, де...но и там по-добре да се правиш на луд до последно.

Everything louder than everything else...

*пичът* не говори за подробности, той знае достатъчно. Въпростъ е защо дамата продължава упорито да отрича очевадни факти. Според мен затова, защото , ако признае очевидното, ще й се наложи да се засрами, а докато отрича, поне според нея самата, е невинна.

Някои хора просто не могат да бъдат заставени да изпитват чувство за вина. Дори и да са целите в лайна. Защото след признаването на вината, трябва да има и срам, и изкупление. Пък на нея й се живее, не й се срамува.

малък, но вече знае ... Дано да можеш и на практика да го приложиш. Препатил ли си го?

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

За съжаление - да. Подплатено е с горчив опит.

Everything louder than everything else...

Чичо ;-)) /просто обръщение/, никой не е в състояние да те унижи. Ако сам не се унижиш в собствените си очи.

Разница нет между правда и ложью, если конечно и ту и другую раздеть!

Аз съм жена и също не ги разбирам тези работи-понякога си мисля,че нещо ми има...Но сигурно си имат причина да ги е страх от неизвестното ли-от що ли -не знам!

Не чета чужди мнения,но ги приемам

othvurliam!

No chovekut si e formuliral suvsem iasno i nedvusmisleno - "jena mi e kurva" , koeto v sluchaia namira pulnia si smisul...

Pazete se ot Margicha, zashtoto ima dulug um i kusi kraka

да се залъгваме колко продажни натури сме , то на себе си не може да имаш доверие какво ще ти скимне в даден момент, че камо ли на човека до теб.
Оправдавала се е, за да не го наранява може би няма друга причина никаква.
Аз като ми опре ножа до гърлото казвам - ами да така е станало нещо мога ли да сторя, не мога извинявам се ако се приеме приеме ако не проблема не е мой. Не може постоянно да отговаряш за действията си понякога стават спонтанни неща и после може да съжаляваш ама на момента не .

...to paradise with pleasure haunted by fear....

Тук не става въпрос за мазохизъм, питане на подробности, от които... както и да е... става дума за това, че накрая всичко се свежда до вечното "защо"? Пределно съм наясно, че тук няма конкретен отговор, или самоосъзнаване на точните мотиви. Случило се е и толкоз.

Но поне аз си мисля, че след тази гавра, човек заслужава другия да се погърчи поне малко, като се опита да отговори. Нищо няма да се промени, няма да се върне или пък олекне някому, но все си мисля, че е по-достойно да си признаеш накрая. От друга страна прав беше казалият тук, че като че ли докато не си го изрекъл гласно, не си виновен пред себе си...

Не знам, според мен в случая има само едно правилно и очевидно решение, което обаче е тотално подминавано от женското съсловие. И понякога, като зацикля върху този въпрос, се чудя... какво, по дяволите, искаме един от друг, след като не можем да се разберем за такива базови неща?

За своето милеем...

че жените са странни същества. Ти го ебеш то те целова.


Няма значение дали караш бавно, важното е да не спираш.

predstaviash li si, verno??? Da go ebesh, che to puk i da te celuva na sichkoto otgore..... ne go e sram...... sushtestvo niedno

Pazete se ot Margicha, zashtoto ima dulug um i kusi kraka

Никога не подценявай силата на пълното и безусловно отрицание, дори на очевидните неща.

Реплика от любим филм.

...или да разбираш жените или да ги харесваш. Избери си едно от двете и не се и опитвай да се забъркаш в другото.

And I have never felt so
like I know which way to go...

Ми доста верни неща пишеш, едва ли някой трезвомислещ може да те обори