... цяла веченост ...

Два дена няма те
а век за мене мина
Два дена няма те
живота ме подмина
Два дена няма те
без теб не мога да летя
Два дена няма те
светът за мене онемя
Два дена няма те
усмивката ми май посърна
Два дена няма те
а искам толкова да те прегърна...

Колко е красиво!
Може да стане и на песен, си мисля...

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Благодаря!
Скоро ще има и музика....но едва ли някой освен мен ще я чуе...

Ден след ден аз чувствам, че те губя
Антагонистично, търся слънчевата светлина.
Ръцете ми протегнати към теб
Кога ли някога ще те прегърнат.
Мога ли да долетя при теб, моретатат ти да преплувам.
Усещам твоята тъга, но усмивката ти пак ще върна.
Устните ми мълвят, но ти не можеш да ги чуеш.
Не искам аз да те изгубя!

Ако що го преработваш в по-завършен вид - ето и една идея от мен:

След като направиш градацията с " два дена няма те..." - 5.6-пъти,

на края завърши ефектно с нещо от рода на " а на третия... аз..."

Краят може да е шеговит и самоироничен,
или тъжно-умъдряващ, според истинските ти чувства или според римата която ще ти дойде. Струва ми се че ще се получи добре.

Qui scribit, bis legit.

...shte ia 4uem samo ako ti reshish...