Скътани неща

Случвало ви се е сигурно да се разровите някой път в отдавна непобутвани вехтории и да откриете нещо странно, нали? Да се зачудите защо го пазите, да си припомните може би? Отново ви връхлитат емоции, тези емоции, заради които сте си мислели че си струва да пазите нещо... от тогава годините минавали, не сте се сещали дори за скатаните нещица, дори ако някой ви ги изрови сега и ви каже: "Бе ти знаеш ли какво открих?", няма да вярвате на ушите си първите 10 секунди, а после ще изплува спомена.
Кое е най-странното нещо, което пазите?

/мале, аз ако кажа, ще паднете от смях, снощи рових и го открих, пък и го хвърлих, ама моля първо вие кажате/

Когато няма на какво да стъпиш, стъпи на краката си!

Явно в тоя клуб са на мода анкетите - харесвате ли,падате ли си,кой,какво,кого .........,защо обичам/мразя Сл.Трифонов,Руши,Мишо Шамара................изневерявате ли,падате ли си по негри........изобщо бедна ни е фантазията какво може да се измисли!
hella,емоциите не са само в спомените,скъпа!

P.S.И си купи в.24 часа - на стр.35 пише по темата за самоубийствата!Интересно и забавно четиво!

Ignorance can be cured. Stupid is forever.

Явно днес ТИ си решил да се заяждаш, ако не знаеш, да те светна, че това винаги е на мода в тоя клуб!!!
Аз някъде да казах, че емоциите са САМО в спомените?
А това да се подхващат едни други теми, там, където не се говори за тях - ей тва е вече оригинално, ще създадеш нова мода в клуба, радвай се.
Мода "Квазимодо", кръпка до кръпка - и после отгоре пак нова кръпка!

Явно не знаеш АЗ,ако реша да се заяждам,какво става............
И не се хващай за думите ми дословно......
А пък не съм и голем фен на модните тенденции!

Ignorance can be cured. Stupid is forever.

Az si pazia pistoleta pod vazglavnicata!

не пазя стари вехтории ... задръстват ... а аз обичам непретрупани, просторни и светли помещения

но виж скоро баба ми изнамери моя дрешка с дълъг ръкав от пред-говорящата ми възраст, която беше точно една моя педя по XYZ ... и определено предизвика емоция от сегашните ми 190+ см височина, макар и да не изплува, както казваш, спомен

Айде!...

Щом не си решил да се заяждаш, може поне да кажеш какви вехтории пазиш...
най учтиво те каня да го направиш!

И ако можеш да ми откажеш - направо те слагам в категория - "Квазимодо"

Така както ме питаш за вехтории - е,не съм станал още вехтошар!
Но все пак - някъде имам една колекция от автомобилчета от серията на "Matchbox"!
И нали знаеш какво не се отказва на една жена?

Ignorance can be cured. Stupid is forever.

продаваш ли колекцията?

много дълго време не бях ходила в родния си град. и когато тази пролет отидох там и отворих шкафа намерих - панделки:), пионерски връзки и една риза от 11 клас, на която стояха имената и пожеланията на всички съученици. върнах се в миналото, сетих се за хора, за които не съм мислила с години, на някои даже и физиономиите не помнех, случки...:)
смешка:)))

Опс,аз доколкото си спомням имаше момиченце?!
Или отсега да знае кои са любимите мъжки играчки?!Добре,че не казах,че съм събирал кукли Барби!

Ignorance can be cured. Stupid is forever.

имам и момченце:))) работя по увеличаване прираста на населението:))))
към кукли още нямам интерес:) я виж, виж имаш ли някой модел на остин мартин 69:)))

работи по прираста....пък те наследниците ти ще работят за икономическия прираст на някоя друга държава!....и защо точно Aston Martin 69?

Ignorance can be cured. Stupid is forever.

щото е класика в жанра:) само за годината не съм сигурна дали съм точна:)

Eхххх,още какви класики има!Обаче аз ще ти предложа нещо по-свежо![линк]
......и ако може Пиърс Броснан да ти е шофьор!

Ignorance can be cured. Stupid is forever.

poveche se vpecatlyavam na pisanite si neshta predishni...
Tolkova mi e interesno kak sam mislila predi i kakvo i s kakvo sam go vigdala...
Vrashtam se prez spomenite na rastega si i otbelyazvam radostta ot detskoto vse oshte..
A inace si imam lyubimi plyushotii-givotni gotini,koito mi govoryat za hubavite usmivki na momentite...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Случи ми се скоро. Както си седях и импровизирах на пианото и изведнъж погледа ми попадна върху библиотеката. Една любима стара книга 'Манон Леско" беше излязла с няколко сантиметра напред.......сякаш ми нашепваше 'ела, докосни ме"... станах да я прибера. Обаче тогава стана чудо - книгата падна на земята и страниците и се разтвориха, а между тях ми се усмихна един хербаризиран еделвайс. Усмихнах се и аз и сякаш лятното слънце озари стаята. Този еделвайс ми беше скъп спомен от едно прекрасно момиче, което малко след като ми го подари, изчезна.Както еделвайсите вече изчезнаха от планинските поляни. Сълзи напълниха очите ми. Студ скова душата ми. Слънцето сякаш залезе и в стаята останаха само сенките на съмненията. Къде ли беше тя сега, моята малка тя.....Върнах се на пианото и пръстите ми заиграха по клавишите, опитвайки се да отключат онзи скъп за мен спомен.....станах и взех брадвата. с умерени удари натроших пияното. Книгата предадох на вторични суровини. Еделвайса го стрих на прах и го изпуших с малко джойнт. Намерих снимката и. Нарисувах и мустаци. Тогава на вратата се звънна. Отворих. Мустакат непознат мъж нервно мачкаше такето в необичайно нежните си ръце. Очите му ми се сториха странно познати.
- Аз съм, каза той..... и тогава усетих, че гласът беше нейният.
- Влез, какво стана? - попитах приглушено, докато един плъх нервно гризеше парцаливите ми чехли.
- Опитах се да си сменя пола, за да ме забравиш и ето какъв е резултата - проплака тя.
- Нищо не е в състояние да ме накара да те забравя, мила. - отвърнах аз и усетих как устните ми се впиват в мустакатото и лице, а слънцето отново изгря, но с онази матова светлина на планински еделвайс.



еееееееех, спомени, споменииииииии.......а ти какво откри?

какави поетични спомени, еделвайси, лятно слънце, ееееех.

Моето откритие беше къде по-прозаично - един презерватив, бях го скътала в някакво портмоне /какъв символ, а?/, и от годините си беше станал на прах и без да се старая да го стривам /не знам някой виждал ли е презерватив-пенсионер на 3-4 или и аз не знам вече на колко години/, но не се сетих да го изпуша с джойнт, ох, сетих се, че аз не обичам наркотици. Но бога ми, дори тази потресаваща и невиждана гледка, която представляваше този ветеран, не можа да предизвика у мен спомени относно човека, който някога геройски е изпълвал това пепелище. Ехххх, на прах ще станем всички ний, не само презервативите - ей тва е единственото, което си спомних...

Но веднага го забравих, след като изтръсках съдържанието на портмонето в боклука.
А потмонето все ще върши някаква работа...

/и всичко това е самата истина - съобщава се на вниманието на тия, които си мислят, че съм много поетична натура, ба, преструвам се/

признай си, че си джобила старите дрехи и портмонета за някоя скътана кинта:)))))))

Хааахаахаха, ти ме разби, луд смях ме напуши, ша знаеш...