До утре?

Ти каза ми, че време е да тръгваш...
Аз стреснато се вкопчих във мига,
станал изведнъж така студено-хлъзгав,
но не посмях да искам да те задържа.

Затрупаха ме думите, припламнаха
и нажежиха се до невъзможно бяло...
Душата ми под тежестта им се разпадна
на кръстопътища. Останах празно тяло.
............................................................
Студена пепел утрото ще възкреси.
Към тлеещото "вчера" няма да погледна.
Нощта с усмивата ти пак ще съгради
пътища и мостове да те последвам.

Хареса ми!


On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Благодаря ти.

Много е хубаво.Има прекрасен ритъм....
А надеждата за утрото....тя винаги е жива

Under the crimson Wings of Hate where the lost are safe until they love again