аз съм истинска

Веднъж, тъй както си вървях
забързана, във витрината видях
себе си. Със поглед замечтан и тих
и много важна, даже в миг се притесних.
Бе много лъскава и с дрехи на Версаче,
на мен приличаше ,без дрехите обаче.
Косата на вълни и много руса.
От ужас си изпуснах автобуса.
Гримът и беше , просто безупречен,
и гледаше със поглед някак си отвлечен.
Аз така не гледам, никак даже
освен това си нямаше и гадже.
С очите сини бройкаше тавана,
а аз до днес с кафяви си останах.
Тя бе с пропорции ужасно идеални
чак мерките изглеждаха нахални.
На мен приличаше, на тази от мечтите,
тя цяла "аз", от главата до петите.
Как исках точно тъй да крача,
но разликата е,
че жива съм обаче.

Видях я. Стоеше си там, с права черна коса, разсеян поглед и кафява бемка на рамото. Бледи, плътни устни. Имаше си гадже. Отпуснато и неглиже, кой ли го е аранжирал така?
Да си виждала лунните котета напоследък?

То лунното коте спи под леглото
уморено от нощни игри
цяла нощ е търчало горкото
подир немирните, снощни звезди.

Ще чакам да стане , че вече досадата
през неотворената още врата
се просмуква отдолу под прага
лунното коте ще и извие врата.

Настанило се удобно на рамото,
то цял ден с очи ме следи,
как бъркам си в котлето магиите,
да не сбъркам внимава, нали.

Лунното коте станало котка
около нея обикалят сега
и важно се клатят две лунички кротки
ще стане светло така.

Откога пък слагат ве-шестици по витрините?

ама са по ъглите и хитро зяпат от там.
Това че не ги виждаш...

Край - вече почвам и аз да гледам, щото нищо не виждам от зяпане...