какво е да слушаш пак
15 отговора
379 прегледа
Заключена
Re: какво е да слушаш пак
Това буданамкво не го знам или знам, пък не знам, че е това точно, бе - да ти е хубаво!:-)))
Поздравче с "Crying in the rain", като ще музиколюбимосподелятелствуваме...
"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
Поздравче с "Crying in the rain", като ще музиколюбимосподелятелствуваме...
"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
Re: какво е да слушаш пак
За мен винаги е било въпрос на някакви спомени, да ти кажа. Имам си неща, които съм ги слушал преди 5, 10 години и като ги чуя и се сещам за неща и усещания (което е по-важното) от тез времена. Слушаш и си викаш - ееееееех... но пък винаги ми е гот. Просто защото е трудно постижимо да задържиш отрицателни еможии за толкова време.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
If I seem superhuman I've been misunderstood
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
If I seem superhuman I've been misunderstood
Re: какво е да слушаш пак
Именно заради усещането никога няма да ми омръзне да слушам стари неща. Да потвърдя само.
Направо съм си ретро. Даже и музиката, обвързана с отрицателни емоции от миналото, ми е свидна - като едно тихо гласче отдалеч, който ти казва, че всичко е вече по-добре, не мислиш ли?
"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
Направо съм си ретро. Даже и музиката, обвързана с отрицателни емоции от миналото, ми е свидна - като едно тихо гласче отдалеч, който ти казва, че всичко е вече по-добре, не мислиш ли?"Никога не обяснявай. Пред приятели не се налага, а враговете няма да повярват."
Re: какво е да слушаш пак
Естествено, това е номерът- да ни е гот.
Аз пък намирам старата музика за доста интересна, има съвсем различен дух, носи други настроения... дали просто не са ми толкова непосредствено достъпни днешните послания, не знам...
Но пък от друга страна, новото, е, колко пъти новото е добре забравено старо? Щот много парчета днешната младеж ги открива в други интерпретации, пък ние сме расли с тях.
Аз тия дни много се кефя на едно парче, което е изпято за сефте от Дейвид Бауи леле не е истина колко отдавна- началото на 70-те, обаче моите колеги го знаят с изпълнението на Нирвана
И жесток текст
The Man Who Sold The World
David Bowie/Nirvana
We passed upon the stair, we spoke of was and when
Although I wasn't there, he said I was his friend
Which came as some surprise
I spoke into his eyes
I thought you died alone,
a long long time ago
Oh no, not me
I never lost control
You're face to face
With The Man Who Sold The World
I laughed and shook his hand and made my way back home
I searched for form and land, for years and years I roamed
I gazed a gazely stare at all the millions here
We must have died along, a long long time ago
Who knows? not me
We never lost control
You're face to face
With The Man who Sold the World
Who knows? not me
We never lost control
You're face to face
With The Man who Sold the World
no name, no signature...
Аз пък намирам старата музика за доста интересна, има съвсем различен дух, носи други настроения... дали просто не са ми толкова непосредствено достъпни днешните послания, не знам...
Но пък от друга страна, новото, е, колко пъти новото е добре забравено старо? Щот много парчета днешната младеж ги открива в други интерпретации, пък ние сме расли с тях.
Аз тия дни много се кефя на едно парче, което е изпято за сефте от Дейвид Бауи леле не е истина колко отдавна- началото на 70-те, обаче моите колеги го знаят с изпълнението на Нирвана
И жесток текст
The Man Who Sold The World
David Bowie/Nirvana
We passed upon the stair, we spoke of was and when
Although I wasn't there, he said I was his friend
Which came as some surprise
I spoke into his eyes
I thought you died alone,
a long long time ago
Oh no, not me
I never lost control
You're face to face
With The Man Who Sold The World
I laughed and shook his hand and made my way back home
I searched for form and land, for years and years I roamed
I gazed a gazely stare at all the millions here
We must have died along, a long long time ago
Who knows? not me
We never lost control
You're face to face
With The Man who Sold the World
Who knows? not me
We never lost control
You're face to face
With The Man who Sold the World
no name, no signature...
начи джейн виж,
аз въобще нямах предвид, че е кофти да слушаш стара музика
просто казах че е досадно в период на, да речем, един месец да слушаш всеки ден само една и съща песен...
досадна е не самата музика а прекалено честото и повтаряне за краткия период
да обяснявам още?
запазена за възрастта си...
просто казах че е досадно в период на, да речем, един месец да слушаш всеки ден само една и съща песен...
досадна е не самата музика а прекалено честото и повтаряне за краткия период
да обяснявам още?
запазена за възрастта си...
Re: начи джейн виж,
права си. имах предвид да слушаш, когато те дойде настроението. а не механично да повтаряш едно е същоо. тъпо е като галош. надявам се, че не го пправиш.
повторното слушане на стара музика е като преоткриване на нещо ново . стига музиката да крие потенциал за гова.
IMAGINE...
повторното слушане на стара музика е като преоткриване на нещо ново . стига музиката да крие потенциал за гова.
IMAGINE...
Re: начи джейн виж,
ама съвсем не исках да кажа това - да не слушаш стара музика. исках да кажа, че щом те кефи да слушаш стара музика, значи тя ти носи нещо ново - емоция, спомен, преживяване..... например преживяваш я по различен начин, защото ти си се променила..... смомена го възприемаш по друг начин...
IMAGINE...
IMAGINE...