Помните ли...

Помните ли първия път, когато се докоснахте до Толкин и неговия свят? Как стана това? С какво той завладя сърцата ви, че станахте негови почитатели и сега сте тук?

"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"

Ами...не ми е приятно да го кажа но първо гледах филма
И от там се почна всичко,четох книгата а после и другите му книги.А те са си истинска магия и никога не съм се прехласвала така по други.И това е накратко казано..

И на мен не ми е много приятно, но ще го кажа - когато разбрах, че ще има филм, който се кани да стане голям хит. Та реших да почета книгата. Първо прочетох Хобитът, или както е известен у нас от близкото минало - Билбо Бегинс или до там и обратно. Тъкмо дочитах Двете Кули, когато излезе Задругата по кината. Това е. Не ме убивайте с камъни, искам интелигентна екзекуция

Земя Се Страшно Люлее, Потръпва
И Зейва Пропаст, Скала Се Цепи
Кръв Капе От Сърцето

гилотина ?

А ти?
Помниш ли?
С какво те завладя?

Аз си казах "Я да я видя таз книга, за какво е тази истерия, **** **!"
И не само я видях, но и отиде та се не видя :)

Понеже ми беше трудно с описанията ("те потеглиха, а на Изток планините.... на Запад равнините..... необятната река, която...") ми казаха да изчакам до 260 стр. и ще видия :)
Видях, и както казах, все повече виждам :)

Какво ме завладя питаш... Ами аз си го казвам честичко - във Властелина има всичко, в което вярвам.

Аластис, няма да си сам на екзекуцията - аз те изпреварих съвсем малко с четенето :)))))
"който от вас е без грях, нека пръв хвърли камък"

До гроб ще съм благодарна на списание Дъга и на техния илюстратор,чието име за свой срам не зная(но мога да проверя)
Чак когато свършиха с Билбо Бегинс и почти изкараха Задругата на пръстена,видях книгата на една сергия и сън не ме хвана,докато не я купих

А ние какво да кажем..И ние сссме виновни.Първо гледахме филма преди да прочетем книгата(и то не кой да е от двата доссега излезнали филма,а Двете кули....).Та завлякоха ни в един ссстуден зимен ден на кино.Бяхме досста ссскиптично нассстроени(чудно ли защо) и сссе чудехме как ще издаяниме 3 чассса.Е,още на 7-8 мин гледахме екрана като трессснати от мълния.Ссслед прожекцията(която ни сссе видя прекомерно кратка btw)крачехме като пияни по улиците,а направо не е исстина как сссме гледали.Ссслед това поссследваха две безссъни нощи,в които всссе ссси повтаряхме:"Книгата,книгата,трябва да ссси я вземеш..."Е,в неделя сссутринта не издържахме,изхвърчахме от нассс ссс кървясссали очи и право за Книгата:)))От тогава нататък поссследва пълно вманиачване.Ссспряха ни на 80 ссстр на Властелина и казаха,че първо е по-добре да сссе прочете Билбо Бегинссс и ссслед това да сссе продължава...Резултат миссслим е на лице...Поредния побъркан до ненормалноссст индивид(добре де,повече сссме,признаваме ссси го)Май това е накратко(не ви трябва разширенета версссия:))



Turn off the light
And murder the dawn

И аз помня, но историята е неимоверно глупава и случайна. Имах едно приятелче, което от време на време ми заемаше видео касети и то веднъж ми даде да гледам една напълно несъвършена и ужасно неправдоподобна анимационна версия на "Завръщането не краля". Това, което ме грабна там, бяха песните. Въпреки ужасния превод, те толкова ми харесаха, че реших да видя откъде са взети (т.е. да прочета дотогава неизвестното ми произведение). И го направих. Това беше преди около две или три години.

Взех първата част от библиотеката и я прочетох. Тогава дойде шокът: нямаха втората част!!! Бях ужасена! Два-три месеца събирах пари от закуски и си я купих. Не съжалих и никога не съм съжалявала! След "Властелинът..." дойдоха "Хобит", "Силмарилион", "Недовършени предания", "Роувърандъм", "Опасното кралство"... Не намерих мира. докато не прочетох всичко. И неусетно се превърнах в... как да се изразя? Майка ми го нарича "неуравновесена маниачка", вие го разбирайте както искате.

Какво ме грабна? Какво ми хареса в Толкин? Неговият свят е толкова реален, че направо започваш да вярваш, че е истински, че е съществувал. Всичко има в него: география, история, лингвистика, военна тактика, различни раси, обичаи, начин на живот... Аз съм от типа хора, които се гмурват във въображаемия си свят, където всичко е възможно и всичко е различно от този, в който живеят. Светът на Толкин е точно такъв!

Това е моята история, простете, че е толкова дълга, но тук я изложих в съкратен вариант. Бих могла да говоря за Толкин с часове!

"Очите й бяха небесни - отразяваха и синевата на деня, и жарта на изгрева, и тъмата на нощта"

разбираме, че трябва повечко да излизаш на чист въздух...

Аз бях на почивка в Шипка(там имаме къща) и отидохме до Казанлък да се разходим.Влязох в една книжарница и майка ми ми показа книгата.Тук има предистория.Преди няколко месеца брат ми беше записал на компютъра от негов приятел Хари Потър и ВнП:ЗнП.Тъй като бях чела ХП проявих по голям интерес към него и не исках да повярвам че ВнП е по интересен и .....дори не го гледах.Даже критикувах че не може да е по-хубав от ХП.
Връщам се към книжарницата.Та майка ми ми показа книгата и ме убеди да я купим.(за което ще и бъда вечно благодарна)И като започнах да я чета не отделих очи от нея докато не я прочетох.И сега дори я препрочитам.Оттогава имам чувството че живея в Средната земя и се мъча да подражавам на Арвен(справям се отлично).С нетърпение очаквах да излезе ВнП на касета защото вече беше изтрит от компютъра.Когато най сетне излезе на касета и го гледах бях напълно завладяна.Филмът оправда очакванията ми и ме направи абсолютен фен!!!Хари Потър бива но ВнП е НАЙ ДОБРИЯТ!!!!!
Май и мен ще ме екзекутирате

May The Light of The Evenstar shine on your way...

Едва ли има някой, който да не си спомня как се е срещнал за първи път с Толкин.

При мен за всичко е "виновен" брат ми, който разнасяше непрекъснато Билбо Бегинс и аз реших един ден да я прочета да видя какво пък толкова й намира.
Това беше горе-долу преди 13г.

След това излезе "Властелинът на пръстените" и отново брат ми я получи за подарък.

И аз взех да я чета, и бях толкова очарована от книгата, че и досега не мога да я пусна.

Интересното е, обаче, как се променят възприятията ми към книгата с годините.
В началото харесвах и виждах едни неща, сега- други.
Но магията все си я има.

А с какво ме завладя- с Вярата си. В живота, в доброто, най-вече в хората.
Със надеждата и светлината, които струят от книгата...

Soon your hope will rise...

та като стана въпрос за камъни ...
първият ми опит да чета тая книга бе преди 10-ина години на руски, но опитът беше крайно неуспешен - стигнах до никъде. Тогава ме вълнуваше Спасителят в ръжта и Гняв. Фентъзито - не особено

доста по-късно се амбицирах, особено след като прочетох дори и Махалото на фуко си казах - айде ся няма да се излагаме я, как ще ми се опъва толкова - взех я пак и почнах да кълва. Какъв стил майко мила - беше ми направо казано досадно, четях пряко сили и само се оплаквах от безкрайните обяснение и "разводняването" на екшъна.

При мен ключът от палатката се оказа в картинките - инфантилна ли съм, или просто съм с отклонение - просто трябваше някой да ми покаже картинките за да усетя "душата" на тази книга, да се абстрахирам от думите като текст. Тогава вече четенето тръгна по-гладко.

Затова за мен филмът е ужасно ценен - той е една огромна картинка, това е моята мечта за всяка любима книга - да я видя на картинка. Тогава всичко оживява и си идва на мястото.

Аз никога не съм била някаква вманиечена фенка на Толкин, нито пък се интересувах чак толкова ... ако съм се променила, виновни за това сте вие - да да вие - да знаете!

Форсмажорно обстоятелство

И моят случай е същия. Взимах от библиотеката "Дъга" заради разказите с картинки и този за Билбо ми направи най-голямо впечатление. Тогава изобщо не бях и погледнала кой му е автора //. После започнаха с Властелина и тогава на една сергия ми се мярна познато заглавие. Още същия ден държах в ръцете си първата част. Когато свърши бях много разочарована, че нямам продължението. Малко по късно се сдобих и с него, а после дойдоха Силмарилион, Билбо, Недовършени предания, Опасното кралство.
И магията от първия прочит си ме държи и досега.

*********
Колко е мъничък човекът!!!
Съвсем не се вижда
сред зелените листа.

В началото беше комиксът за Билбо на страниците на "Дъга"(btw това списание rulzzzzzz). Сетне се появи и Властелина... но не си спомням по каква причина свършваше с гибелта на Боромир(или поне аз дотам съм го виждал на комикс), а аз вече бях дотолкова завладян, че исках на всяка цена да разбера какво става нататък.Тогава се оказа, че имаме "Силмарилион" вкъщи(а впоследствие разбрах че имаме и Властелина ама...) и понеже беше нещо на Толкин започнах с него...и съвсем скоро разбрах че никога няма да се откажа от този приказен и малко тъжен свят...
Що се отнася до това какво ме плени в него-ами за първи път една книга ми изглеждаше ТОЛКОВА реална...не знам дали вие мислите така, но на мен повечето ситуации в огромна част от книгите(за филмите да не говорим) ми се струват нагласени, някак изкуствени сякаш...а при Толкин събитията се развиват напълно естествено.

Ех...то пък много важно кой кога чел точно...ако се чудите как да си изпросите екзекуция, сбъркали сте повода

На мене Толкин ми се случи в осми клас. Бяхме се натрупали с разни приятели в Борисовата градина и говорехме за кой какъв иска да стане като порасне и така аз споменах колко ме интересуват скандинавските езици и т.н. И тогава по-расли и препатили от мене ме насочиха да чета Толкин (не съм съвсем сигурна защо, но...все тая). След което просто си го взех от библиотеката на английски. Първо Хобитът, после властелина. Силмарилион го четох по-късно. И т.н. за другите му неща.

...колкото повече сняг вали, толкова повече вали сняг...

като невръстно момченце

историята беше вълшебна, илюстрациите - също... много ми е криво, че сега по филмите хобитите не приличат на онези от "Дъга", ами са ужасно тъпи и също като нормалните хора... за мен хобитите ще си останат като онези от "Дъга"

Много по-късно - на около 19-20 - прочетох Властелина...

******************
Бързата работа - срам за гоамайстора.
Бързият бийт - изцеление

Savsem slu4aino se nadynih na toz film,nqkoi mi go donese oshte predi da izleze na kino,ta si vikam 4akai da go vidim kato tolkova go govorqt...i vze 4e mi haresa,ta pro4etoh i knigata...

pomnya :) za pruv put mi popadna kogato 4etoh Duga :) za posle ne me pitai! to ner byaha elfi,drakoni ,i 4udesa :))))))i syal den nyama da mi stigne :)

Печално арфите звънят
за елфа светъл Гил-галад,

ami biah 5-6 klas /niakyde '86 illi '87 i po bi4ainia pyt :
spisanie DYGA
bilbo begins
vlastelina
i t.n.

det se kazva kato stypi6 vednyj na pytia ne se znae dokude 6te stigne6

В началото беше Дъга. Макар че съм била доста малка тогава. Най-ясно си спомням един брой, с тази част, в която Билбо намира пръстена, срещата с Ам-Гъл, гатанките...
Но иначе Властелина го прочетох преди 3г. Една приятелка ми даде Хобита, а след това стана тя, каквато стана!!! Помня че четох Властелина през една ваканция в Студентски град – никой не беше останал, освен мен, заради някакъв курс по немски, ама забравих и немския, и всичко! Изпълзях само да търся храна като ми свършиха припасите. И представете си, оказа се че съм имала още първото издание на Властелина на български вкъщи, а не съм знаела!!!
А на приятелката, която ме зариби с Хобита й отмъстих подобаващо, като й подарих Властелина. Можете да се досетите за резултата... Лично съм отговорна за привличането на няколко попълнения в отбора на откачалките!

Ride, ride to ruin and the world’s ending!