Има ли нещо вярно..

в хипотезата, че при продължително "пазене" с партньора (в моя случай около 7 години) женският организъм по някъкъв начин започва сам да се пази.. !? т.е. едва ли не третира сперматозоидите като някакво чуждо тяло, и не ги допуска да си свършат работата.. подобно на реакцията след присаждане на органи. Аз лично се опитвам да забременея сравнително от скоро, но дълги години споделях тези проблеми с моя близка приятелка и тази теория и развиваха не един и двама доктори (от т.н. светила в областта) по повод факта, че нямаше очевидна причина да няма бебе, дори и когато резултатите бяха прекрасни. Смятате ли, че с това само оправдават безсилието си да помогнат??
и извинявайте за тъпия въпрос, но преди време чух в едно специализирано предаване по телевизията, че една двойка трябва да е опитвала за бебе поне една година, преди да се обърне към специалистите.. какво по дяволите значи това? ако 6 месеца не става, не значи ли това че има проблем? случвало ли ви се е, да не ви вземат много насериозно понеже са минали САМО 3-4 месеца??

Moyat lekar kazva syshtoto, che za problem moje da se govori edva sled edna godina naprazni opiti.

естествено, дори срока вече е 2 години доколкото разбрах, но това не означава, че трябва да ги чакате да минат и да губите ценно време. Ние започнахме да търсим проблема когато мина една година. По принцип казват, че до 6 месеца вероятността да стане бебо е 80% при липса на проблеми и у двамата.
Мисля, че няма такова нещо като това организма да започне сам да се пази, макар че и на мен ми пробутваха тази теория. Коя цивилизована жена не се пази?

Мисля, че в случая под "пазене" се има пред вид прекъсване на полов акт, а не пиене на хапчета наример.. незнам.. и как предлага многоуважаемия доктор да излекува подобен проблем?! просто от любопитство...

и аз това имах предвид и не ми се вярва много, ама то знае ли човек вече на какво да вярва. Според мен проверете има ли или няма проблем и ако има да вземете незабавно мерки, а ако няма да се успокоите и да чакате спокойно щастливия ден .
Направете като за начало спермограма, проверете хормоните - 6 броя са - ще ви кажат кои са. И обикновения гинекологичен преглед. Но 3-4 месеца наистина е много рано - аз тогава още не бях се притеснила дори. Няма страшно - всичко ще е наред при вас.
Успех ви желая !

абе нещо все не ти излиза картинката под постингите, каква е?

едни цветенца трябва да са. Сега виждат ли се? Преместих ги

е, това вече е друго, аз си мислех, че е някоя снимка

Честно казано аз се притесних още на втория месец, но от мисълта да тръгна по доктори и по изследвания направо ме втриса..
Благодаря ти все пак ..
Позтивното мислене играе огромна роля в преодоляване на проблеми от всякакъв характер, но в случая ми се струва УЖАСНО трудно да съм оптимист.



Желая успех на всички!

Здравей, не съм чувала за такава хипотеза, но за броя на месеците изобщо да не ти пука. Щом мислиш, че има нещо нередно, отиваш. Ние така поизчакахме и отидохме чак на 9-ия месец, когато аз имах вече психически проблем. До там ли трябваше да се докарвам, та още ме държи, нищо че един куп изследвания имам вече. Докторът няма право да те гледа несериозно, ти отиваш на преглед. Така, че действай и не се притеснявай.
Успех!



Когато има желание, има и начин!

Здравей, и аз съм на същото мнение като Теди, аз отидох на преглед още на 3 месец, разбира се доктора ми каза, че нищо ми няма, да не си внушаван и да изчакам минимум 9 м.. Разбира аз не го послушах и след още два месеца като през това време най-малкото, което можех да направя е да си меря температурата и да отида при друг лекар. И така от един месец ходя при друга лекарка с която започнахме изследванията и, която не ми обяснява, че много рано. Направи го заради себе си, защото както каза Теди психическото натоварване от бездействиети и мисълта, че няма да можеш да имаш деца е огромно и смазващо.
Но сега е лято(а аз го обожавам) и ми е по-добре дори и само за това, че правя нещо по въпроса
Успех и мисли позитивно, когато има желание има и начин

Има такова нещо, като спермоантитела, но се среща наистина много рядко. Можеш да започнеш да си мериш базалната температура, да направите спермограма за това не ти е необходим лекар. Има и иследвания за спермоантитела, но те се правят накрая, след като минат другите изследвания. Все пак те съветвам да изчакаш още малко и да не се тормозиш защо не става. Психологическия момент е много важен наистина - по-добре е да си спокойна.
Успех на теб и на всички нас

Може и да има нещо вярно. Нашият случай е подобен. Пазихме се 5 години с прекъснат полов акт и сега вече 5-та година пробваме. Имахме успех, но той завърши с аборт (както писах преди време). Но опитите ще продължат

Мили момичета,
аз като човек с по-дългогодищен опит в тая борба искам да ви кажа че не сте съвсем прави. Ще би обясня защо. Аз също след 1 година тръгнах по доктори и изследвания. По същите психологични проблеми за които Теди споменава. И какъв е резултата - никакви физиологочни проблеми и никакво бебе. Вече 9 години. Повярвайте ми, много различни лекари тогава ми казаха че съм избързала с това. И заключението е че............ проблема е в главата ми. Както знаете това е също една от п0ричините за с-та.
3 - 4 месеца са безумно глупав срок за започване на изследвания. Аз лично имам много познати които след 1, 1,5 чак забременяват
Успех на всички

Подобен случай се оказа моята приятелка (за която вече писах) - никакви физиологични проблеми, просто психика.. , но за твое успокоение - надявам се :)) - явно и за това има лек, тъй като след около 5-6 години опити и неуспешно инвитро, тя забременя по съвсем естествен начин, а преди месец роди чисто ново и здраво момченце.. мисля, че тъкмо бяха спрели да ходят по лекари и изследвания и да си "починат" малко, да се успокоят... и чудото стана... явно, че това има огромно значение..
Желая ти успех! :)

И ти си права, даже мъжът ми беше на това мнение, че можем още малко да почакаме. Но аз бях станала луда вече, на всичкото отгоре започнах отначало да пресмятам ние с него колко години сме заедно и че май не се пазехме кой знае колко преди сватбата, в смисъл, не сме правили бебе, но не сме се притеснявали от това, ако случайно забременея, та толкова време все една "грешка" щеше да стане, нали? И това като ми влезе в главата, как да се справя освен да отида на доктор. Така и направих. Та не знам кое е най-правилно. От друга страна, тази една година, за която говорят лекарите, също има значение и този срок не е избран току-така. Лично на мен ми е много трудно да не мисля и не знам как ще се получат нещата в такъв случай.



Когато има желание, има и начин!

Здравейте,
извинявам се и мен ако някой ме е разбрал погрешно, но аз също си имам основателни причнини да се притеснявам та затова не можах да издържа повече пез да се консултирам с лекар. А съм съгласна с твърдението, че когато се успокоиш и не мислиш за това то отчмо тогава става

Извинявам се за правописните грешки, но бързах, защото имам работа

То и аз така.. от първия ден взех да пресмятам, едва се стърпях да не почна с меренето на температурата.. и реших, че то ей така веднага ще стане.. ама не било писано..
пък и как може да НЕ се мисли за това, което най-много те вълнува?!

И аз съм същата в това отношение, но ти си права, как да не мисли човек за това, а още повече че аз се чувствам и виновна, защото имам един аборт(по желание) преди 6-7г. Та психическото натоварване е толкова голямо, както и желанието разбира се.
Освен да сме позитивно настроени и да чакаме друго не ни остава, и осърдна работа разбира се