Обсебване
9 отговора
244 прегледа
Обсебване
Преди да пристъпя към съществената част, дължа малко обяснение. Аз не съм автор на нещото по-долу. Авторът би искал да остане анонимен, но държи да получи някакви отзиви за творението си, затова го пускам от негово име. Приятно четене (ако имате нерви да го изчетете до края 
).
Обсебване
-------------------------------------------------------
Случвало ли ви се е да сте толкова обсебени от едно нещо, че да забравите всичко останало? Казват, че с подобни похвати подготвяли камикадзетата...
Цял живот копнеех за нещо. Не за нещо определено, по-скоро за самото очакване това нещо да настъпи. Просто не бях наясно какво исках. Струваше ми се, че ако търся достатъчно добре, това нещо, каквото и да беше, накрая щеше да се смили и само да дойде при мен. Чувствах, знаех, че рано или късно ще се случи. Но какво? Мисълта за очакването не ми даваше мира. Не спирах да търся, каквото и да ми се изпречеше на пътя. Търсех заради самото търсене. Докато накрая не го намерих. Сега ми се иска това никога да не се беше случвало.
Пиша тези редове с надеждата да стигнат до някого, някога. Всъщност не знам дали да се надявам. Пиша просто за да убия времето, което ми предстои. Но като се замисля, дали изобщо пиша?
Добре, ще започна отначало. Въпреки че тази история няма начало, поне не и стандартното. Не мога да определя точния момент, в който започна всичко, затова просто ще тръгна от мястото, което ми се струва най-подходящо.
Помните ли онази истерия с новия музикален формат? Против когото всички музиканти се вдигнаха заедно (като никога) и след безбройни съдебни дела из цял свят успяха да го забранят... Всъщност това беше много отдавна и едва ли са много хората, които са били свидетели на тези събития. Сигурно и те вече са забравили за какво беше целия онзи шум.
Работата беше там, че чрез този формат музиката стана много по-достъпна за всички хора, по целия свят. Не беше нужно почти никакво усилие, за да се намери определена песен. Човек трябваше да има само едно устройство, побиращо се в задния джоб на дънките, за да слуша часове наред любимата си музика.
Откриването на новия музикален формат съвпадна с още едно събитие, което промени целия свят из основи – алтернативен енергиен източник, наречен перпетуум мобиле, вечния двигател. Той по нищо не приличаше на двигател, поне не и доколкото знам. Но пък от друга страна никой не беше го виждал, така че да каже на какво всъщност прилича. Хората го знаеха само като Генератора. Генераторът захранваше с енергия всички машини и устройства в близките няколко слънчеви системи. Безплатно. Екологично чисто. Бързо. Мечтата на бедните хорица от тъмните времена на третото хилядолетие.
Снабдено с такъв на практика неизчерпаем източник на енергия човечеството можеше най-накрая да си позволи да колонизира и по-далечните слънца. Някои авантюристи се втурнаха към още неизследваните съседни галактики и това породи една поредица от случки, които пряко или косвено повлияха на всички ни.
Но май пак се отклоних. Простете, но ми се струва, че времето тече толкова бавно. Освен това имам цяла вечност, за да ви разкажа историята си и мога да си позволя понякога да кривна от пътеката и. Но зная, че вие ще ме разберете. Поне се надявам.
Докъде бях стигнал? А, да, до музиката. Работата беше там, че музиката, записана в този формат, за който ви говорех, можеше да се побере в милиони пъти по-малко място, отколкото до момента. Не знам как го постигнаха това. Навремето се изписа много за точния метод, говореше се за квантови състояния (ако успея да се измъкна оттук, първо ще се опитам да разбера какво е квантово състояние), вероятностни процеси и още трудни за запомняне и произнасяне думи. Но накрая изобретиха този метод за съхраняване на информация. Говореше се, че той е неизмеримо по-сигурен от досегашните електронни и оптични технологии, че носителите щели да бъдат толкова компактни, че в един джоб да могат да се поберат всички холофилми, правени някога. И наистина стана така. Тези устройства, за които ви говорех, бяха в състояние да поберат цялата музика на света. А Генераторът позволяваше на практика музиката да звучи непрекъснато.
Тогава за прът път се заговори за Манията. Някои хора повече не можеха да живеят, ако не чуваха непрестанно музика. Носеха се слухове за жена, която по невнимание прекъснала връзката на своето устройство с Генератора. Моментално музиката спряла, а тя в пристъп на паника се хвърлила през най-близкия прозорец. На 112 етаж. Или за едно момче, което... Но това не е толкова важно. Важното е, че Манията беше там. Манията по музиката.
Тя постепенно се разпростираше навсякъде, пускаше пипала като гигантски октопод, неусетно обгръщаше обществото ни. Все повече хора не се разделяха с миниатюрните слушалчици. Някои стигнаха дори дотам, че да си ги имплантират в ухото – евтина и бърза операция, която можеше да се направи в първото студио за татуировки, което се изпречеше на пътя. Аз бях от първите, които направиха това. По-скоро родителите ми, които с появяването на новата мода се били хвърлили на нея, а когато съм се родил аз, ми имплантирали слушалките малко след като ме нахранили за първи път. И аз живеех с музиката. Не, не с музиката, а с Музиката. Трудно е да се опише какво точно е Музиката на някого, който не се е родил с нея. Затова няма и да се опитвам.
За мен музиката не беше просто начин на живот. Тя беше целият ми живот. Прекарвах времето си в търсене на още и още музика, в нейното прослушване и отсяване. Търсех музика, която да е достойна да стане част от Музиката. Слушах без насита всичко, каквото ми попаднеше. Издирвах стари записи на архаични оптични дискове, които с много търпение и внимание прехвърлях върху тогавашните устройства. Все още новата технология не беше навлязла широко и аз не знаех какво ме очаква.
По време на моите самотни занимания срещнах някого, с когото станах много близък и оттогава не се разделяхме. “Срещнах” не е най-точното понятие, защото никога не видях моя спътник. Познавахме се само по типичните мисли, които излъчвахме един към друг. Да, да, мисли. Хората престанаха да разговарят помежду си, за да не прекъсват музикалния поток. Това провокира изобретяването на телепатични помощници. После се оказа, че тези помощници щели да бъдат изобретени и по-рано, но просто тогава им е дошло времето. Оказа се също, че те само усилват вродените способности и след известно време упражнения с тях хората престанах да се нуждаят и от тях. Започнаха да си общуват чрез собствените си мисли, без никакви посредници като говор или телепомощници. Така се запознахме с моя другар, Никио.
Тогава се опитвах да проникна в един строго охраняван архив със стара музика. Огромна част от хората дори не знаеха за неговото съществуване, а тези, които знаеха, не вярваха, че го има. Той беше легенда – легенда за едно минало, в което информацията се е пазела върху гигантски пластмасови дискове, които не могли да поберат повече от един час музика. Наистина звучи невероятно. Човек би си помислил, че след като предците му са изнамерили начин да записват музиката, те биха намерили и начин да я съхраняват по-ефективно. Аз самият не вярвах на това, но преследването на легендата вече ме беше обсебило.
Точно тогава попаднах на нещо по-старо и от въпросните пластмасови дискове – хартиен документ, кой знае как оцелял през времето. Честно казано, помислих, че е фалшификат, защото никоя хартия не може да изтрае толкова дълго. Но човекът, който ми каза за него, спомена, че документа лежал в някакъв сейф на дъното на океана. Само хереметическата ключалка го спасила от пълно унищожение. Съмнявах се и в историята за сейфа, но въпреки това тръгнах да търся този документ. Всеки друг на моето място би се отказал, разполагайки с толкова оскъдна информация. Но аз търсех. И нямах намерение да зарежа търсенето заради основателните си съмнения. Търсенето беше по-важно. И накрая го открих – след години вървене по стъпките на митове и легенди, след хиляди “срещи” с непознати хора, най-накрая попаднах по следите на документа и накрая го видях. Със собствените си очи! Не бях държал хартия дотогава, самото чувство за нещо твърдо и същевременно толкова крехко и уязвимо ме накара да изпадна в еуфория. А това, което прочетох вътре... Това надминаваше всички мои мечти и копнежи. Струваше ми се, че накрая открих това, което търсех. Споменаваше се за някакъв древен изпълнител, живял в края на второто или началото на третото хилядолетие. Неговата музика била нещо неземно, нечувано дотогава, притежавала космична сила, с която омайвала всички, които я чуят. Всъщност в документа не пишеше точно това. По-скоро се казваше, че вече втори месец в класацията води една от песните на този певец и няма изгледи скоро да отсъпи първото място. Но когато човек знае какво търси, той умее да чете между редовете... Да си призная, въпреки че се смятах за познавач, за най-големия познавач на музиката, не бях чувал дотогава нищо от този човек. Това малко ме разколеба – явно не е бил толкова добър, щом не е останал в паметта на човечеството. Но как иначе да си обясня факта, че тази изрезка от списание (както разбрах по-късно) беше оцеляла прз вековете? И защо е била толкова ценна, че да бъде пазена в сейф? Явно все пак имаше нещо ценно в нея и затова веднага се залових с преследването.
стой та гледай
).
Обсебване
-------------------------------------------------------
Случвало ли ви се е да сте толкова обсебени от едно нещо, че да забравите всичко останало? Казват, че с подобни похвати подготвяли камикадзетата...
Цял живот копнеех за нещо. Не за нещо определено, по-скоро за самото очакване това нещо да настъпи. Просто не бях наясно какво исках. Струваше ми се, че ако търся достатъчно добре, това нещо, каквото и да беше, накрая щеше да се смили и само да дойде при мен. Чувствах, знаех, че рано или късно ще се случи. Но какво? Мисълта за очакването не ми даваше мира. Не спирах да търся, каквото и да ми се изпречеше на пътя. Търсех заради самото търсене. Докато накрая не го намерих. Сега ми се иска това никога да не се беше случвало.
Пиша тези редове с надеждата да стигнат до някого, някога. Всъщност не знам дали да се надявам. Пиша просто за да убия времето, което ми предстои. Но като се замисля, дали изобщо пиша?
Добре, ще започна отначало. Въпреки че тази история няма начало, поне не и стандартното. Не мога да определя точния момент, в който започна всичко, затова просто ще тръгна от мястото, което ми се струва най-подходящо.
Помните ли онази истерия с новия музикален формат? Против когото всички музиканти се вдигнаха заедно (като никога) и след безбройни съдебни дела из цял свят успяха да го забранят... Всъщност това беше много отдавна и едва ли са много хората, които са били свидетели на тези събития. Сигурно и те вече са забравили за какво беше целия онзи шум.
Работата беше там, че чрез този формат музиката стана много по-достъпна за всички хора, по целия свят. Не беше нужно почти никакво усилие, за да се намери определена песен. Човек трябваше да има само едно устройство, побиращо се в задния джоб на дънките, за да слуша часове наред любимата си музика.
Откриването на новия музикален формат съвпадна с още едно събитие, което промени целия свят из основи – алтернативен енергиен източник, наречен перпетуум мобиле, вечния двигател. Той по нищо не приличаше на двигател, поне не и доколкото знам. Но пък от друга страна никой не беше го виждал, така че да каже на какво всъщност прилича. Хората го знаеха само като Генератора. Генераторът захранваше с енергия всички машини и устройства в близките няколко слънчеви системи. Безплатно. Екологично чисто. Бързо. Мечтата на бедните хорица от тъмните времена на третото хилядолетие.
Снабдено с такъв на практика неизчерпаем източник на енергия човечеството можеше най-накрая да си позволи да колонизира и по-далечните слънца. Някои авантюристи се втурнаха към още неизследваните съседни галактики и това породи една поредица от случки, които пряко или косвено повлияха на всички ни.
Но май пак се отклоних. Простете, но ми се струва, че времето тече толкова бавно. Освен това имам цяла вечност, за да ви разкажа историята си и мога да си позволя понякога да кривна от пътеката и. Но зная, че вие ще ме разберете. Поне се надявам.
Докъде бях стигнал? А, да, до музиката. Работата беше там, че музиката, записана в този формат, за който ви говорех, можеше да се побере в милиони пъти по-малко място, отколкото до момента. Не знам как го постигнаха това. Навремето се изписа много за точния метод, говореше се за квантови състояния (ако успея да се измъкна оттук, първо ще се опитам да разбера какво е квантово състояние), вероятностни процеси и още трудни за запомняне и произнасяне думи. Но накрая изобретиха този метод за съхраняване на информация. Говореше се, че той е неизмеримо по-сигурен от досегашните електронни и оптични технологии, че носителите щели да бъдат толкова компактни, че в един джоб да могат да се поберат всички холофилми, правени някога. И наистина стана така. Тези устройства, за които ви говорех, бяха в състояние да поберат цялата музика на света. А Генераторът позволяваше на практика музиката да звучи непрекъснато.
Тогава за прът път се заговори за Манията. Някои хора повече не можеха да живеят, ако не чуваха непрестанно музика. Носеха се слухове за жена, която по невнимание прекъснала връзката на своето устройство с Генератора. Моментално музиката спряла, а тя в пристъп на паника се хвърлила през най-близкия прозорец. На 112 етаж. Или за едно момче, което... Но това не е толкова важно. Важното е, че Манията беше там. Манията по музиката.
Тя постепенно се разпростираше навсякъде, пускаше пипала като гигантски октопод, неусетно обгръщаше обществото ни. Все повече хора не се разделяха с миниатюрните слушалчици. Някои стигнаха дори дотам, че да си ги имплантират в ухото – евтина и бърза операция, която можеше да се направи в първото студио за татуировки, което се изпречеше на пътя. Аз бях от първите, които направиха това. По-скоро родителите ми, които с появяването на новата мода се били хвърлили на нея, а когато съм се родил аз, ми имплантирали слушалките малко след като ме нахранили за първи път. И аз живеех с музиката. Не, не с музиката, а с Музиката. Трудно е да се опише какво точно е Музиката на някого, който не се е родил с нея. Затова няма и да се опитвам.
За мен музиката не беше просто начин на живот. Тя беше целият ми живот. Прекарвах времето си в търсене на още и още музика, в нейното прослушване и отсяване. Търсех музика, която да е достойна да стане част от Музиката. Слушах без насита всичко, каквото ми попаднеше. Издирвах стари записи на архаични оптични дискове, които с много търпение и внимание прехвърлях върху тогавашните устройства. Все още новата технология не беше навлязла широко и аз не знаех какво ме очаква.
По време на моите самотни занимания срещнах някого, с когото станах много близък и оттогава не се разделяхме. “Срещнах” не е най-точното понятие, защото никога не видях моя спътник. Познавахме се само по типичните мисли, които излъчвахме един към друг. Да, да, мисли. Хората престанаха да разговарят помежду си, за да не прекъсват музикалния поток. Това провокира изобретяването на телепатични помощници. После се оказа, че тези помощници щели да бъдат изобретени и по-рано, но просто тогава им е дошло времето. Оказа се също, че те само усилват вродените способности и след известно време упражнения с тях хората престанах да се нуждаят и от тях. Започнаха да си общуват чрез собствените си мисли, без никакви посредници като говор или телепомощници. Така се запознахме с моя другар, Никио.
Тогава се опитвах да проникна в един строго охраняван архив със стара музика. Огромна част от хората дори не знаеха за неговото съществуване, а тези, които знаеха, не вярваха, че го има. Той беше легенда – легенда за едно минало, в което информацията се е пазела върху гигантски пластмасови дискове, които не могли да поберат повече от един час музика. Наистина звучи невероятно. Човек би си помислил, че след като предците му са изнамерили начин да записват музиката, те биха намерили и начин да я съхраняват по-ефективно. Аз самият не вярвах на това, но преследването на легендата вече ме беше обсебило.
Точно тогава попаднах на нещо по-старо и от въпросните пластмасови дискове – хартиен документ, кой знае как оцелял през времето. Честно казано, помислих, че е фалшификат, защото никоя хартия не може да изтрае толкова дълго. Но човекът, който ми каза за него, спомена, че документа лежал в някакъв сейф на дъното на океана. Само хереметическата ключалка го спасила от пълно унищожение. Съмнявах се и в историята за сейфа, но въпреки това тръгнах да търся този документ. Всеки друг на моето място би се отказал, разполагайки с толкова оскъдна информация. Но аз търсех. И нямах намерение да зарежа търсенето заради основателните си съмнения. Търсенето беше по-важно. И накрая го открих – след години вървене по стъпките на митове и легенди, след хиляди “срещи” с непознати хора, най-накрая попаднах по следите на документа и накрая го видях. Със собствените си очи! Не бях държал хартия дотогава, самото чувство за нещо твърдо и същевременно толкова крехко и уязвимо ме накара да изпадна в еуфория. А това, което прочетох вътре... Това надминаваше всички мои мечти и копнежи. Струваше ми се, че накрая открих това, което търсех. Споменаваше се за някакъв древен изпълнител, живял в края на второто или началото на третото хилядолетие. Неговата музика била нещо неземно, нечувано дотогава, притежавала космична сила, с която омайвала всички, които я чуят. Всъщност в документа не пишеше точно това. По-скоро се казваше, че вече втори месец в класацията води една от песните на този певец и няма изгледи скоро да отсъпи първото място. Но когато човек знае какво търси, той умее да чете между редовете... Да си призная, въпреки че се смятах за познавач, за най-големия познавач на музиката, не бях чувал дотогава нищо от този човек. Това малко ме разколеба – явно не е бил толкова добър, щом не е останал в паметта на човечеството. Но как иначе да си обясня факта, че тази изрезка от списание (както разбрах по-късно) беше оцеляла прз вековете? И защо е била толкова ценна, че да бъде пазена в сейф? Явно все пак имаше нещо ценно в нея и затова веднага се залових с преследването.
стой та гледай
в отговор на lndependent
#2
Re: Обсебване
нерви - да - за прочитане до край де :)
ама останах леко разочарован :(
грехота ще е да го остави недовършено ...
на мен ми харесва как започва
щото тва ща да е нчло - дбро за мен
пък колкото до литературните критици - те винаги имат кво да ...
*******
Go not to the elves for counsel, for they will say both yes and no.
ама останах леко разочарован :(
грехота ще е да го остави недовършено ...
на мен ми харесва как започва
щото тва ща да е нчло - дбро за мен
пък колкото до литературните критици - те винаги имат кво да ...
*******
Go not to the elves for counsel, for they will say both yes and no.
в отговор на lndependent
#3
Re: Обсебване
Хайде де, какво станало после???
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.
в отговор на lndependent
#4
Re: Обсебване
хайде! не може да остане приказката без край!!!
аз подозирам, че индипендънт чака и тези, които досега ги е мързяло, да го прочетат... но щом аз го направих, значи мисля, че няма други подмотващи се
a big eyed fish
аз подозирам, че индипендънт чака и тези, които досега ги е мързяло, да го прочетат... но щом аз го направих, значи мисля, че няма други подмотващи се
a big eyed fish
в отговор на lndependent
#5
Видео-обсебване
Преди 20-на години, в зората на видеото у нас, се събирахме на тематични видео-вечери(денонощия). Един приятел беше успял да изкрънка от родителите си космическа сума в зелено, за да си купи видео под предлог - "Има много ценни касети за учене на чужди езици". Всеки мъкнеше, де откъдето свари, каквато свари касета и се почваше един маратон ... 
Гледаме, значи, една такава касета, някакво криминале с младежа Чък Норис. През първите 2/3-ти от филма - нищо особено не се случва и някои изпозаспаха. В последната 1/3-та, обаче, се заформя луд екшън и става все по-интересно. Обаче приносителят ни беше предупредил, че последните 15 мин. са записани на другата касета. Е, не бяха на другата касетка!!!
Та така с липсващият край. Имаше един много хубав филм с хубава музика- "Приказка без край".
Всеки мъкнеше, де откъдето свари, каквато свари касета и се почваше един маратон ...
Гледаме, значи, една такава касета, някакво криминале с младежа Чък Норис. През първите 2/3-ти от филма - нищо особено не се случва и някои изпозаспаха. В последната 1/3-та, обаче, се заформя луд екшън и става все по-интересно. Обаче приносителят ни беше предупредил, че последните 15 мин. са записани на другата касета. Е, не бяха на другата касетка!!!
Та така с липсващият край. Имаше един много хубав филм с хубава музика- "Приказка без край".
Re: Видео-обсебване
Аз, таковата, много ми е неудобно 
Даже погледнах нагоре да видя дали случайно не съм написала, че аз съм автора. Ама не съм! И нищо не зависи от мен
- ако на човека му дойде музата, ще довърши нещото. Ако не, ще четете пътеписи от лятната почивка на Южното черноморие 
.
стой та гледай
Даже погледнах нагоре да видя дали случайно не съм написала, че аз съм автора. Ама не съм! И нищо не зависи от мен
- ако на човека му дойде музата, ще довърши нещото. Ако не, ще четете пътеписи от лятната почивка на Южното черноморие .стой та гледай