Момчето-което-мълчи

Момчето-което-мълчи
се смее
хората го гледат учудени
сърдят му се:
“Кажи нещо, момче…
… какво е това твое мълчание?…”
сърди му се момичето с очилата:
момичето-което-му-говори
продавачката на мляко от ъгъла
съседа
деловия мъж с куфарчето
клошаря, заспал пред входа
“ах,
… тази твоя ехидна усмивка,
момче,
какво знаеш, което не знаем?”

Момчето си има усмивка в очите
и мълчание – в устните
има 10000 малки тайни
това богато момче
и котките не му се сърдят
нито му е сърдито времето
нито момчето е сърдито на него
за разлика от повечето хора.
Хората са непрекъснато сърдити
на себе си
на момчетата
на времето
но точно на това момче
едно момиче най-малко му е сърдито
след целувка в мълчание
и усмивка в очите.

Почваш да ми напомняш на нещо...
Нещо от Джани Родари. Нещо от въэрастното ми детство.
И с Момчето-което-мълчи, и със Старото момче.
По-раэлично е...

На Дядо Аз ?
:))
А ти защо не пишеш (писма)?...
А хареса ли ти това мълчаливо момче?
Въпроси.

Подреден човек съм - затова не пиша. Май, че беше твой ред

Момчето ми харесва. А когато се сетя с точност на какво ми напомня, тогава и ще ти кажа

Имаше една книга... "Тим Талер", автора не си спомням, преди много години е било.:)
Спомена ми за нея се покрива с представата ми за героя на този стих.
Това е субективно, разбира се, но...:)))

думички изписани с мастило
перлички нанизани красиво
и като женско украшение
са за душата изкшение


Еваларка брато!

Seeya! Между нас да си остане, работата е осрана (Fatal error) [/ i]

Това със "симпатичното мастило", между Seeya! и fatal error ще си остане между нас, разбира се.
:)))

.. Митко Щерев.. на времето като напишеше някоя песен се се чудех от къде е крал и се не можех да разбера

.. той крадеше елегантно и небрежно.. а пък ти неумело и несръчно

... съм изумен!!!?
Ей на такъв глупендер като тебе какво да му каже човек?
Крал съм бил - от кого, какво, защо?
Отговори ми на тия въпросчета, малоумни ми минувачо...
Ти наистина нещо не си добре, според мен - кражби разни ти се привиждат...
И - естествено! - кражби са, но не можеш да посочиш откъде съм крал... Колко удобничко, а? И - естествено - некъдърно е стихотворението (което е компилацийка на крадените елементи). Ами като е некъдърно защо компетентни лица като теб да си правят труда да го оплюват?... Аз като реша, че нещо е некъдърно - подминавам го. Рядко си правя труда да си ангажирам вниманието с неща, в които не намирам нищо стойностно.

Хайде - блесни с малко култура, посочи ми първоизточниците на кражбата...
Изобщо кажи нещо още по темата, тъкмо ще видиш колко съм некъдърен - ако искаш и в стихове ще ти отговарям...

По принцип не са правилни коментарите върху литературно произведение. Дори върху някакво собствено мнение. Как може да имаш правото да кажеш на някого - не струваш или не е хубаво. На един не му харесва, на друг му харесва. Просто няма критерий. Всичко е твърде субективно и лично и особено тук. Та... исках само да напиша, че веднага след като прочетох стихотворението ти тук, го изпратих на един мъж, с обяснението, че ако беше мое, бих му го посветила и на него много му хареса, а на мен - представи си!

Няма нищо по-подходящо от момента.

след целувка мълчание
и студ във очите
...няма такова момче
...няма такова момиче

Мерси за хубавите думи, Калински.
Всъщност, това което ме нервира е това изсмукано от пръстите (и доста високомерно) обвинение в плагиатство. Една тежка - безотговорно тежка - ръкавица, а без всякаква аргументация. "Казваш нещо и го доказваш" - така казваше преди време една моя преподавателка по литература :).
"Аз, куче, // те учих да бъдеш конкретен..." - така е казал и поета, и аз на това се опитвам да го науча тоя минувач. А той шикалкави...
Ако ще приказва каквото му дойде, по добре да знае че ще му поискам сметката.
А че всеки има право на мнение е "А" на Азбуката :). Няма тук такъв емотикон, че да ти се изплезя :))

?

Нека знае. Нека да му е! Мен страшно много ме накефи, просто все едно си ми живял до моя живот последната една година и половина и си ми написал извода. Страшно вярно и страшно точно, за мен е направо ебаси съвпадението на реалния ми живот, вече казах. А като произведение, минувачът говори празно и всичко си е супер.

Няма нищо по-подходящо от момента.

Стълбата...девича...мълчанието на мъжа..

Като писах, че ми напомняш нещо в никакъв случай нямах пред вид, че ми напомняш на нещо, писано от друг. Споменавайки Джани Родари, всъщност се опитвам да обясня субективните си настроения.
Без да преувеличавам авторитетността на своето мнение, ми се струва, че то е дало насока за мисълта на други.
Май не само на неуместният минувач му се струваше, че има връзка между Момчето-което-мълчи и нещо друго.
Извинявам се за което и апелирам към всички минаващи за самостоятелна мисъл!

a момчето и момичето не оцветихa ли сърдитите хорa ;)
тaкa те много ще бъдaт сърдити и току виж им се свършило сърдитото и зaпочнaт дa се усмихвaт :)

.. да ти кажа че се извинявам за лошите неща които написах по повод на гейниалната ти творба.. признавам си, че го направих от завист и си посипвам главата с пепел

...какви недомлъвки пак!
Не става въпрос за това добро ли е или посредствено това нещо. Въпроса е в това доколко е авторско и доколко не е? Или аз неправилно съм разбрал акцента в коментарите ти? Да не ставам педант, но май беше използвал глагола "крада"...
Не е нужно да си посипваш демонстративно главата с пепел - ако ще критикуваш, направи го директно и конкретно - за това е цялата тая "пледоария".
А за епитетите извинявай - поувлякох се, признавам.