Страххххх...

Вчера се чудих кога наистина ме е било страх докато гледам филам. По точно тръгнах да търся персонаж, който наистина всява страх. Не разните му там Писъчни клоуни или капитан Ку(-)кувци дето знаели какво съм направила миналото лято.
Присетих се за Ханибал Лектър. Но и за него не съм сигурна. В "Ханибал" имаше по-скоро шокиращи сцени, от колкото страшни(в смисъл гадни - това го казвам въпреки всички филми на Тарантино, които харесвам - онази сцена, където човека си хапваше от мозъка си беше просто гнусна).
Че така де кой е героя(филма, сцената), който ви е накарал да изтръпвате, да настръхвате и да се оглеждате в тъмното дали не ви преследва някой убиец, психар или чудовище ...

Wake.. from your sleep...

Имало е доста такива случеи, но само за по няколко дни (в най-лошия случай седмици) след гледането на филма. Проблем е, че след това биват съзнателно заличавани, та ми е проблем да ги изброя всички... Най-пресният ми пример е "Следите". Незнам защо, но сцената когато Мел Гибсън вижда отражението на извънземното в екрана на телевизора, така ми се запечата в съзнанието, че доста дълго време когато се придвиждах късно през ноща сам в тъмното (а по това време се случваше почти всеки ден) или като се приберях в тъмния апартамент (живея сам) гледах подозрително всяка сянка и ме побиваха тръпки докато търсех ключа на лампата... въпреки, че по би трябвало да ме притеснява, да не видя нещо като я пусна, но подсъзнание - кво да го правиш. Друг филм от последните няколко години не е успявал да го направи. Иначе навремето "Кошмари на Елм Стрийт" ме беше карал да гледам огледалата подозрително. Друго не мога да се сетя в момента ... По-късно може да драсна още нещо.

---

-Знам какво ми е - катери ми се!

гледай "dark water" и "kairo"...

the ring

хари Потър като гледах, голям страх браххххх - с тия тайни стаи , дракони, огледала....

We can be Heroes
Just for one day

как кой
чичо ти
Fredie Kruger:)))

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Е, ама дай малко по-подробно де.


Wake.. from your sleep...

The Ring

the ring определено. и началото на един филм, който на скоро пуснаха по hbo- крийпърс. филмът не е нещо особено, но началото е доста зловещо и обещаващо

to know who you are will take a lifetime...

кошмарите на Elm street

Destroy the myths you have to, if wise to be you want

Даааа... Jeepers Creepers. Наистина обещаващо начало, нищо особено като филм и поне според мен жесток финал (и вбуквалния и в преносния смисъл).
Иначе като фен на страшните филми явно съм се стряскал доста, обаче явно никога не ме е било толкова "страх", че нещо да ми се запечата толкова силно в съзнанието. А то и да имаше повечко такива филми, ама нейсе, разпространителите и за тях викат, че няма пазар, то не остана за какво да има пазар, а то си и няма де...

Tu Ridi

За мене най-страшен винаги си е бил и си остава Prince Of Darkness на Джон Карпентър. Верно, че е доста старичък, но преди седмица-две, когато го даваха по Diema+, го гледах така сякаш ми беше за първи път. Жалко, че го няма никъде за сваляне.

dark water и kairo
къде могат да бъдат намерени?

Много любим филм. Много.

Tu Ridi

и мен доста си ме изплаши. финалът беше як! определено! доколкото знам има и втора част, но в нея очаквам и малкото хубаво от този филм да изчезне...

to know who you are will take a lifetime...

Сега пак ще спомена любимия си филм Индиана Джоунс. Гледах Храмът на Обречените съвсем скоро след като излезе и много ме беше страх на сцената с човешкото жертвоприношение в храма на Кали.

Освен това единствения път, когато гледах Шесто Чувство беше... в една тъмна нощ... И тогава много се стряскахме в отделните епизоди.

Земя Се Страшно Люлее, Потръпва
И Зейва Пропаст, Скала Се Цепи
Кръв Капе От Сърцето

Това е то!
Гледах "Принцът на мрака" в Сердика преди мноооого години (да речем 15) и като се прибрах направо щях да се побъркам, докато се прибере някой в големия, празен, тъмен апартамент. Светнах всички лампи, пуснах музика, после пуснах прахосмукачката (и почнах да чистя с нея, де, не я държах само за фонов шум ), но след малко се ужасих от перспективата НЕЩО да се появи и да ме залови само защото не съм го чула в данданията. Така че изключих всичко и продължих да си се ужасявам, докато не се прибра някой спасителен родител или сестра...

Още... Имаше една серия от "Седморката на Блейк", в която нашите хора намериха един изоставен кораб с 3 трупа - Кемп, Уордин и Тоба (вижте как им помня имената даже ). По едно време един от труповете се събуди, изби медицинския персонал и после изпозарази цяла планета със смъртоносна болест. Бях на морето (в Несебър) и голям страх брах през нощта.

Следите ме уплаши, да. Просто така се бях поставила на мястото на главния герой, особено в момента, в който извънземните атакуваха вратата и той каза "Не съм готов!".

Да! Джиипърс Крийпърс или както там се казва. Много обещаващо начало и много потискащ финал! С тези неистови крясъци и моят навик да се поставям на мястото на хората...

3 филма са ме карали временно да се плаша от животни (нещо много трудно в моя случай) - Куджо, Гробище за домашни любимци (който гледах наскоро посред нощ, а двете ми котки решиха, че момента е чудесен за гонене из стаята и изскачане изпод разни кресла...) и Призракът и мракът.
В тази връзка и Царевичните деца много ме стресна, предимно с музиката си.
И Сиянието, което гледах през 1991 година и така се уплаших в първите 15 минути, че го спрях и повиках подкрепление от двама приятели да го догледаме групово.

Смъртоносен хоризонт, в който по едно време аз възнегодувах гласно, че просто ми омръзна да ме стряскат и че отказвам да гледам как обърнатия с гръб човек ще се извърне бавно (или бързо) и ще разкрие липса на очи или някоя друга аномалия.

Един епизод от "Прослушване", за който споменах на Среща 3.

Пръстенът, да. Но не много. Просто беше последният по-страшен филм.

А големите злодеи (като Ханибал) прекалено много ми допадат, за да ме уплашат с филмовото си присъствие...

Event Horizon - как не се сетих. Ако има филм който да ме е държал в напрежение ( не използвам думата страх щото не е точната поне за мен ) повече от няколко секунди след съответната страшна сцена, това е именно този филм.

Tu Ridi

Event Horizon е наистина много брутален!
Много ме впечатли и Mouth Of Madness отново със Сам Нийл...
А най-много ме ужаси края на Ангелско сърце с Мики Рурк и Робърт Де Ниро, когато малкото дете посочи Мики Рурк и очите му светеха, а никой освен Мики не видя това. В следващия миг просто нямаше нищо... беше си обикновено дете.... брррр! Настръхнах...

да, от "Седморката на Блейк" имаше в една серия едни децими, такъв страх брах навремето, няколко дена ме държа и не помогнаха ни роднини, ни нищо