Тъжен страх -

Малкото ми момиченце страда от необикновена форма на фобия, че някъде някога ще я изоставим сама и постоянно се държи за ръката ми, също и за съпругата ми. Никога не сме й дали повод за подобен страх - не зная от къде й дойде това - тя е на 7 години (а беше смела и безразсъдна). Дали не е от някакви разкази на другарчетата, с които играе или нещо иманентно? Винаги съм я имал за толкова целомъдрена - и детето си разсъждава съвсем в термина на своята възраст.
Мразя страховете - те съсипват човешката психика. Не искам такъв тормоз за рожбата си. Споделете, ако и при вас има нещо подобно!

нямам идея от какво може да е - моите имат рядко такива изблици - като изляза на пазар с баща им и едно от двете деца изпада в паника, че нещо ни се е случило и няма да се върнем - тогава другият го утешава, но като се случи два-три пъти и реших, че е просто не трябва да ги поставям в тая ситуация, по-добре да не се вечеря, отколкото да ги оставяме и не ги оставям просто, ако съм някъде долу за 5-10 минути - до колата или до кофата за боклук примерно -те имат ключ и телефоните на баба си и на съседите

но при тях са само изблици, ето мъжът ми беше квестор днес и излезе много рано, станаха децата, идват при нас в спалнята и изведнъж голямото дете ревна за баща си, досега не се е случвало, знам ли го какво му минава през детската глава, че така да го стресне......... в този смисъл те разбирам, и на мен ми е тъжно, че детето ми може така да се разстройва


мисля, че при твоята дъщеричка е фаза, не я коментирайте и й оставете възможност да си се държи за ръка колкото може повече, ще я накара да се чувства по-уверена, поне от моя опит дотук со кротце и с даване на възможност да си изживеят фазите минават най-бързо.....

синът ми започна да се страхува от тъмното на 5 години, никога не е плашен, въпросът се реши с уговорка да им монтирам малка нощна лампа, да заспиват на нея, а аз да минавам да я гася, имаше период, в който настоявяше и за отворена врата, сега това мина, а от няколко дни го гледам, че забравя и заспива на тъмно - но лампата в банята все още оставяме, случвало се е да буди по-малката си сестра да дойде да му я запали, ако е забравена- той е вече на 7, значи му е отнело около две години да се отърве от фобията, и то не изцяло, много е досадно, но май е най-добре родителят да съдейства по избрания от детето начин, а не да се бори с фобията...

На тази възраст децата често развиват разни страхове, от изоставяне, от тъмното и тн. Аз си спомням, че бях на 8 и ревях ужасно, когато майка ми отиваше на пазар. Беше ме много страх, че нещо ще и се случи.

Успокоявайте я, отделяйте и внимание, казвайте и къде отивате и кога ще се върнете, нека се чувства сигурна. Ще и мине, наистина е само период. Успех.

....v tazi vuzrast noze veche da si razkazvat strashni sluchki...
az kato byh okolo purvi vtori klas imah edna priytelka koyto beshe mnogo interesno momiche ( dve godini po golyma)
cheteshe mnogo i mi razkazvashe razni neshta ot knigi koito tya e chela...az mnogo i vyrvah i vinagi s interes sluchah vsichko ...
edin den doide i kaza, che nauchila dosta interesni neshta ...strashni sluchki...
i kato podkara da gi razkazva....
povecheto byha strashni ama mnogo strashni ...za krvu , za ruze ...za kakvi li ne izmisliotini ..., no po strashnite sum gi priela kato nevuzmozni ....a edna ( ne po malko nevizmozna) istoriya za ....nykakvo chudoviste koeto izlizalo ot toaletna chiniya i pribiravalo vseki ....
napravo mi beshe napravilo psihoza...
pri vse ...suvsem osuznavax nevuzmoznostta na tova da e realnost...
....i kolkoto i nevuzmozno da mi izglezdashe.......kogato ostaneh sama .....otlagah hodeneto do toaletna....
s chasove....prosto vuobrazenieto behse po silno ot razuma....


...sega za moya sin ...
minalata godina milsya beshe (moze i poveche ot godina da e minalo...)gledahme mnogo interesen dokumentalen film za kometite ...
i az namerih za interesna informaziyata ...vsichki se zagledahme...
obache sled tozi dokumentalen film golemiya mi sin ...prosto ne mozehse v3echer da zaspi bez da misli za kometite ...vse mi govorehseche te moze da padnat ..da stignat do zemyta ..( taka byha kazali )
...vecher zatvaryshe storite...( i dosega ne moze da spi ako nyma stori drupnati) ...
i iskashe da sum do nego dokato zspi....
sega e pozabravil...., no storite gurzi ..da sa closed ...


ste i mine na hubavizata....stefan

Ot kakvo se mudriyt sramuva, ot tova se ludiyt naduva.

ne se trevogi ste vidite ce sas vremeto ste se izceznat straxovete..tova moge bi se e slucilo po vreme na san kogato e sanuvala nesto ili ot silen scum ili zvuk...po vreme na san ..elsa-moita bebka cesto se siapka i skaca ..kato podplascena...no vsicko se dalgi ot scuma...sega e na pocti 4 meseca...znam ce ste se opravi i tvoita dasteria pak i ne e nisto losco ste vidisc prosto imaite tarpenie...smeite se cesto
....bratovcedka mi sega e na 25 godini i vse oste polucava lek srax pri otkriti mesta i mnogo xora ..slaga ocila i taka preudoliava pretisnanieto sas xapceta ne se lekuva prosto e vrodeno i ne e nisto tolkova slogno ako ima blizo covek e po dobre taka deteto ste preudolee straxovete ..a e samo na 7 godinki...as sam na 26 i vse oste sec sraxyvam ot gramotevici..xi

da rebeka mnogo si prava...as licno vse oste imam spomeni ot tezi detski istoriiki strascni razkazi na saucenicite mi...mnogo se plascex ot damata na cernoto lale deto izlizala i dyscila xorata ili pak za cervenata certa na ogledaloto kogato poglednesc kak tazi certa se izliza i te dysci..abe kvi li ne slucki ..za tova decata viarvat dori i da zmnaiat ce e nevazmogno..psixikata te kara vse da si imas 1 naum...vse oste kogatop poglegdam kam ogledaloton vse certi mi se vigdat..xi

Нормално е да има някакви фобии на тази възраст, при всяко дете ги има. Аз си спомням, че на тази възраст ме беше страх от щъркел. Щъркел, който се намира под леглото ми и ако стана ще ме изяде....Абсолютно нелогично, но съм била дете все пак.
Оставете я да си ви държи за ръчичка, говорете и колко мн я обичате и никога не бихте я изоставили и ще и мине.

Ха, и аз изпитвам страх (вече по-скоро дискомфорт) от гръмотевици... страхът беше до време, докато разбрах каква е причината и сега остана дискомфортът. Като малка около 5 год. възраст, преди да тръгна още на училище, често питах: " защо първо се светка, а после гълми?". Тогава не се е намерил възрастен да ми обясни, гледаше ме баба ми най-често, но тя при този ми въпрос все ми повтаряше една история как нейния баща е загинал от гръмотевица по време на една буря на нивата и така...се е "внедрил" този ми страх в моето подсъзнание от детството. Порастнах и в училище научих по физика за това природно явление гръмотевиците и чак тогава започнах да преодолявам малко по малко страха си, но неприятното усещане остана...

Страхът при децата е най-често за това, че техните представи за реалността съвпадат и се размиват с фантазиите им, поради непознаването на много факти, които на нас възрастните са ни познати. Един такъв страх от изоставане при децата може да се зароди напр. при четене на приказката "Хензел и Гретел". Едно по-чувствително момиченце може истински да се вживи в ролята на Гретел и оттук и да се появи този страх. Разбира се, може да има хиляди други наглед невинни причини, които да отключат този страх... И разбира се, решението на проблема е както по-горе повечето казаха - родителите (близките) на детето да му вдъхват сигурност в ежедневието, постоянство в дневния режим, увереност... Чудя се обаче дали може да се действа и по метода "клин клин избива", защото съм наблюдавала как единия ми син, страхувайки се като по-малък от тъмното, започна един ден да чете книга на тема фантастика и да предпочита такива детски филми на същата тема и колкото повече гледаше и четеше, толкова по-малко забележим беше този му страх...докато един ден отпадна. Дали фантастиката или натрупването на познания и факти за реалния свят му е помогнало повече не разбрах...

моята средна дъщеря /вече на 9 год / - от три- четири годишна има такъв страх! наистина е ужасно !!! по този повод да ти разкажа една "смешна" случка- имахме в детската градина една госпожа която определено не отговяряше на психо-стандартите за детска учителка но си беше любимка на директорката- та питам я аз з атези страхове;като педагог-може ли да ми каже нещо - казах и че никога не съм я оставяла сама ;даже веднъж я питах защо така;да не е сънувала че е сама или да е мислела че като излизам ще остане дълго сама и тя ми беше отговорила " ами да- веднъж ме остави в гората"/естествено -такъв случай не еимало/- та въпросната годпожа ме изгледа втренчено и след дълъг размисъл каза"аааааа-положението е ясно- тя в миналия си живот сигурно е била Хензел или Гретел"- та дъщеря ми слезващата година вече беше в друга детска градина!!!!!!!
та този страх тя го има все още ;винаги гледам да е с някоя от сестрите си когат о излизам .... иположението е сериозно защото тя изпада в див ужас когат о усети че остава сама... говорила съм с психолози- казват че този проблем се израства но....знам ли....как ли не съм говорила с нея;карала съм и сестрите и да говорят - на деца по- може д акаже нещо но не... и тя незнае откъде е този страх.... сега се опитвам да я оставям за малко с книга или филмче или да и предоставя привилегията да " погледа " бебето докат о ме няма.... но сме стигнали до половин час сама - след това започва да се обажда ина мен и н абаща си и на баб си и на всички познати и д а плаче че е сама...
искам да те пхомоля ако по някакъв начин се справите с това положени е да ми кажеш как е с танало..... наистина е много тъжно и ужасно когато детето ти се страхува !!!!!


ЩАСТЛИВА СЪМ !!!!

Ти направо ме развесели - Хензел или Гретел значи, хи-хи

Обаче относно страха да останеш сам и аз го имам все още, въпреки че вече съм бая голяма.
Може би в мен се е загнездило нещо от стадния принцип - не като мислене, но ей така да има някой до теб, да се чувстваш по-сигурен.Това определено ми пречи в живота.

For my dreams I hold my life
For wishes I behold my night

ще ми бъде трудно - бих казал: невъзможно - да поговоря сериозно с малката за нейната фобия. Обикновено обръщам всичко на майтап и тя също - така си говорим с нея все още.
А за тези комети - имахме нещо подобно с голямата и то беше преди две-три години. Бях й обяснявал (във връзка с един документален филм по телевизията) как един голям камък с диаметър 3 км паднал от небето в Мексиканския залив преди 60 млн години и закрил слънцето за 10 години с пушилката, която вдигнало падането. -
И тя все ме разпитваше каква е опасността да падне пак такъв камък и други такива. А аз я успокоявах, че е било за добро и че природата си знае работата, защото убил всички динозаври - иначе и нашите предци са живели тогава, но не са имали шанс да се развият към-то човешки индивиди, заради апетита на дино-вците. Но сегашните деца са проницателни - не минава пред тях антропния принцип.

Хубаво е когато децата са чувствителни - после тази негативите от тази прекалена чувствителност сублимират в тънък вкус към изящните неща.

от скоро. Нали преди месец и половина я отписаха вече от градината. Тя беше толкова ентусиазирана - все казваше - ще ме оставяте вече сама в къщи и ще свиквам, защото съм голяма и ученичка. Може би промяната на битието й е отключило нещо - не мога да знам: то си е работа за специалист. Във всеки случай, тя се справя с всичко в живота - и то много по-добре от мен (с такъв ентусиазъм си понесе операцията, като че ли на Дизниленд я водихме!) - така че и с това ще се справи, вярвам. Пък и не ми е в характера да се бъркам в съдбата на децата си, освен ако сами не ме потърсят за помощ. И това е така, защото винаги ме е дразнило как някои хора все оправят света като в чеховия разказ - аз искам да си подредя мислите и душата си, а света да си го оправя Господ.
P.S. И да знаеш, Мами6 - ще се пукна от завист като гледам тази снимка - на никого в тези клубове не завиждам както на теб.

i mene kato malak me beshe strah - i az pravih sceni v nachaloto dokolkoto si spomniam no vse pak nashte prodyljiha da si me ostaviat sam - posle pochna da mi haresva . . . .ta spored mene niama nishto losho malko da se potormozi deteto che e samo - shte poreve den, dva i shte svikne.

На мен ми се струва неестествено да се страхува, след като не сте и дали причина.
Следиш ли какво гледа по телевизията. Има наистина отвратителни детски . Аз поглеждам какво гледа сина ми и ако са гадости сме се разбрали да не ги гледа, а да търси най-добрите детски. Иначе, когато е гледа гадни детски го виждам как почва да се притеснява. от какъв зор трябва да му пълнят главата с гадости
Някои от детските са направо демонични В чужбина (Чехия и др.) има случаи на самоубииства на деца след гледане на покемоните и на голями депресии при деца и са ги забранили.

На едни приятели детето им - мом4е на 13 години - имаше подобен "страхов" проблем. Той изпитваше страх от вси4ко и от вси4ки и все повтаряше 4е е болен от: Спин, хепатит, туберкулоза, грип, и т.н и скоро ще умре. А всъщност се страхуваше от нещо и по този на4ин искаше да привле4е вниманието и грижите върху себе си, макар 4е с нищо не е бил пренебрегван. Всеки ден го водеха при лекар да му мери кръвното, на ренген и др такива. Той все изнамираше нови болести, за който казваше на доктора 4е ги има. Лекарите му даваха аналгин, казвайки 4е това ще му намали кръвното и той одобрително потвърждаваше след 5 минути, 4е кръвното му наистина е спаднало и ве4е нищо му няма. После водиха детето и на психолог. Това което в последствие се разбра е 4е той е слушал скандалите между майка си и баща си всяка ве4ер, и се е страхувал 4е те ще се разделят и ще го изоставят.

Понякога и кошмарите оставят 4увство на стах у децата за дълго време.
О4евидно е преживяла/видяла/4ула нещо което е разтърсило детската и психика, щом така се е променила.

А ако на теб ти е трудно да бъдеш сериозен, нека жена ти поговори с нея, Макар 4е истинската при4ина е някъде дълбоко в съзнанието й и не може лесно да бъде формулирана от самото дете.

Моето момче е слънчево и весело дете, дори сякаш е прекалено добродушен.
По голям е от дъщеря ти, но не сме имали такива проблеми със страхове., по скоро обратното.
Но, все пак всяко дете е различно и носи различна чуствителност.
Веднъж едно дете идиотче го беше ухапало по гърба (в частна детска градина) и той не ни беше казал. Открих го след няколко дни по белега - белези от цял набор детски зъби .
Да не би да я тормози някой тайно от вас и да се притеснява да ви каже? Може и близък човек да е дори, или учители, деца ?
Това не може да е без причина, търси какво го предизвиква.