РАЗМИСЛИ
9 отговора
113 прегледа
РАЗМИСЛИ
Злоба, алчност и заблуди очите замъгляват,
свободният ни дух във клетка са сковали,
душите ежедневно с упоритост завладяват,
нечистата ни съвест с отровата приспали.
На Дявола очите си човешки сме продали,
на тридесет сребърника живота оценили,
на низост дивидента мръсен сме събрали,
личната изгода по лихварски преценили.
Като къртици слепи за светлината дневна,
с усърдие завидно долу във калта дълбаем,
хранейки алчност сред тъмнината вредна,
корените на цветята с безразличие копаем.
И ако очите след тъмнината си отворим,
в разкаяние душите и сърцата изтерзали,
ще търсим брод, за въздух ще се борим,
как за малко сме на този свят разбрали…
В огъня ще стъпим катарзиса да търсим,
в пламъка му гузната ни съвест да гори,
пречистени дребните радости ще дирим,
жива вода отпили, от живи извори…
17.07.2003
свободният ни дух във клетка са сковали,
душите ежедневно с упоритост завладяват,
нечистата ни съвест с отровата приспали.
На Дявола очите си човешки сме продали,
на тридесет сребърника живота оценили,
на низост дивидента мръсен сме събрали,
личната изгода по лихварски преценили.
Като къртици слепи за светлината дневна,
с усърдие завидно долу във калта дълбаем,
хранейки алчност сред тъмнината вредна,
корените на цветята с безразличие копаем.
И ако очите след тъмнината си отворим,
в разкаяние душите и сърцата изтерзали,
ще търсим брод, за въздух ще се борим,
как за малко сме на този свят разбрали…
В огъня ще стъпим катарзиса да търсим,
в пламъка му гузната ни съвест да гори,
пречистени дребните радости ще дирим,
жива вода отпили, от живи извори…
17.07.2003
Редактирано от Silver Wolfess на
в отговор на Silver Wolfess
#2
Re: РАЗМИСЛИ
И всяка вечер
на живота изживян
се случват
малки чудеса
Така разказваше ми
старият слепец
подпрян
на грапавата пейка
в парка
И в този миг
във разказа унесен
проблясна
пред окото ми
калинка
Видя ли – усмихна ми се
това е майката на
седемцветната дъга
Отново се усмихна –
и закрачи по дъгата
Така е то...защо ли някак се засичаме...да не е от Висоцки че слушаме?
Всяко време си иска нещото
на живота изживян
се случват
малки чудеса
Така разказваше ми
старият слепец
подпрян
на грапавата пейка
в парка
И в този миг
във разказа унесен
проблясна
пред окото ми
калинка
Видя ли – усмихна ми се
това е майката на
седемцветната дъга
Отново се усмихна –
и закрачи по дъгата
Така е то...защо ли някак се засичаме...да не е от Висоцки че слушаме?
Всяко време си иска нещото
в отговор на Silver Wolfess
#3
Re: РАЗМИСЛИ
Сбогували сме се отдавна със душите си
залутахме се нейде в съдбините си
забрави ли сме за мечтите си
затворили широко и очите си.
Не питаме за нощо съвестта си вече
и скуполите ни останаха далече
тъмнината нейде ни привлече
самота към всички на потече.
залутахме се нейде в съдбините си
забрави ли сме за мечтите си
затворили широко и очите си.
Не питаме за нощо съвестта си вече
и скуполите ни останаха далече
тъмнината нейде ни привлече
самота към всички на потече.
Re: РАЗМИСЛИ
"Ако ангелите в благородната си светлина изгарят", ако поетите в суетната си нежност смъртта докосват със себични пръсти, ако зверовете в невинния си глад взаимно се изяждат,ако цветята ни посягат с аромата си , кого да привлечем на помощ? - освен онези ангели, които изгарят в благородната си светлина
Всяко време си иска нещото
Всяко време си иска нещото
в отговор на Silver Wolfess
#7
Re: РАЗМИСЛИ за размислите
Това може да бъде и само констатация...нали?
Но искренно се надявам да имаш право...
[линк]
Но искренно се надявам да имаш право...
[линк]