Трепети

Устните ти - ягоди червени,
ароматни - с вкус на небеса,
в бяло вино леко потопени
предизвикват мойте сетива.

От очите ти струи вселена,
светлина от хиляди слънца
и отекват като гонг във мене
трепети на влюбени сърца.

А в ръцете ни едва допрени,
прехвърчава волтова дъга
и изплуват чувства закърнели
нейде в самотата на нощта.

Трепетите сигурно обичаш
но едва ли стиха е това
той на вечна мъка те обрича
за това аз пиша го сега.

Щастието е в болка силна
тогава ти усещаш, че си жив
любовта ти е тогава милна
и живота с нея не е сив.

Стиха ми е пълен със ЛЮБОВ
с импулси, страст и увлечение,
от теб зависи колко си готов/а/
да се потопиш в тези измерения.

Аз оставам с впечатление,
че си в различно измерение.
Погледни ме, ей ме на
седя си тука сам сама.

Живота е такъв уви,
един в един в Хараре,
друг в - Конакри.
Погледите им различни,
за житеските неща.
Привличането е типично
но той къде е, де е тя.
И гледните и точки може
по нещо да се различават.
Тя какво ли ще предложи...
Той може ли пък да прощава...