възможно ли е?

Възможно ли е преодоляване на сексуално влечение към собствения пол?

по принцип не

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

По принцип-не.А с частните случаи как стои въпроса?Как мислиш,аз глупакоустойчив ли съм-или глупаконеустойчив.

Мисля, че е възможно, ако го правиш дълго и целенасочено. Зависи и на каква възраст си. По принцип до 15-16 се счита, че все още не си оформен напълно и е възможно да залиташ по другия пол.

Aledar~

А как по-точно да стане това.Възраста ми е значииииииително над тийнейджърската.И не е само залитане,но и консумиране на "връзка".

тогава не мисля, че може...
Защо ти е да се отказваш? Май от това трябваше да се започне. Не виждам какво толкова... или бъди гей, или би - светът не свършва от това.

Aledar~

Просто допусни че имам семейство.

...моят свят отива по-дяволите.А иначе света е хубав.Но как да го видя когато руша своя.Просто вече съм луд...

Zdrawej! Koe po-to4no te pritesnqwa, reakciqta na obstestwoto ili? Zasto iska6 da smeni6 wle4enieto si? Prawil li si go s 4owek, ne ot twoq pol?

Правил съм го и го правя.Нали писах-семеен съм.Обществото не знае.Но е мъчително.И нямам приятели.Ако въобще е възможно приятелството.Мъчи ме лъжата и самозалъгването че живея нормално/добре/.Това е.Затова искам да изтръгна това влечение.

Нещо не мога да схвана. Искш да изтръгнеш влечението и мислиш, че след това ще се сдобиеш с приятели ли? Сега ти ли избягваш мъжките приятелства? И всеки мъж ли те привлича? Едва ли е така, странно ми се вижда.
Искам да те питам нещо. Ти само секс ли искаш да правиш с някой мъж или просто усещаш, че много ти харесва като човек, че го обичаш, че дори си влюбен в него и искаш по някакъв начин да се слеете, да се почувствате като едно цяло?

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Не...

Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

ako pod dreodoliavane razbira6 podtiskane na jelanieto- e vazmojno, no ako razbira6 iz4ezvane, lipsa na takova jelanie - predpolagam 4e ne e vazmojno. Nali znae6 , 4e edinstvenia na4in da ustoi6 na izku6enieto e da mu se otdade6:)) 6to ne pusne6 postinga v adam i adam ili eva ieva,sigurno 6te znaiat pove4e po vaprosa

мисля, че преди всичко трябва да установиш доколко силно е това влечение ... ако успееш да се сетиш и кога е започнало - още по-добре

насила не опитвай нищо - няма да стане

ако намериш наистина добър психолог, с който просто да си поговориш по въпроса, мисля че ще имаш голяма полза ... не съм много запозната с темата, понеже до момента ме привлича другия пол

не мисля, че глупакоустойчивостта ти има нещо общо с темата :)
във всички случаи обаче не би могъл да промениш влечението без да разбереш себе си и потребностите си ..

а може и да се наложи в един момент да свикнеш с мисълта, че изпитваш влечение към своя пол
ако обаче тази мисъл не ти харесва, то шансовете ти да се промениш хич не са малки ...
ще помогне засиленото общуване с другия пол ...

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Естествено че не ме привличат всички мъже.Естествено че имам приятели.Но приятелят е за това да говориш с него за всичко.И доста често за това което те измъчва.Такъв приятел нямам.А секса е нещо по-различно от приятелството.Но ако и двете се съчетаят...Защо в другите клубове да влизам,аз искам да преодолея влечението си,а не да продължавам.Макар че явно това е невъзможно.И това е проблема.

Аз не те съветвам да влизаш в другите клубове, някой друг е бил :). Мисля, че мястото на темата ти е точно тук и не случайно ти зададох последния въпрос :). Свързвам го с "Анимата" и "Анимуса", които присъстват у всички нас, но морални и религиозни норми, възпитание, предрасъдъци, са ни научили да подтискаме проявите им. И на мен ми се е случвало да изпитвам влечение към собствения си пол, да обичам така, че да изпитам онова желание за сливане на душите, което е възможно единствено при секса. И говоря за секса не само като физически акт, а като владеене на въображението, като сливане с нещо много по-голямо от нас. Невъзможността да го споделя или осъществя не ми е носело напрежение или неудовлетворение, а само лека тъга, че не мога да покажа границите(ако е имало такива ;)))) на истинските си чувства :). Мисля, че не трябва да се притесняваш. Просто трябва да се приемеш такъв какъвто си. Друг е въпроса ако това ти влечение доминира над другото. Тогава решението за това как ще живееш можеш да вземеш само ти :).

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Възможно е закъсняло признаване, осъзнаване и приемане на влечението към собствения си пол... но не и преодоляването му, ако вече се е проявило. Възможно е също отхвърлянето и/или подтискането му.
Но - в крайна сметка - теб кое те прави щастлив?

Семеен... хъм... или си оставаш такъв, докато почнеш да не издържаш психически на раздвояването. Или си намираш бракоразводен адвокат - и толкова... Ти си този, който знае най-добре кое е добро за него --> и взема съответното решение. И толкова.

Живата памет на Сърцето...

Според мен сексуланото влечение към нито един пол не е за преодоляване.

Ако ти харесва някой - това си е. Не значи обаче, че непремено би спал с тях и т.н. ...