силата е...

Силата е като реката, можеш да се къпеш в нея и да пиеш от нея, докато се наситиш, но не можеш да я спреш. Но ако си достатъчно умен, можеш да отклониш пътя й...

Силата е като огъня, можеш да се стоплиш на него и да приготвиш храната си, но можеш и да се изгориш. Можеш да видиш бъдещето в танца на пламъците, но не можеш да го притежаваш, защото пламтящото бъдеще не е на никого

Силата е като вятъра, може да гали нежно страните ти, а може и да бие гневно в лицето ти, така че да търсиш зад какво да се заслониш. Не можеш да повеляваш на вятъра, но ако знаеш как да го помолиш, той винаги ще се вслуша в молбата ти.

Силата е като земята. Когато си стъпил здраво на нея, имаш сигурна опора и все пак тази опора винаги може да се разклати и да те отхвърли, да разруши домът, който си изградил върху й, ако е твърде висок и нестабилен, а ти да погинеш, погребан под развалините на суетата си...

Тъжното е,че ако дадеш власт на човека(било то политическа,обществе
на ,окултна)той ще я използва за да деградира и да се самоунищожи,вме
сто да се осъществи.

А не би трябвало да е така...

The promise of spring erases the shame of winter

а защо е така?
да, имаме сила, осъзнаваме или не това...

имаме сила да се правим безсилни
имаме сила да се правим слаби, нещастни и грозни, невежи, незнаещи, глупави
имаме сила да избираме какви да бъдем, и сякаш по-примамливо е да изберем слабостта

да, имаме сила, не малко при това,
имаме право на избор
ала имаме също и ГЛУПОСТ...
три в едно,
поотделно най-често не се продават, особено третото:))))

не е същото, DragonLord...

да управляваш сила е нещо истинско... :)

да искаш, да вярваш, че имаш повече власт е самозаблуда, най голямата илюзия. великите кралства сега са прах. водачите на най могъщите държави сега са прах или разтреперени, безпомощни старци. големите магьосници на миналото не са оставили дори спомен след себе си.

властта убива точно защото е илюзия, която трябва да поддържаш със собствената си енергия, със собствения си живот...


човек не може да притежава сила, защото силата е нещо реално, а човекът е мая. ако искаш да притежаваш сила, тя вероятно ще те убие :)

но човек може да "притежава" власт, защото и властта е илюзия като нас

поне така мисля...

илюзията, 4е имаш сила е като реката, не можеш да я спреш, а ако си вътре в нея течението те отнася все по и все по-далеч от здравия разум на брега.
илюзията, 4е имаш сила е като дълбоката река - може да те удави.

илюзията, 4е имаш сила е като огъня - може да те изгори до неузнаваемост. понякога можеш да видиш в пламъците, 4е всичко, което си мислиш за огъня е лъжа.

илюзията, 4е имаш силата е като ватъра - духа, когато си поиска и на когото си поиска само за да има духовен живот... не можеш да повелявяш на илюзията, тя никога не се вслушва в нищо, също като вятъра...

илюзията, 4е имаш силата е като земята... подвижен пясък, който само отстрани изглежда стабилен...



<<Имам дух, ама нямам кой да ми го ръководи. Той за това си ходи където си иска. >>

От наблюдението погрешни изводи.
Ами ако не власта кара хората да деградират, нито ги развращава, просто единствено деградирали типове и изклчително развратени съзнания се стремят към каквато и да е власт.

Ами нека опитаме,нека експериментираме...

Да дадем власт на някой свясен и примерен човек.Който има идеали и т.н.Или
я си помисли,ако на теб се даде власт.Какво ще стане?

Помниш "Приказката за стълбицата" нали?

"Приказка за стълбата" е хубаво произведение, но не значи, че е вярно.

Ееее, една "Приказка за стълбата" стана популярна и тва си е. Ми, то и в приказката момъка ако е бил свястен нямало е да тръгне да отмъщава, ами е щял при братята си да стои и там да им помага. То сред хората на изкуството тази болест е по силно изразена (50%), отколкото в извадката от всички (37%, Сивия вятър спомена някъде 30 и беше удивително близо (защото има връзка и между "духовните" и порочните хора)), затова и приказката е такава, средата в която е покълнала идеята и е била такава.
Свестните хора няма да приемат властта, имат си друга работа и тя не е малко, а примерните са за това да дават пример, т.е. те ще откажат властта. Порочен кръг. Така излиза, че властта винаги ще отива при срамът за рода човешки.
А аз съм порочен и низък, но не толкова, че да не се откажа и аз от власт.

Какво ще стане ако Бай Танас Ковача Всечупещия, реши да изкове нечуплива подкова. Нищо! Антиномия!

Не знам твои ли са тези мисли, или не. Но все едно-силата не може да се разгадае или обуздае, чрез литературни интерпретации...

С каква цел написа това?

не бих ги нарекал точно мисли, просто имах потребност да го напиша и го направих :)

целта ми беше да задоволя импулса си, вътрешния подтик.



а как тогава може да се разгадае или обуздае силата, щом чрез литература не може?

не искам да се обяснявам:)

ако знаех как става-нямаше да съм тук. а и не става дума за как - неправилният въпрос предполага неправилен отговор.


освен това не казах "литература", а "лит. интерпретации" /добре, че не казваш "слово"/


знам още, че не се обуздава и чрез задоволяване на импулси

но не това е целта ти /и аз не знам каква е?/

след като не знаеш каква е, откъде знаеш, че не е това? :))

тогава според теб каква би могла да бъде целта ми?



а какво значи "литературни интерпретации"? на мен нищо не ми говори това словосъчетание и затова написах "литература" :) има ли нелиретаурни интерпретации и ако има защо тази да не е от тях?

целта ти би могла да е да се луташ в търсене на определение за сила. би могла да не е, не знам, повтарям.

литературни интерпретации - имам предвид интерпретиране на нещо /в сл. силата/ с похвати на дадено изкуство /може да има музикални, изобразителни и други също/. а силата може би се интерпретира със силови интерпретации, ако искаш да я обясниш?

кофти цел би било да се стремя да се лутам :))

това би могло по скоро да е резултат :))


а защо една литературна интерпретация не може да бъде същевременно и интерпретация на силата според теб? аз пък смятам, че може :))

елементално-литературна интерпретация... леле мале как звучи само

елементално-лителатулна интелплетация-това пък как звучи.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.