ПРЕЗЕРВАТИВЪТ
11 отговора
640 прегледа
ПРЕЗЕРВАТИВЪТ
Наричат го още кондом, а през вековете е бил наричан и "божествената кожа".
Първоначално е бил ползван за по-бързо зарастване на рани от изгаряне. По-късно придобива и други служби - в полза на човека. Как обаче се заражда идеята за това нещо, наречено кондом, ще разберем по-долу. Тук ще отворя една скоба, а именно - не знаем дали и преди посочените дати, хората не са използували разни средства, които са били прароднини на днешната гумичка.
В началото на 1712 година, в процъфтяващия град Утерехт започнала конференция за слагане край на изтощителната война за унаследяване на испанския трон, завършила през април 1713 година с подписването на договор.
През тези дълги месеци дипломати, военни, държавници, заедно с многобройния си антураж се установяват в града, където настъпва небивал разврат. В резултат на това доста важни особи трябвало да се завърнат по домовете си, напудрени и с перуки. Причините били - венерическите болести. Счита се, че поради сифилистичната инвазия, хората почнали да носят перуки, зада прикрият оплешивяването от сифилиса, а се пудрели по лицето и си слагали изкуствени бенки, защото сифилисът поразява кожата, като оставя кожни поражения, наречени сифилиди...И така, докато един ден Бонвивианите разбрали, че в това градче имало магазинче, където продавали средство, предпазващо от венерическите страдания.
Действително от дълго време сръчни майстори на пергамента умеели да изработват от говежди или овнешки черва много фина ципа, наричана "божествена кожа", която се използувала за превръзване на силно възпалени рани или сериозни изгаряния, с цел улеснено заздравяване. На един от тези занаятчии хрумнало да приспособи сляпо черво ( това е началната част на дебелото черво, нарича се още цекум, и от нея виси апендиксът) от овен, от което като запазил формата му, се получила лека
непромокаема шапчица.
И така, изобретението на холандските занаятчии бързо станало относително удобна вещ. Опасността идвала от това, че калъфката внушавала измамно чувство за сигурност. Защото, прикрепена с малка връвчица, тя твърде често се изхлъзвала в най-неподходящия момент, заради което в продължение на цяло столетие остроумно била наричана "паяжина срещу болести и щит срещу удоволствието". Няколко английски пратеници, отнесли този странен уред в страната си и скоро след това в Лондон започнало производството му. На свой ред, пътници занесли някои образци в Париж. Но докато в Лондон тези неща се правели безпрепятствено и легално, във Франция продажбата им била забранена под предлог за неморалност. През 1750 година, някой си господин Жарден, амбулантен търговец, след като прекарал седем месеца в затвора, бил осъден на изселване на 50 левги от Париж, защото бил заловен с 28 кондома от черва, обрамчени с малка червена панделка в джобовете.
Наименованието кондом, дадено на тези калъфки, идва от транскрипцията на condum от латинския глагол condere - крия, прикривам. Никой не прозрял тази етимологична връзка и така през 1817 година, австрийският лекар Шведиаур писал, че те били измислени от лондонския доктор Кондом.
Забраните, преследванията, моралните порицания на попречили на процъфтяването на търговията с тези стока. Казанова признава, че също ги е използувал. Башомон разказва в мемоарите си за галантна вечеря, на която Шартърският херцог раздал на всеки от поканените гости по един екземпляр; той ги наричал "английски рединготи", което е неправилен термин, тъй като рединготът няма качулка за разлика от наметалото. Така те били по-късно прекръстени на "английско наметало". Едва около 1890 година, в някои вестници с по-леко съдържание, започнала твърде дискретна дейност, рекламираща "непропускваемо облекло с интимно предназначение". Изобретението продължавало да бъде приписвано на митичния доктор Кондом, дори и в известния речник Литре, който е специализиран в областта на етимологията.
В средата на 19 век, се появява каучукът и вулканизацията, което дава възможност за производство на все по-тънко и по-фино фолио. Англичани, а след това и американци - но последните само за износ - започват да произвеждат индустриално, последвани от Германия и Франция. Едва в края на века се появява и терминът презерватив, идващ от консервиран.
И така...независимо, че е осъден на нелегалност, кондомът продължава да крачи с успех напред. През 1940 година, само в САШ се произвеждат четири милиона презерватива на ден. Използването им е задължително в германската и американската армия - като в последната те фигурират в дневната дажба на
военнослужещите. По време на десанта на съюзниците на 6 юни 1944 година, американските войници, които настъпвали, потопени до кръста във вода, били надянали на дулата на пушките си по един презерватив, който ги предпазвал от влага и пясък. Презервативът се оказал сигурно и ефикасно средство, още повече, че не се налагало да се сваля, при нужда от ползване на оръжието. И до днес, доста страни правят милиони поръчки именно с това предназначение.
Днес се произвежда изключително фино фолио около 0.05 мм е европейският стандарт, а в Япония - той достига - 0.033 мм, което някои шегаджии обясняват с по-малкия размер на пенисите на японците...Ще отбележа още, че първият бутик посветен на презервативите е открит в Лондон, и се нарича "Кондомания". Днес поради съвременните технологии на производство, имаме не само презервативи с определен цвят, но и такина
с определен мирис, и вкус. Това е добре, още повече, ако не харесваме вкуса на гумата. Така,че в заключение - само това: ПОЛЗВАЙТЕ ГО - ТРЯБВА!!!
ах...какво нещастие за някои с мнение в тесните кръгове - брей!!!
Първоначално е бил ползван за по-бързо зарастване на рани от изгаряне. По-късно придобива и други служби - в полза на човека. Как обаче се заражда идеята за това нещо, наречено кондом, ще разберем по-долу. Тук ще отворя една скоба, а именно - не знаем дали и преди посочените дати, хората не са използували разни средства, които са били прароднини на днешната гумичка.
В началото на 1712 година, в процъфтяващия град Утерехт започнала конференция за слагане край на изтощителната война за унаследяване на испанския трон, завършила през април 1713 година с подписването на договор.
През тези дълги месеци дипломати, военни, държавници, заедно с многобройния си антураж се установяват в града, където настъпва небивал разврат. В резултат на това доста важни особи трябвало да се завърнат по домовете си, напудрени и с перуки. Причините били - венерическите болести. Счита се, че поради сифилистичната инвазия, хората почнали да носят перуки, зада прикрият оплешивяването от сифилиса, а се пудрели по лицето и си слагали изкуствени бенки, защото сифилисът поразява кожата, като оставя кожни поражения, наречени сифилиди...И така, докато един ден Бонвивианите разбрали, че в това градче имало магазинче, където продавали средство, предпазващо от венерическите страдания.
Действително от дълго време сръчни майстори на пергамента умеели да изработват от говежди или овнешки черва много фина ципа, наричана "божествена кожа", която се използувала за превръзване на силно възпалени рани или сериозни изгаряния, с цел улеснено заздравяване. На един от тези занаятчии хрумнало да приспособи сляпо черво ( това е началната част на дебелото черво, нарича се още цекум, и от нея виси апендиксът) от овен, от което като запазил формата му, се получила лека
непромокаема шапчица.
И така, изобретението на холандските занаятчии бързо станало относително удобна вещ. Опасността идвала от това, че калъфката внушавала измамно чувство за сигурност. Защото, прикрепена с малка връвчица, тя твърде често се изхлъзвала в най-неподходящия момент, заради което в продължение на цяло столетие остроумно била наричана "паяжина срещу болести и щит срещу удоволствието". Няколко английски пратеници, отнесли този странен уред в страната си и скоро след това в Лондон започнало производството му. На свой ред, пътници занесли някои образци в Париж. Но докато в Лондон тези неща се правели безпрепятствено и легално, във Франция продажбата им била забранена под предлог за неморалност. През 1750 година, някой си господин Жарден, амбулантен търговец, след като прекарал седем месеца в затвора, бил осъден на изселване на 50 левги от Париж, защото бил заловен с 28 кондома от черва, обрамчени с малка червена панделка в джобовете.
Наименованието кондом, дадено на тези калъфки, идва от транскрипцията на condum от латинския глагол condere - крия, прикривам. Никой не прозрял тази етимологична връзка и така през 1817 година, австрийският лекар Шведиаур писал, че те били измислени от лондонския доктор Кондом.
Забраните, преследванията, моралните порицания на попречили на процъфтяването на търговията с тези стока. Казанова признава, че също ги е използувал. Башомон разказва в мемоарите си за галантна вечеря, на която Шартърският херцог раздал на всеки от поканените гости по един екземпляр; той ги наричал "английски рединготи", което е неправилен термин, тъй като рединготът няма качулка за разлика от наметалото. Така те били по-късно прекръстени на "английско наметало". Едва около 1890 година, в някои вестници с по-леко съдържание, започнала твърде дискретна дейност, рекламираща "непропускваемо облекло с интимно предназначение". Изобретението продължавало да бъде приписвано на митичния доктор Кондом, дори и в известния речник Литре, който е специализиран в областта на етимологията.
В средата на 19 век, се появява каучукът и вулканизацията, което дава възможност за производство на все по-тънко и по-фино фолио. Англичани, а след това и американци - но последните само за износ - започват да произвеждат индустриално, последвани от Германия и Франция. Едва в края на века се появява и терминът презерватив, идващ от консервиран.
И така...независимо, че е осъден на нелегалност, кондомът продължава да крачи с успех напред. През 1940 година, само в САШ се произвеждат четири милиона презерватива на ден. Използването им е задължително в германската и американската армия - като в последната те фигурират в дневната дажба на
военнослужещите. По време на десанта на съюзниците на 6 юни 1944 година, американските войници, които настъпвали, потопени до кръста във вода, били надянали на дулата на пушките си по един презерватив, който ги предпазвал от влага и пясък. Презервативът се оказал сигурно и ефикасно средство, още повече, че не се налагало да се сваля, при нужда от ползване на оръжието. И до днес, доста страни правят милиони поръчки именно с това предназначение.
Днес се произвежда изключително фино фолио около 0.05 мм е европейският стандарт, а в Япония - той достига - 0.033 мм, което някои шегаджии обясняват с по-малкия размер на пенисите на японците...Ще отбележа още, че първият бутик посветен на презервативите е открит в Лондон, и се нарича "Кондомания". Днес поради съвременните технологии на производство, имаме не само презервативи с определен цвят, но и такина
с определен мирис, и вкус. Това е добре, още повече, ако не харесваме вкуса на гумата. Така,че в заключение - само това: ПОЛЗВАЙТЕ ГО - ТРЯБВА!!!
ах...какво нещастие за някои с мнение в тесните кръгове - брей!!!
Re: ПРЕЗЕРВАТИВЪТ
Zdravey :) Materiala naistina e mnogo dobur i polezen. Ti li si go pisal? Koi sa izto4nicite? Bihme li mogli da go publikuvame na saita na Gemini?
Pishi mi na e-mail: [email protected]
.....and let the sun shine....
Pishi mi na e-mail: [email protected]
.....and let the sun shine....
в отговор на soldier of fortune
#8
Re: ПРЕЗЕРВАТИВЪТ
Здравей! Разбира се, че може. ще ти отговоря на мейл. Поздрави!
Re: ПРЕЗЕРВАТИВЪТ
Много ми се понрави историята, която си написал, при все че не е кой знае колко вярна (no offense) - поне по-ранните исторически данни. Виж, за по-съвременната история нямам претенции, че я познавам. Във всички случаи написаното е един приятен и занимателен "анекдот" за презервативите и ти благодаря, че си го споделил с нас. А и освен туй е още едно напомняне за важността на това "съоръжение", което впрочем, разправят, е било известно още на Александър Велики и се е ползвало от армията му, съставена, както знаем, в голяма степен от гейове.
Re: до lphigenio
Не смятам да водя спорове за дати и история. И след като си запознат с историята на древния свят - дай да прочетеме твоите данни, макар, че моите са взети от история на медицината. Проблемът е твой, дали виждаш нещо като анекдот или истина. Но е смешно без да даваш подобни заключения - книги много, свят широк, и историци също бол. Аз лично вярвам на историците занимаващи се с Историята на медицината. Сполай ти , историко. Дай да чуем какво ще кажеш за история на фемидома и диафите.
Re: ПРЕЗЕРВАТИВЪТ
Презервативът е с дълга история. За презерватива се споменава още в древните летописи на Египет - тогава презервативът е служил (кой би си помислил?) за мъжко украшение. В онези времена противозачатъчните средства се изработвали от дебелото черво или пикочния мехур на животни, украсявали ги със скъпоценни камъни и дори ги погребвали с пъчиналия мъж.
В някой страни и до ден днешен има голямо търсене на презервативи, изработени от дебелото черво на новозенландски агнета, въпреки че таки противозачатъчни средства не защитават от вируси.
Според други източници, първият презерватив бил кожен и го носил не някой друг, а фараонът Тутанхамон.
Същевременно японците, които и сега са по-напред във високите технологии, са изобретили нещо подобно, изготвяно от много мека кожа. Наричали са го "кавагата".
През средните векове въпросът с извънбрачната бременност е бил много сериозен - всяка жена, кривнала мъничко от правия път е можела да бъде обвинена в магьосничество и пратена на кладата. Вероятно по това време не е имало презервативи. Но пък през епохата на Възраждането в Европа, италианският лекар Фаллопий е препоръчвал за презерватив да се използват торбички от тъкан, напоена с антисептичен разтвор от билки.
Казват, че даже изкусният любовник Казанова предпочитал да прави секс с жени само след като е облякъл в доспехи детеродния си орган. През ХVІІІ век производството на празервативи разбира се не е било толкова активно, но вече набирало сила. Разбира се, тогава са били скъпо удоволствие, но пък както е известно, Казанова не е можело да бъде спрян с нищо.
През XVIII век, английският лекар Кондом, работил в двора на Карла II започнал да пропагандира презервативите като средство за предпазване от бременност.
В лондонският музей е изложен един от най-старите презервативи. Това антикварно противозачатъчно средство е на 350 години. Направено е от правото черво на животно и преди използване е трябвало да бъде накисвано в прясно мляко. Този интересен екземпляр е бил намерен по време на разкопките на старинен замък.
Едва през 30-те и 40-те години, защитните калпачета получават името презервативи. По същото време с изобретяването на вулканизираната гума започва масовото им производство. Тогавашните презервативи много са приличали на тези, които ползваме днес.
Бум в исползването на презервативите настъпва от 20-те до 60-те години (когато все още не е имало хормонални противозачатъчни таблетки), а след това - от средата на 80-те до наши дни - откакто чумата на ХХ век - СПИН и периодичното избухване на сифилис пречат на планетата да живее и прави любов.
Мен не ме мързи да посоча източника, но пък за сметка на това гаранция за вярността на информацията ще търсите от автора, а не от преводача:
[линк]
Почти идентична е информацията от [линк].
За тези, които не са се уморили да четат близки по съдържание сайтове, ето още един: [линк] , пак на руски.
Що съм толкова хубав бееее!
В някой страни и до ден днешен има голямо търсене на презервативи, изработени от дебелото черво на новозенландски агнета, въпреки че таки противозачатъчни средства не защитават от вируси.
Според други източници, първият презерватив бил кожен и го носил не някой друг, а фараонът Тутанхамон.
Същевременно японците, които и сега са по-напред във високите технологии, са изобретили нещо подобно, изготвяно от много мека кожа. Наричали са го "кавагата".
През средните векове въпросът с извънбрачната бременност е бил много сериозен - всяка жена, кривнала мъничко от правия път е можела да бъде обвинена в магьосничество и пратена на кладата. Вероятно по това време не е имало презервативи. Но пък през епохата на Възраждането в Европа, италианският лекар Фаллопий е препоръчвал за презерватив да се използват торбички от тъкан, напоена с антисептичен разтвор от билки.
Казват, че даже изкусният любовник Казанова предпочитал да прави секс с жени само след като е облякъл в доспехи детеродния си орган. През ХVІІІ век производството на празервативи разбира се не е било толкова активно, но вече набирало сила. Разбира се, тогава са били скъпо удоволствие, но пък както е известно, Казанова не е можело да бъде спрян с нищо.
През XVIII век, английският лекар Кондом, работил в двора на Карла II започнал да пропагандира презервативите като средство за предпазване от бременност.
В лондонският музей е изложен един от най-старите презервативи. Това антикварно противозачатъчно средство е на 350 години. Направено е от правото черво на животно и преди използване е трябвало да бъде накисвано в прясно мляко. Този интересен екземпляр е бил намерен по време на разкопките на старинен замък.
Едва през 30-те и 40-те години, защитните калпачета получават името презервативи. По същото време с изобретяването на вулканизираната гума започва масовото им производство. Тогавашните презервативи много са приличали на тези, които ползваме днес.
Бум в исползването на презервативите настъпва от 20-те до 60-те години (когато все още не е имало хормонални противозачатъчни таблетки), а след това - от средата на 80-те до наши дни - откакто чумата на ХХ век - СПИН и периодичното избухване на сифилис пречат на планетата да живее и прави любов.
Мен не ме мързи да посоча източника, но пък за сметка на това гаранция за вярността на информацията ще търсите от автора, а не от преводача:
[линк]
Почти идентична е информацията от [линк].
За тези, които не са се уморили да четат близки по съдържание сайтове, ето още един: [линк] , пак на руски.
Що съм толкова хубав бееее!
и пак в същата връзка
За ползата от презерватива:
Върви си заяка из гората, гледа - кацнал гарван. Приближил се тихо, после набързо го изчукал и си тръгнал.
На другия ден си върви той тъжен по пътечката, среща го вълкът и го пита, защо няма настроение. Заякът отговара: "Бе, да знаеш, куме, днес бях на доктор. Каза ми, че съм хванал някаква птича болест - две пера ли беше, трипера ли?!!
Що съм толкова хубав бееее!
Върви си заяка из гората, гледа - кацнал гарван. Приближил се тихо, после набързо го изчукал и си тръгнал.
На другия ден си върви той тъжен по пътечката, среща го вълкът и го пита, защо няма настроение. Заякът отговара: "Бе, да знаеш, куме, днес бях на доктор. Каза ми, че съм хванал някаква птича болест - две пера ли беше, трипера ли?!!
Що съм толкова хубав бееее!