Лъжите....

Доколко бихте простили лъжата? И защо? Бихте ли простили ако Ви лъжат системно и не си признават?

All I Want Is You (by U2 ;-)

системно не лъжа....само, когато се налага....правило 1 - като ме хванат си признавам.....моето е по-скоро спестяване на част от истината....ама аз по принцип съм си малко патологична лъжкиня....особено засилено беше през пубертета....с годините и времето започнах безпогрешно да усещам кога ме лъжат....особено разни деца в тинейджърска възраст
За прошката... то зависи от лъжата и от човека
Не всеки може да лъже "качествено", то е като да преписваш в училище.... само веднъж са ме хващали и то защото не ползвах пищовите и ги бях завряла под чина... та поуката е като не можеш да лъжеш - не го правиш; ако се наложи - максимално се придържаш до истината.

Леле, то стана като лекция как да лъжем по-добре, ама за да разпознаеш лъжеца, трябва да го опознаеш!

Да ти кажа има хора, които лъжат без да искат. Дори без да има причина и затова при тях това е системно. Ако лъжата е безобидна, необмислена и не ме унижава или наранява по някакъв начин сигурно бих я простила, но е много относително да се говори така - по принцип. Аз лично съм лъгала два пъти много сериозно в живота си и двата пъти бях изловена на място, ама то моята каръщина е пословична. При теб щом казваш, че не си признават, значи си абсолютно сигурна, че те лъжат, а когато това е и системно вече става опасно. Ти най-добре си знаеш колко точно държиш на човека, който те лъже, затова и сама трябва да прецениш кое може да се прости и кое не. Но в твоя случай мога да кажа само - на зло куче зла тояга. Започни да лъжеш и ти. Сигурно това е против принципите ти, но...
Абе, това е тъп съвет - не ме слушай. Просто следвай принципите си - ако смяташ, че този човек не може да се промени - не прощавай! Все пак ти си човек, който трябва да се уважава, а лъжата си е пълна показност на неуважение!

лъжите.
Повечето лъжи, с които аз се сбласквам са от типа - малки дребни с цел защита на моето собствено спокойствие, ме дразнят. Но в същото време аз не пренебрегвам причината, поради която са измислени и прощавам.
Съществуват обаче и патологични случаи (имам такава приятелка, която лъже съпруга си включително и за цената на дадена стока), които аз не разбирам.

Някой беше казал, но не помня точно кой..., че можеш да лъжеш много хора за кратко или малко хора за дълго време, но не и много хора за дълго време...

Аз лично , мога да си позволя да простя някоя и друга лъжа, която е била без лош умисъл, но не и системните лъжи .
Всъщност, затова и се разведох преди 2 месеца.
Истината има висока цена!

Qui scribit, bis legit.

А ако лъжат системно, но си признават?

какъв е смисълът тогава от лъжите?

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

Предполагам, че е в желанието да се намираш в друга реалност - по-добра и успешна за лъжеца.

Но има патологични лъжци (по лаишките ми наблюдения - обикновено жени, които са били 2-ро дете в семейството), които са много сладки, когато го осъзнаят и не го крият особено.