БЯГСТВО

(из цикъла “Вятър в платната”)


Морска привечер. Китарата на Сатриани.
Вятър немирник пръсти във косите впива,
стъпките от песента на вълните обладани
думи по пясъка редят, морето ги изтрива.

Кому в такава привечер думите са нужни,
нощ теменужена лунни клади ще запали,
ветрове ще носят ласката на нощи южни
скитнически огън във душата ще разпали.

Душата ми, скитница все пътища сънуваща,
вятърът попътен е насочила в платната си,
коралови рифове и нови острови жадуваща,
някъде океан пресича подир мечтата си…

Не са ни нужни в такава привечер думите,
да оставим стиховете изписани по пясъка,
солта на вятъра да си поделим със устните,
да избягаме от градския бетон и крясъка…

Да избягаме. С въздух пълни са хрилете ни,
да чуем месианското пеене на делфините,
до край да наситим с вечност сетивата си,
опровергали времето отмерващо годините.

10.07.2003

Красиво и романтично...
Морето наистина ти липсва много, но се надявам, че ще намериш време да го посетиш и да чуеш песента на делфините.

Вземиме на кораба, като изтупаш шапката капитанска
дори като гребец на галера...но свободен

Ами, ти как мислиш? На къде без тебе?!?!