Венедикт Ерофеев

Вчера прочетох "Москва-Петушки" за пореден път.
Нито едно място сега не ми се стори смешно.
Бахти,пораснал съм деба.

Явно е от онези съвпадения, на които винаги се учудваме, но оня ден стана разговор точно за него извън Инет.
Всъщност, основната тема на този разговор беше питането"Кой го знае и кой го чете?" (в това няма отрицателен подтекст нито към автора, нито към неговите читатели)
Ето че вече имам един отговор :)

ми стана много тъжно.....

We can be Heroes
Just for one day

тук -те.е в и-нет ...
50те стотинки от цената на събраните му съчинения са точно над ръба на чашата ми....

We can be Heroes
Just for one day

Нещо подобно се случи с мен и "Крадецът на праскови". Толкова ми хареса, че я прочетох 4 пъти едно след друго. Затварях я и започвах отначало.
След 1 седмица я започнах пак, защото ми се искаше да изживея отново вълнението. Но не се получи :(((( Затворих я някъде към средата.

В интерес на истината, ако погледнеш отвъд комичното, caмaта иcтoрия е безкрайно тъжна.

НАСКОРО ПРОЧЕТОХ И ИНТЕРВЮТАТА МУ ОТ СБОРНИКА С ИЗБРАНИ НЕЩА.
уЧУДИ МЕ, ЧЕ НА ВЪПРОСА ЗА ДОБРИ СЪВРЕМЕННИ РУСКИ АВТОРИ ПОСОЧИ НАБОКОВ. сПОРЕД МЕН ТЕ СА РАЗЛИЧНИ И НЕСРАВНИМИ. иМА ЛИ НЯКОИ ИДЕЯ ЗАЩО НА ЕРОФЕЕВ МУ ДОПАДА НАБОКОВ. мОЕТО МНЕНИЕ ЗАСЕГА ЩЕ ПРЕМЪЛЧА.

Порастват хората, кво да се прави...
И аз вчера разглеждах старата си библиотека - 10-15 лавици с книги - и нито една не ми се щеше да подхвана - токова пъти съм ги чел повечето.

Някои книги като ги прочета едн път съм сигурен че няма да ги отворя за втори път. Други книги - препрочитам ги, ама тръпката от първия път я няма. Е, да, има и такива които всеки път ми поднасят нещо ново.

Мисля. че това е една от най-тъжните книги на земята...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Може би соца ни правеше "по-чувствителни" към такива книги, а сега като го забравихме (дано да сме), вече не се трогваме и не се смеем. Не съм я чела отдавна, но май след тези мнения тук няма и да я препрочета, ако някога ми попадне. Макар че съвсем наскоро в една компания имаше успех споменаването на коктейла "Слеза комсомолки".

Според мен пък човешката комедия /трагедия/ не става и не изглежда по-малка от това, че е била при "соца", причината за нечувствителността май е другаде...

Книгата си е хубава по мое мнение и сега. Е, не е Удхаус, смехът на Ерофеев е повече горчива ирония /извинете за клишето/, смях не от, а въпреки.

Не знаех, че е харесвал Набоков!

Там имаше една сюжетна линия, която приобщаваше невероятно тънко повестта към руската класика. Спомням си срещата на Веничка с дамата в черно в купето по време на делириума - една алюзия и за Ана Каренина и за Наташа Ростова, ако щеш.

Истината е, че най-позорният час в историята на Русия - шест часа сутринта, когато никъде не се продава алкохол - все още съществува там в редица градове.