Вярно ли е....
10 отговора
362 прегледа
Вярно ли е....
Здравейте любители на класическата музика. Аз смело мога да кажа, че се присъединявам към вас, без обаче да съм особено компетентен. Знам какво харесвам: по-тежката и меланхолична класическа музика. Много обичам да слушам Шопен, Рахманинов и Чайковски.
Та исках да ви питам, всички знаем произведението"Болеро". Чувал съм, че то символизира любовната игра между мъжа и жената. От самото начало до кулминацията...Вярно ли е това и ако да, можете ли да ми разкажете нещо повече за него. Ако греша, моля поправете ме и не ми се смейте!
Благодаря!
The more you take, the better you feel!
Та исках да ви питам, всички знаем произведението"Болеро". Чувал съм, че то символизира любовната игра между мъжа и жената. От самото начало до кулминацията...Вярно ли е това и ако да, можете ли да ми разкажете нещо повече за него. Ако греша, моля поправете ме и не ми се смейте!
Благодаря!
The more you take, the better you feel!
Re: Вярно ли е....
Po otnoshenie na Boleroto ima edin bezsmurten film na Bruno Bozetto ot 1977g.- Allegro non troppo, koito doreshto ti preporuchvam. Kompozizionnata tehnika, koiato Ravel izpolzva v tova proizvedenie, e variazii vurhu neizmenna melodia. Variaziite sa na baza smiana na tembura i natrupvane na naprejenie v partiturata. Tova pri Bozetto e napraveno po edin genialen nachin- evoliuzia ot kapka Coca Cola, zarajda se jivot i proizlizat dinozavrite na fona na natrapchivata melodia na Ravel. Triabva da se vidi, za da se razbere, niamam sredstvata, za da go obiasnia. Filmut e izgraden chrez supostaviane na animazia i igralen film. Reduvat se szeni ot jivota na edin orkestur ot...babichki s predstavata na edin animator, koito izobraziava muzikata, koiato chuva. Sred nai- genialnite nahodki e Tujen vals na Sibelius, kakto i Boleroto. No da ne izdavam poveche nomera! Nameri i go gledai!
в отговор на clairanche
#6
Re: Вярно ли е....
Алегро нон тропо е страхотен филм. Моят фаворит в случая е Следобедът на един фавн, но и анимацията по Болерото е много интересна. Въпреки това тя е изцяло виждане на режисьора и илюстрация на неговото въображение.
Съвсем на кратко като как си е представял Равел цялата история (не си спомням къде съм чел това, но ще се поразровя): Задимена кръчма, пълна с хора (може би предимно от мъжки пол). В кръчмата влиза една жена (предполагам с огън в очите и кръвта). Тихичко зазвучава музиката, жената започва своя танц, в който се включва след известно време и един от присъстващите мъже. Постепенно броят на танцуващите нараства. Разбира се, увеличава се темпото, горещината в залата, страстта ... Пробляскват ножове. Изведнъж музиката замира.
Предварително се извинявам, ако преразказвам с неточности, но в общи линии историята е подобна.
И накрая, във връзка с Болерото Равел някъде казва, че не е сигурен, дали тази музика е болеро. Той не е съвсем сигурен дали това въобще е музика. Но смята, че със сигурност е гениално.
Типично по френски, но ме кефи.
Съвсем на кратко като как си е представял Равел цялата история (не си спомням къде съм чел това, но ще се поразровя): Задимена кръчма, пълна с хора (може би предимно от мъжки пол). В кръчмата влиза една жена (предполагам с огън в очите и кръвта). Тихичко зазвучава музиката, жената започва своя танц, в който се включва след известно време и един от присъстващите мъже. Постепенно броят на танцуващите нараства. Разбира се, увеличава се темпото, горещината в залата, страстта ... Пробляскват ножове. Изведнъж музиката замира.
Предварително се извинявам, ако преразказвам с неточности, но в общи линии историята е подобна.
И накрая, във връзка с Болерото Равел някъде казва, че не е сигурен, дали тази музика е болеро. Той не е съвсем сигурен дали това въобще е музика. Но смята, че със сигурност е гениално.
Типично по френски, но ме кефи.
На мен пък не ми харесва особено,
болерото, на пък! Не знам какво е имал предвид композиторът, като го е писал, но на мен ми изглежда като творческо безсилие това безкрайно и отегчително повтаряне на едно и също нещо, което се копира в различни темброви нюанси, но де-факто не търпи развитие.
Да не говорим пък за интепретациите, при които един куп мъже се въртят като побъркани около една жена, как пък не!
"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"
Да не говорим пък за интепретациите, при които един куп мъже се въртят като побъркани около една жена, как пък не!
"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"
Дали е вярно? Дано да е. Re: Вярно ли е....
Всъщност, това за което споменах не е интерпретацията на Равел, а варианта на балета на Парижката опера, постановка на Ида Рубинщайн и хореография на Бронислава Нижинска. Така че предположението за металургичния комбинат, може и да е вярно. Ако е така, обаче, аз започвам да се замислям дали да не подам документи за МК Кремиковци. Щото да си призная на мене Болерото (първоначално се е казвало Фанданго) ми харесва.
Версията
не беше, че Болерото "изобразява" металургичен завод, а че формата му е вдъхновена от такъв цех. При някакво посещение Равел бил като замаян от непрекъснатия, монотонен и натрапчив ритъм, който машините в цеха възпроизвеждали в различен тон и тембър. А какво е вложил като усещане - не знам. Не е нелогично да са отношенията мъж-жена (опитвам се да се абстрахирам изцяло от балетната постановка). Същото уж напрежение, което всъщност е част от играта, която по различен начин все се повтаря, повтаря, върти, върти... до втръсване. 
Но пък се сещам за още стотина неща, които се развиват по същата схема.
Струва ми се страхотна идеята, че ако някой носи нещо в себе си, за да излезе то на бял свят и то по този начин (харесват или не, но всички знаят Болерото), е достатъчен и най-дребния, шантав и причудлив катализатор.
Но пък се сещам за още стотина неща, които се развиват по същата схема.
Струва ми се страхотна идеята, че ако някой носи нещо в себе си, за да излезе то на бял свят и то по този начин (харесват или не, но всички знаят Болерото), е достатъчен и най-дребния, шантав и причудлив катализатор.