Луда ли съм

Не понасям гръмогласните хора, силната музика, говоренето на висок глас... Излизам извън кожата си от несъобразителността на околните и от това, че съседите ми живеят така, сякаш са сами на този свят, без да се съобразяват с никой и нищо. Луда ли съм?

Не.

Това не е достатъчно, за да се смяташ за луда.

Разбрах кое не понасяш и кое те кара да излизаш извън кожата си.

Ще ми кажеш ли какво те кара да се чувстваш в кожата си?

Ами за мен си наред. И на мен ми се качва адреналина когато някой започне да навиква. Жена ми обаче твърди, че съм работел в спокойна обстановка и затова силният звук предизвиквал в мен раздразнение. В нейният отдел били 10човека в стая и си говорели (викали) силно и си била свикнала. Въпреки че сме женени от когато тя е постъпила в този отдел, аз не можах да свикна и когато на масата ми извика "Подай ми вилица (чаша, хляб и т.н. )"!!! (с ниво 95 децибела), аз кипвам и по-нататък не ща да разказвам.
Също така се дразня, когато ми се говори (вика) от съседна стая. Аз лично съм готов да отида (колкото и да съм скапан физически) до всяка стая в жилището или до всеки ъгъл на двора и да се разбера с човек на нормален глас, отколкото да се провиквам.
Може би аз не съм наред и силният звук предизвиква някаква тревога в мен (сигнал за опасност), но си мисля, че викащите имат някакви проблеми с нервите или психиката си.

Случвало ли ти се е да не изтърпиш и да кажеш:
"Добре де, не ми викай!"
и да ти отвърнат
"Не не ти викам аз така си говоря......."
..............
И аз съм го усещала това и даже съм си мислила , че се дразня , защото не мога да викам.
Това го разбери буквално. Не мога да викам.

Когато бях ученичка, трябваше да ходим на някакъв конкурс, състезание в друг град. Редът ни беше доста назад. Тя /която отговаряше за нас/ ни завеаде на едно място - хълм извън града. Изкачихме хълма и тя каза - "Крещете"......първо никой не искаше... в крайна сметка всички крещяха, аз не можах.

Мислил ли си, че този който крещи изхвърля навън насъбраното, но и го прехвърля на другия.
Разбирам много добре за какво говориш.
Извинявай за отклонението , което направих

Някои хора са по-чувствителни от другите.........

Какво ме кара да се чувствам в кожата си? Мелодичен глас, хармонични движения (не резки и забързани), италианска музика, разговори по същество (започвам да нервнича, когато някой за да ми каже същественото от 2-3 мин. ми губи времето с отлонения, нямащи нищо общо по темата). Чувствам се добре, когато се грижа за цветята си и животните си, когато мога да помогна на друг човек, когато трудът ми получава признание - такива неща:)))

значи и аз съм такава.

А някъде тук наскоро прочетох нещо по въпроса - ставаше въпрос пак за хората и някой беше написал, че хората са ужасни, но за съжаление няма с кой друг да контактуваме...

а аз, претендирайки за по-голяма лудост от твоята, оттогава се питам: " Абе, дали пък наистина няма с кой друг да контактуваме?!"

АМИ АКО ИМА?! Но просто още не сме го открили?
И може би причината да не откриваме е в това, че предварително сме погледнали скептично на перспективите и сме се отказали от търсенето...

Аз вярвам, че когато една нужда се е появила, тя не е дошла отникъде, т.е. след като имаме представа какво търсим, то това нещо би трябвало да съществува, някъде... Въпросът е само в това да го намерим...

Я кажете сега, луда ли съм?

"Никой не може да обича вместо теб или да поеме болката ти."

Не, не им се е случвало да казвам "Добре де, ситга ми вика". Но направо изпадам в истерия, когато дни наред двете ми съседки точно под спалнята ми си правят седянка и говорят на висок глас под съпровода на нон-стоп лаещото куче на едната от тях

Нищо ненормално не забелязвам на първо четене в теб .
При мен е според условията и заниманието ми. Ако мисля интензивно по някакъв проблем и някой се опитва да привлече вниманието ми с шум, като едното нищо може да му дам първи урок по летене . Но ако разпусакам , съзнанието ми е свободно блуждаещо и изобщо не обръщам внимание.
Всъщност въпроса е повече социален и има отношение към съобразяване на хората един с друг.
ОК си !

Благодаря на всички ви Наистина бях започнала да се притеснявам, че нещо не ми е съвсем наред. Сега си имам доказателство, се съм си ОК. Макар че, като се замисля, май, не съм съвсем ОК, защото със сигурност ще продължавам да реагирам така на силния говор и на силния шум, а и съседите ми със сигурност няма да се променят.... И как се живее така? Стигнала съм до етап, в който само като чуя кръчмарския кикот на женицата, ми се свива под лъжичката А от кучешкия лай в буквалния смисъл подивявам - монотонен, мнооооого силен и неспиращ понякога и по 3-4 часа!(никак не преувеличавам, кучето не е съвсем наред). Не мислете, че мразя кучета, нищо подобно - имам цели 2 и то живеят с нас, а не забравени на двора. Ще се радвам, ако ми дадете съвет как се преодолява това. С тапи за уши пробвах - не помага.

сложете си някаква изолация - знам за такава на прозорците, но как ще си изолирате стените...нямам никаква идея...

А иначе и при нас е така - съседите отгоре се напиват редовно, бият се, крещят за помощ, разхождат се голи навън!(абе какво ли не съм видяла от тях...),търкалят шишета по пода и кучето им естествено лае...
Лошото е, че когато това се случи посред нощ просто не мога да заспя и то не толкова от шума, колкото от притеснение, че на сутринта ще има някой умрял(т.е. убит в пиянска свада) горе...

В нормалните страни полицията си върши работата, но тук за съжаление единственото което прави, като я викнеш по такъв повод, е да предупреди съответния човек или най-много да го прибере за една нощ в районното... За съжаление така нещата не се оправят...

А кучето е лудо, защото с луди хора ти ще полудееш, та камо ли куче...горкото...

"Никой не може да обича вместо теб или да поеме болката ти."

единственото нещо, което мога да ти предложа е :
Нека си направим клуб!
но нека не се казва Малко лудите , а може би нещо от сорта на "мелодичен глас, хармонични движения, разговори по същество".... хареса ми! ... а за музиката сигурна съм ще се разберем

значи и аз съм такава

Дали има с кого да контактуваме? Дали сме луди?... айде не луди... кое е норма и кое не... За норма се приема , това което преобладава, а дори и да си направим клуб и вземем да се преброим едва ли ще излезем болшинство спрямо нелудите...
Дю, ти ще влезеш ли в клуба?

Мда.
Много е простичко,трябва да ти загрубее кожата като на хипопотам и да не обръщаш внимание.
..И си избии от главата всякяки помисли за "лично пространство",някакъв си там "лебенсраум" и т.н.и т.н...просто трябва да не се държиш тихо и смирено,ами и ти да викаш.викаи бе човек!
И не си мисли че някои ше се съобразява с теб.
Те ти три съвета ако ги спазваш,няма да имаш ама абсолютно никви проблеми с дразнителите:
1.Дръж се естествено и говори това което ти се иска,по възможност на висок тон
2Ако някои се докосне до теб,или седне в реиса или пр... не се дърпаи кат девица,а си се дръж непринудено.
3.Усмихваи се,може да си мислиш че си полуидиот ама не си,просто се усмихваи..да бе,еи тъи,на,стои и се хили
4.Редовен полов живот-без значение куде и как поне 4пъти седмично,поне4
пъти седмично-поне!!
5. Изнии си от главата че някои,някаде.някога ти пречи-->просто кат ти трябва нещо отивапш и го зимаш,или си искаш.Започни да си искаш.Да.
.....трябва да се абстрахираш че си уникум,на теб в момента основния ти проблем е яе не можеш да свикнеш със стадото->демек социума,ако се претопиш в него->проблемите ше изчезнат.Сериозно ти говоря.
..А когато изчезнат проблемите,пак се дръж както искаш,..но вече всичко ще бъде пречупено през призмата на собственият ти опит.
Мда..,.И така.
Ми тва е.

--------------------------------------------------------
България умря.Да живее България.

Не знам защо , но твойта тема ме накара много да се замисля и то не веднага , а когато малко ми отлежа.
И си зададох много ЗАЩО...

сетих се за онзи филм "Психаротерапията", където Дж.Никълсън каза , че има 2 вида хора. Едните правят шумен скандал на касата в магазина за рестото. Другите мълчат и трупат докато един ден издивеят и убиват касиерката /нещо такова беше/...

Да не сме от втория вид?

не

Опитвайте всичко, дръжте доброто

и какво, да се претопи в стадото?!

егати бъдещето...

"...and you become a monster
so the monsters will not break you..." ?

Впечатлена съм от leamateur По-точно - втрещена! И се запитах дали затова обществото ни е анти-общество - защото по линията на най-малокто съпротивление 80% от хората са се охипопотамили! Най-лесно е да правиш това, което ти се прави. Примерно съм лежала от кълка на кълка до към 12 наобяд и след като четвърти път за седмицата съм правила секс, се сещам, че оградата трябва да се преправи. Грабвам тъкъмите, пускам флекса, надънвам си музиката (желателно Катия Лия или други простотии) и си оправям оградката. Ма много важно, че някой си се е върнал от нощна смяна... Ха! Дреме ми, че бебчо до нас тъкмо е заспал след като е ревал до скъсване...Някой си друг в момента го болял зъб и не му е до музика - ПУКА МИ! Еди кой си току-що му казали по телефона за погребение на близък човек - негов проблем... Аз си майсторя с флекса, хиля си се, покълчвам дупе под такт на Глория, може и някое припевче да изпея с нея ...
Господи!!!!!!!!!!!!!!!
И не ми е проблема, че "не мога да свикна със стадото - демек социума", защото това "стадо" се състои от ненормален ротвайлер, младо безработно и безпардонно семейство и преди няколко месеца дошла наемателка - пълно тяхно копие по манталитет.
ЕЕЕЕЕ? Аз ли да се спусна до това ниво т.е. "да се претопя в стадото" или по някакъв начин тях постепенно да очовеча?!?!

P.S. Ей заради това България умря.... а дали ще живее, зависи само от нас хората, а не охипотаменото стадо!
Сори за емоционалния тон, но точно в този клуб не очаквах подобни "съвети"

Ананасче (или гранатке?) допада ми идеята ти за клуба. А пред вратата ще има надпис "Грубост всяка тука оставете"
Дю ме накара да си спомня ужаса през който преминах преди 10-тина години. Живеех в блок, а над нас го бяха обърнали на квартална кръчма, така че до болка ми е познато това, което тя описва. Онези имаха и момченце, на възрастта на моя син... Най-странното беше, че НИКОЙ от нашия, че и от съседния блок не им правеше забележки, всеки като че ли се страхуваше да не пострада.. Абе, в крайна сметка напуснаха, а детето вече не е при тях

Iskas sawet ->polu4awas go.
Ne iskas komentar nali?
Kazwa se "blagodaria" ...i to4ka-a ne "..to4no w tozi klub ne o4akvah..",
a posle prais kwot si znaes.
PP>Ako produljis da jivees taka kakto w momenta opiswas mnogo skoro ste poludees,..w momenta Bulgaria ne e pansion z blagorodni devici,..
Mda.4isto 4istosurde4no ti go kazvam.

--------------------------------------------------------
България умря.Да живее България.