ЗА ПИСАНЕТО

Тук е клуб литература все пак и доста често минават хора с претенции да сътворили такава. За тях, пък и за всички останали –ето ви един текст на Сартър за лит. талант. Не можах да го намеря в и-нет и съм го набирал сам – затова и настоявам да уважите труда ми и да го прочетете :)) - ще се изпитваме....
Откъсът е от есето “За писателското призвание” публикувано на български в Ситуации ч.1.
И така :
“....Не, не вярвам в дарбата. Това не означава че който и да е ,когато и да е би могъл да пропише. А само това това ,че литературата като педерастията представлява евентуален изход, който човек намира в определни ситуации и който при други обстоятелства е немислим , защото не би имало никаква полза. Ако не умеете да пишете значи обстоятелствата не са ви наложили да потърсите спасението в думите. След като говори за “дарбата да води фабулата” на О.Уайлд , Роберт Мерл навреме се опомня в прекрасната си книга “Не е достатъчно да говорим за дарба. Умението да се води фабулата при него е жизнена необходимост, защото може да живее само ако във всеки миг се изплъзва от живота , ако подменя света с един въображаем свят...”...
Няма дарба за писане :има необходимост от въображаемо разрушаване на света , защото ни е невъзможно да живеем в него. Няма словесна дарба : има само любов към думите която е необходимост ,празнота , нищета , изпълнено с безпокойство внимание към тях защото изглежда скриват тайната на живота. Стилът е тумор на езика , съзнателно предивзикана рана , като тази на испанските просяци. Няма “чувствителност” , а само натрапчиви чувства. Че има ли някой по-безчувствен от Бодлер ? И по-чувствителен ? При него чувствителността и безчувствието се раждат едновременно от гордостта , а гордостта е първата му реакция на някаква нетърпима ситуация....
С една дума , има само две необходими и достатъчни условия ,за да пишем: първото е ситуацията, в която се намираме , да не ни предлага никакъв по-добър изход. Любовта към славата , културата, духа на подражанието , общуването с духовно издигнати хора, любопитството и дори стремежът към печалба могат да накарат младежите и жените да напишат книга. Но ако нямат други мотиви да пишат, книгата им ще бъде посредствена и без бъдеще.
Второто условие е всеки писатле да преоткрие и пожелае литературния изход, сякаш никой преди него не си е помислял да пише. Защото решението на проблема не е вписано в нещата , а ситуацията прилича на Природата във физическите опити : или казва не, или не казва нищо. Доста хора за които тя би била спасение не откриха литературата , заслепени от случайния факт , че тя вече съществува. Аз самият познавам един такъв случай : един младеж щеше да полудее. Приятелите му го съветваха да пише. “точно това правя” –отвърна той. Да , наистина, той пишеше изискани и умело съчинени книги, пишеше от любов, за да се хареса, защото и другите пишеха. Накрая полудя : занимавайки се с белетристика, забрави да открие литературата “
...
Такааааа. Според мен това е доста... дискусионно мнение...
Ето защо ми се ще да го подискутираме.
А на вас ?

We can be Heroes
Just for one day

Леле, тва как сваля летвата...

__________

Поради ремонт бръснеме отзад.

Надпис на вратата на бръснарница

оцених труда ти, но ...ич не ми се дискутира. с повечето неща ...мммммхм, май не съм твърде съгласна, макар че има зрънца правдивост.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Аз го прочетох това преди около 4 години и отгогава не само не мога да го забравя, но и в подсъзнанието си даже не мога да го изтласкам....
Погледнато от другата страна, това дава шанс на всички

We can be Heroes
Just for one day

с кои по-точно де ?

We can be Heroes
Just for one day

срина ми се дир-ът.
утре сутрин на свежа глава ще мисля и ще ти кажа.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

Именно. Тва дава шанс на всички. Което не е чак толкова лошо, ама след туй всички почват да се вземат много на сериозно, легат си читатели, а се събуждат писатели, контактът с тех става сложен...

А Стивън Кинг като хлапе почти не се е разделял с пишещата си машина.
Помисли си защо всички могат да пишат като Сартр (объркано, безсмислено, на моменти малоумно), а никой не може да пише като Стивън Кинг.


__________

Поради ремонт бръснеме отзад.

Надпис на вратата на бръснарница

Ami mislia, che ima neshto wiarno w towa.
Skoro naprimer goworihme s edin poznat, koito w momenta se opitwa da pishe sawsem saznatelno i toi izkaza sawsem shodno mnenie.
Az za sebe si kato che li ne moga da dam ednoznachen otgowor, no ako priemem, che e taka, to togawa mozhe bi edinstwenoto uslowie, koeto bih postawila e, che TALANTAT e towa, koeto otlichawa dobrija pisatel ot posredstwenija pisatel, koito bi mogal da bade wseki ot nas. (dobar pisatel e razbira se parwata stepen po skalata na ?geniite ili ?klasizite)

Имах желание да дискутирам, но вместо това в мен изникнаха някои въпроси. Предварително моля за извинение, ако бъдат намерени за твърде опростенчески.
Ето ги по реда на появата им:

Хомосексуализмът съзнателен избор ли е или естествена нагласа?
Обстоятелствата наистина ли са единственото условие за развиване на уменията за писане?
Изначалното предназначение на думите не е ли да разкриват вместо да скриват?
Защо О. Уайлд е даден за пример с писателско умение (в случая представено като жизнена потребност), а Ш. Болдер с черта на характера?
Стилът недостатък ли е?
Може ли да има толкова въображаем свят, че той да няма нищо общо с реалния?
След като изборът да се пише е продиктуван единствено от вътрешна потребност и е единствен изход при дадени обстоятелства, защо трябва да се търси оценката на другите за написаното? В състояние на вътрешна потребност пишещият наистина ли се интересува дали книгата му е посредствена и дали има бъдеще?
"Няма дарба за писане, има необходимост" - това не е ли съвършената характеристика на графомана?
Трябва ли някой, който вече се е самоопределил като писател, преди всяко следващо писане да се самоубеждава, че литературата е неговият единствен избор?
"Любовта към славата , културата, духа на подражанието , общуването с духовно издигнати хора, любопитството и дори стремежът към печалба могат да накарат младежите и жените да напишат книга" - Защо са подбрани точно тези две възрастови групи като единствено податливи на незначими изкушения? А как се отнасят към подобна мотивация момичетата и мъжете?
И накрая, изборът на професионалното литературното поприще не е ли естествен избор, продиктуван от природни заложби, както при всички останали професии?
Инженерът, например, от какво е принуден да стане инженер? Ами счетоводителят? Може ли да се каже, че и за тях това е било единствен възможен избор?
Това, че си читател, пречи ли да бъдеш и писател?

Помисли си защо Сартр има нобелова награда за литература , а Кинг няма
И наистина -който иска да пише, нека пише- присъдата му читателите (т.е. ние ) ще я произнесем....
Уф, не го казах като хората и по-добре можеше....

We can be Heroes
Just for one day

За О.Уайлд и Бодлер -ами тук малко е играла моята ножица , имаше и други примери , по-добре да се види цялото..
За хомосексуализма - мнението на жан Пол тук се разминава с това на медицинатаза стила -ами не става ясно май :), но за мен, когато е гол - е. В крайна сметка добрата литература трябва да ни казва нещо , мисля...
[След като изборът да се пише е продиктуван единствено от вътрешна потребност и е единствен изход при дадени обстоятелства, защо трябва да се търси оценката на другите за написаното? В състояние на вътрешна потребност пишещият наистина ли се интересува дали книгата му е посредствена и дали има бъдеще?/i] - ами аз си мисля, че той си мисли, че в този случай просто няма начин книгата да е посредствена. А дали е прав... Ох ,тук трябва да се мисли и проверява....
За графомана -ами той не спада ли към пишещите от Любовта към славата , културата, духа на подражанието , общуването с духовно издигнати хора, любопитството и дори стремежът към печалба
Явно за Сартр писането ,не е само професия, а нещо повече ... Или поне творенето на литература. Защото за роулинг писането явно си е професия. И то доходна.
Извинявам се вероятните грешки и недовършени мисли, но е малко късно...

We can be Heroes
Just for one day

Защото Сартр е избрал да се прави на елитен, а Стивън Кинг - на плашило. Хубавият ат, както знаеш, се познава и под скъсан чул. А ако толкова искаш да продължим играта - дай да сравним тиражите на двамата
И си помисли защо Айнщайн не е получил Нобелова награда за Теорията за относителността Май комитетът, който присъжда въпросното отличие, не е много обективен, а?

__________

Поради ремонт бръснеме отзад.

Надпис на вратата на бръснарница

Истина. За мен.
Така както за мен думите са утеха
и невъзможност да не са такава.
Защото няма къде да избягаш
усещайки необходимостта от "въображаемо разрушаване на света"..
Единствен изход - творчеството...
Пък било то кой както го разбира...
Дори и ред, надраскан на обратната страна на вратата на тоалетната...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

ще се наложи да включа и мадам ролинг и неините тиражи
Всъщност Сартр е лош писател за мен, тъй като не може да ми привлече и запази вниманието и интереса достатъчно дълго. Но е добър есеист , идеен е дет се вика....

We can be Heroes
Just for one day

Ух, дееба таз путка заспала Роулинг! Налага се аз да се върна на въпроса: може ли някой друг да пише като Стивън Кинг? А стилът на Стивън Кинг познава ли се лесно? А обхватът на тематиката му... дали може да се сравнява с този на Роулинг?

__________

Поради ремонт бръснеме отзад.

Надпис на вратата на бръснарница

"Няма дарба за писане :има необходимост от въображаемо разрушаване на света , защото ни е невъзможно да живеем в него. Няма словесна дарба : има само любов към думите която е необходимост ,празнота , нищета , изпълнено с безпокойство внимание към тях защото изглежда скриват тайната на живота."

Това ми направи най-голямо впечатление.
Ще обясня и защо, но първо ще си позволя да изкажа мение за целия цитат, постнат от Олмаши.
Като цяло мнението на въпросния Сартър...е... как да се изразя, глупаво. Въпреки, че погледнато от друга страна, всеки един детайл от него сам по себе си е смислен. Няма да се впускам в дълги пре дълги обяснения за таланта и дарбата, но мога да кажа само, че талант трябва да има(дори 1% е достатъчен). От там насетне трябва много работа...и разбира се нужния подтик за творене - или друго яче казано Муза.

Сага за конкретния отрязък от текста.
Кой от нас, не е искал, дори и за моиг да избяга от действителността? Но дали това е фактическата причина някой да напише шедьовър?
А какво е словесната дарба...какво е...? - Знания и умение да ги използваш.

vpe4atlen sam ot napisanoto. Kade moga da otkrija zjalata statija, za da ja pro4eta.
Osven tova mislja, 4e donjakade razgovorat mejdu vas se dviji po povarhnostta. Njakak si ne govorite za sadarjanie i mislene a obsajdate sozialni roli. Mnogo neshta v jivota stavat po neobhodimost. S tova sam saglasen, no tova ne gi pravi po slabi. Ako 4ovek napravi neshto i to zavladee kulturno prostranstvo sas aktulnost, nahod4iv sujet i stil na pisane tova podleji li na etika?
Osven tova temata s darbata e osobena. Struva mi se 4e vseki ima njakakvo mjasto v jivota, otredeno za nego. Samo trjabva da go otkrie. S poslednoto sam dale4 ot kastaneda ili opit za natrapvane na tip religioznost v razgovora.

vpe4atlen sam ot napisanoto. Kade moga da otkrija zjalata statija, za da ja pro4eta.
Osven tova mislja, 4e donjakade razgovorat mejdu vas se dviji po povarhnostta. Njakak si ne govorite za sadarjanie i mislene a obsajdate sozialni roli. Mnogo neshta v jivota stavat po neobhodimost. S tova sam saglasen, no tova ne gi pravi po slabi. Ako 4ovek napravi neshto i to zavladee kulturno prostranstvo sas aktulnost, nahod4iv sujet i stil na pisane tova podleji li na etika?
Osven tova temata s darbata e osobena. Struva mi se 4e vseki ima njakakvo mjasto v jivota, otredeno za nego. Samo trjabva da go otkrie. S poslednoto sam dale4 ot kastaneda ili opit za natrapvane na tip religioznost v razgovora.

osven tova ne mislja 4e sartr e dobar avtor za razgor po temata.
Imam neprijazan kam nego. Seshtash li se kak posetil ussr i kazal za horata tam 4e te ne patuvat ne zashtoto ne im davat a zashtoto ne iskat. Edin vid tova bila tjahnata prisada da sa svobodni. Dobre 4e teorijata mu za svobodata kato neobhodimost ne e aktualna ve4e. Po sashtata logika i spored negovija kriterii moje da se govori i za ekzistenzializma kato napravlenie vav filosofijata. Ne mislish li? Tova bi li bilo obektivno? Da re4em, zashtoto temata za obektivnost e mnogo matna. Spored men ima samo subektivnost i stremej tja da se obektivira kato se ubedjat kolkoto se moje pove4e hora.

всъщност какво значение има?!?!?!?
а ако просто не можеш да спреш
ако полудяваш докато пишеш и когато не пишеш
или просто всичко е една голяма безмислица