'Докато ти спеше'

Вечерта беше настъпила. Звуците постепенно утихваха и къщата се приготвяше да потъне в прегръдката на мрака. Гостите си бяха легнали и навярно спяха вече, докато тя разчистваше последните остатъци от хубавата вечеря. Беше поканила една позната и новия й приятел на гости. Е, да, по-весело щеше да изкара уикенда. Загаси и последната лампа в трапезарията. Застъпва бавно по стълбите нагоре, където бяха спалните помещения. Почти беше изкачила стъпалата... забеляза, че една от вратите беше леко открехната и сноп светлина се процеждаше през отвора. И не само това. Някакви звуци, не толкова ясни, смутиха слуха й. Любопитството надникна от ъгъла на усмивката й. Явно гостите все още не си бяха легнали... Приближи се и... не издържа - реши да хвърли един ама съвсеееем малък поглед. Гледаше. Първоначално само крайчеца на окото. После и другото. Гледаше. Погледът й сам се фиксира. Не можеше, не, всъщност не искаше, да откъсне очи... А гледките бяха реални. Всичко се вихреше на една ръка разстояние от нея... Не си беше представяла своята позната в подобна светлина. А доколко я познаваше...? Хареса й. Харесаха й движенията й, тялото беше почти идеално. Фантазията й бушуваше със същата сила, както гледките пред нея. Дишането й все повече се учестяваше... Ръката й сама се плъзна бавно, баааавно по тялото й, като че ли следваше онези, другите движения, улавящи и предизвикващи нейната емоция... Тръпката гъделичкаше и се усилваше едновременно от докосването и от картината. Очи, ръце, тяло... бяха гладни, ненаситни, искаха още. Тя отвори бавно вратата, но те бяха твърде заети със себе си, за да забележат. В следващият момент ръцете й погалиха гладка кожа и докоснаха силен мъжки гръб, влажният език остави мокра диря по врата и се провря в ухото. Той се извъртя, за момент я погледна в очите и я придърпа до себе си. Другата жена се отмести малко, за да й направи място......

Та, така... Темата е за гледките, гледащите и гледаните.

“Другата жена се отмести малко, за да й направи място...... “
Нека...опитам да съм другата жена...
По стената играят особени сенки...различни...променят реалното...а в цепката на вратата се процежда светлина от коридора.
Има ли някой зад вратата или въображението ми си играе...дишане...забързано...
Протягам ръка и докосвам...не стой там...ела...нека те прегърна...
Ако не знаеш защо си тук , или се боиш...просто постой и погледай...може би...
Може би нашата игра ще ти хареса...може би ще пожелаеш...него...мен...нас...Не се страхувай!
Можеш да седнеш и да погледаш.
Докосваме се...гледам теб...потръпваш, сякаш изпитала нашата тръпка...
Скриваш лицето си в полата....не затваряй очи ..недей...погледай ласките ни...не усещаш ли желанието, което е в нас...не те ли достига то...не искаш ли да ...се потопиш в него?
Ела при нас...не стой така ококорила очи в тъмното....недей да гледаш само...
Дали...докосвам лекичко гърба ти с пръст...потръпваш...
Погледни ме...знам какво си мислиш..отдавна го знам, но...ти не би ме попитала, аз не бих ти казала...а той стои в средата на стаята и не вярва на очите си.
Искаш ли да...направим този миг незабравим за него...малко е нужно...ти май знаеш по-добре от мен...но дори не си посмяла да мечтаеш ..нали?

тук има многоточие
та кой казвате е гледал и кой е участвал....

Стоя в средата на стаята и не вярвам на очите си...

The more I see the less I believe

Hm, na nqkoi mu se e.. ta 2 ne vijda mai

I only sting once, but it's a killer

Е, така ли ще стоиш и ще гледаш..няма ли да направиш нещо...нали толкова пъти говорихме ...искаше го...аз не смеех...сега ...сме тук и двете...погрижих се да има всичко в стаята...питие, свещи...има даже в банята...мирише на нежност и страст, а ти гледаш и не помръдваш...

слаба фантазия, братле...слаба...понякога на човек му се пописва просто,
пък може някой тъкмо да е станал от леглото..или даже още да си седи на него и още да му е топло от преживяното, но ако искаш можеш да се включиш...може би ще стане хубавко...мдааа

Taka ami, q nai-dobre udari edna zlobarka, da vidqt 4e i bez tqh se spravq6

I only sting once, but it's a killer

Двете жени ме гледаха с такова желание, че забравих моментното си смущение. Мирисът на ароматни свещи събуждаше в мен неосъзнати досега желания, на които не бях в състояние повече да устоя. Прегърнах ги нежно, докато не усетих топлината на телата им да се предава и на мен. Тогава ...





to be continued...

The more I see the less I believe

Иска ми се да продължите започнатото. Много хубаво се получава...
Може ли и аз да се включа...

she is like the shadow of a white rose in a mirror of silver

като не зная как се гледа мъж с желание, или по-скоро тъй, че желанието да ми личи, какво да правя? И без това съм си перфектната воайорка - това е голям психокеф ви казвам, ама все ме придърпват към общото занимание.

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

ммм...зависи доколко може да се издържи само гледайки

Do you know her?

може, само трябва да се настроиш за това и да насочиш емоцията да протича именно по този начин.

ne, no takava si ia predstaviam. ili gresha:) ?

Feel her and let your imagination guide you. It's all that matters.

"for soule is forme, and doth the bodie make"

amin

самия край и то без да се докосвам, ако щеш вярвай!

Луд е, който ми вярва, който не - МНОГО ПОВЕЧЕ!

докосването изобщо не е проблем...виж невключването сигурно би било