Баща

Здрасти на всички.

Въпреки че има отделна тема за филми, разказвам ви за този в нова нишка, просто
защото ми е интересно какво мислите за постъпките на георите, доколко реални ви
се виждат, и изобщо, каквото ви се прииска да коментирате.

Гледах го в събота по канал "Телекабел" -- забелязвам, че горе долу по едно и
също време в събота те сякаш се стараят да дадат поне веднъж месечно филм по
тематиката -- този е третият, на който попадам, въпреки че телевизия в
събота гледам от дъжд на вятър.

Заглавието му не знам -- не го хванах отначало, но ето ви самата история,
доколкото ми е останала в главата. Имената на героите също успях да забравя, с
изключение на името на детето. Значи...

...Имаме си девойка, да речем Ели, която няма много късмет с мъжете. Все попада
на лекомислени типове, които минават и си отминават. Имаме си, да речем, Робърт,
който е гей. Ели и Робърт са приятели, връзките и на двамата са сравнително
често, безпорядъчни. Да им дадем възраст около 27 години. По време на някаква
пиянска нощ нещата така се стичат, че Робърт и Ели правят секс. Просто се
случва, не че Робърт е сменил резбата или нещо такова. След няколко
седмици Ели се оказва бременна. Тя преброява прегрешениета си и достига до
извода, че баща на детето трябва да е Робърт.

Робърт се занимава с отглеждане на растения, с това си вади хляба. Родителите
на Робърт знаят, че е гей. Майка му го разбира повече; С баща си общо взето само
се карат, когато са заедно.

Ели си няма никого и май никога не е имала. Изчакала си е чакането на Принца,
който така и не идва в живота й. Сега трябва да реши какво да прави с детето. Тя
обмисля нещата и предлага на Роберт да отгледат детето заедно. Той се стряска,
но постепенно двамата дооформят условията: Ще живеят в общ дом, но няма да спят
в обща спалня. Няма да сключват брак. Роберт няма да играе роли.
Той ще бъде честен баща на детето, но няма да
прикрива факта, че е гей. Всеки от тях може да търси странична връзка когато и
както намери за добре.

След много умувания, решават да нагазят в морето.

Годините минават, детето лека полека расте, без да му липсва нищо. Прекрасно
детство. Полека-лека малкия Сам
навършва 6 години. Някъде по това време Робърт започва връзка с кардиолога си
Патрик. Патрик още отначало знае ситуацията при Робърт, но това не му пречи с
времето да иска повече, много повече, отколкото Роберт може да му даде. Дори
в ранни доби в леглото до Патрик, Робърт не може да заспи от притеснение как
Сам, детето, ще се справя с училището, което предстои -- сякаш не Сам, а Робърт
ще се сблъсква тепърва с училището. Понеже Патрик се
притеснява от безсънието на Робърт, той го пита какво го терзае и получава
искрените отговори на Робърт. Този сутрешен разговор е повратна точка за Патрик.
Той ясно завява, че явно трябва да си отиде, понеже не може да продължава повече
така. И си отива.

Изобщо, Сам обожава и майка си, и баща си. На един рожден ден други деца му
кават, че е глупак, защото се занимавал с йога (майка му Ели е инструктор по
йога). Тогава Робърт го
научава на един номер. Когато някой те нарече по тоя начин и изобщо се опитва да
те обиди и да те извади от релси, си казваш наум: "Прозорец!" -- един вид, все
едно си с кола, някой отвън те нарича някакси, но ти вдигаш прозореца на
стъклото и си оставаш недосегаем за думите. Те са безсилни да проникнат зад
стъкото.

Друг път се случва пак други деца да питат
Сам защо баща му не спи при майка му (може би на същия рожден ден бяха
разгледали цялата къща), след като се полагало да спят в едно
легло. Освен това му казват, че баща му е "педал" и затова не спи с майка му.
Обясняват му също, че педали са момчетата, които си уговарят среща, на която се
целуват и после отиват заедно на опера :-).

Сам сервира това на родителите си.
Робърт му обяснява, че не спи с майка му защото тя много хърка. Колкото за
"педал"-а, обясняват му че е и така, и не е така. По-важно е, че
"педал" се употребява от хора, които искат да нарекат друг за "лош". А в тяхното
семейство лоши хора няма, нали така.

Междувременно Ели не проявява никакво желание да търси и започва връзка.
Дори си позволява да изтъкне това пред Роберт точно преди той да излезе
на една от срещите си с Патрик. Робърт настоява, че тя продължава
да бъде много красива и
привлекателна жена и че няма смисъл да се самопогребва.

Изглежда Робърт бе улучил причината за параванът от асексуалност на Ели. Така
или иначе тя започна да си обръща повече внимание... Междувременно Сам се
готвеше да тръгва на училище... Баща му му четеше детски книжки, и двамата се
учеха да ги сричат, при това кой знае защо, все обръщаха книгата наопаки, това
им беше нещо като малък тренинг. Може би като идея донякъде прихванат от
заниманията с йога...

Ели, както споменахме, си вади хлаба с преподаване на йога. Синът и непрекънато
се върти около нея. Един ден в залата пристига красавец, който впрочем търси зала
за фитнес. Сбъркал е, но Сам и Ели го омайват и той решава да опита с йогата.
Приятно комичен епизод. От него всъщност започва връзката на Ели с непознатия
Джон. Който всъщност се оказва онзи твърде закъснял Принц, който Ели така и не
дочака преди 6-7 години. Робърт се радва на случващото се. Нещата лека-полека се
развиват, за да стигнат твърде далеч: в едно красиво утро Сам става рано и на
път за тоалетната заварва Джон по гащета. Сам се учудва и след това се покатери
в леглото при баща си да му мрънка да за разрешение да гледа анимационни по
телевизията... И между другото споменава кого е срещнал пред тоалетната...
Това генерира първият скандал. Че е Ели е довела друг мъж в къщата по този
начин и т.н... В този скандал Ели и Джон му сервират, че смятат да се женят.
Кавга... В края на кавгата уговорката беше, че каквото и да стане, те ще живеят
в града, а Джон няма да живее в същия дом, и Ели и Робърт ще продължат да бъдат
родителите на Сам.

Джон обаче е икономист и се занимава със сливане, поглъщане или оздравяване на
предприятия. Дошъл е в града по работа, чийто сток неумолимо изтича. Той се
опитва да се прехвърли в местния клон на фирмата, която пък го уведомява, че или
ще бъде повишен в Ню Йорк, или... трябва да напусне.

Робърт разбира за това в един супермаркет, докато четиримата купуват продукти за
вечеря. Робърт категорично отказва да заминава където и да било, нито смята че
заминаването би било добре за Сам. В резултат на тази кавга Робърт и Сам си
тръгват, или по-точно, избягват, пеш от компанията на Ели и Джон и се прибират
пеш.

След няколко дни Робърт се прибира от работа, за да завари къщата празна. Ели и
Джон са взели детето и са заминали за Ню Йорк. Рабърт изпада в ужас. Старият му
приятел кардиолог го съветва да потърси помощ при адвокат. Робърт се колебае, но
всъщност няма между какво да избира. Адвокатът му изяснява положението. Какво
има Робърт на своя страна, за да си върне детето? Че е биологичен баща. Че 7
години е реален баща. Че обича сина си. Че е добър баща. Какво има срещу
майката? Всъщност, нищо. Адвокатката му предлага една след друга възможни
точки, по които да атакуват майката. Но за "съжаление" на адвоката, майката не е
нито излишно агресивна, нито наркоманка, нито алкохоличка, нито..., нито...
Джон също беше точен пич. Той искаше за всичко заедно да намерят изход. Но всеки
от тримата постъпваше леко емоциалнално в погрешните моменти, грешките се
трупаха, докато работата опря до адвокати и съд... Защото Ели пристигна в стария
им дом с един лист в ръка, след като бе получила призовка по делото, заведено от
Робърт за попечителство над малкия.

Оказа се, че листът е документ отпреди три години и съдържа... резултати от
кръвни изследвания на Сам по някакъв случаен повод. Според които резултати
кръвната гръпа на Сам е B. Докато на Ели и на Робърт е нулева. Тоест, Робърт със
сигурност не е биологичният баща на детето. Преди 3 години, когато Ели е получила
тия резултати, не намерила смисъл да ги показва някому. Но ако сега се стигне до
дело, тя ще ги покаже на съда. А според закона родителските права се свързват
най-напред с биологията... И едва в много крайни случаи -- неспособност и
безотговорност на биологичния родител, се отнема и дава на друг.
Всичко това е огромен удар за Робърт, но дори да не е биологичен, той е реален
баща на Сам и все така продължава да иска да си го върне. Отзовава се дори
бащата на Робърт, с когото са вечно на нож. Робърт го пита защо го прави, след
като Сам дори не му е истински внук. Старият баща отговаря простичко --
по-истински едва ли някога ще имам. И също, че парите в плика не са подарък, а
Робърт ще трябва да ги отработи с работа в градината на родителите си... :-)
Загубил основния си правен коз в делото, Робърт прибягва до мръсен номер. Намира
биологичния баща на Сам, да речем, Денис. Който завява, че не се интересува
от всичко това, но Робърт го увещава Денис да заведе дело за бащинство, че
Робърт ще му плати разходите, с след като го спечели, ще уредят някакси
нещата... Денис склонява да го запознаят със Сам. Но отказва да свърши
"услугата".

Процесът обаче е с ясно предвидим изход. Всички точки са на страната на Ели.
Междувременно Сам иска да бъде и с двамата, но Ели го държи насила настрана от
баща му. Адвокатът на Ели обаче пръв прибягва до гнусни номера. Започва да
набърква други факти от живота на Робърт. Че Робърт има приятел, който е гей и
при това наркоман. Робърт отговаря, че това е било преди 8 години и няма никаква
връзка със случая. После адвокатът подчертава, Че Робърт е гей и не може
в таква среда да се възпитава дете. Но това едно че е старо споразумение между Ели и Робърт, и второ, Робърт се е доказал отдавна като баща. Като рядко добър баща при това. Че Робърт участвал в активистки гей движения. Всъщност там Робърт е помагал на болни от СПИН. Върхът на мерзостта беше, когато адвокатът на Ели попита Робърт дали детето е виждало как Робърт прави френска любов с друг мъж. На това вече и самата Ели не издържа и дръпна юздите на адвоката си. Имаше и по-свестни въпроси, от сорта на това
обяснено ли му е на детето какво е хомосексуалността. На което Робърт се облещи
и му отвърна, че въпросът е идиотски -- момчето е едва на 7 години! Но че
момчето е питало защо не спят с майка му в една стая. Адвокатът се спусна към
подадената му сламка и попита какво е казано на детето в отговор. Отговорът,
беше разбира се, че му е казано, че Ели е хъркала.

В края на краищата, съдията отдаде дължимото уважение на Робърт и изрази
увереност, че Робърт е и би продължил да бъде прекраен баща. Но по силата на
законите тя е принудена да отсъди пълните попечителски права не на него...

В този момент в залата се появи биологичният баща. Който идва не за да направи
услугата на Робърт, а защото искал бил да се поопознае със биологичния си син.
Това промени хода на нещата. Съдията разпореди детето да не излиза от щата,
родителските права се дават на Ели, но остават в щата до изясняване на нещата.

Аз вече не знаех как ще се измъкне режисьора от кашата на сценария...

Робърт отиваше да види сина си на излизане от училище -- без да му се показва
де, само отдалече... Един ден така Джон го видя, понеже също го чакаше. И отиде
да говори с него, съвсем човешки... Съжаляваше, че всичко е протекло по толкова
гаден начин... Ели изникна от входа на училището, сържейки Сам за ръка... А той
като видя баща си, грейна целия и се втурна към него и Джон, но Ели го удържа,
не го пусна, и го вкара в колата... Джон също се качи в колата... Малкият
притисна носле в стъклото, нарисува във въздуха невидим правоъгълник и с устни
ясно и беззвучно изговори: "Прозорец!".

Колата отпраши нагоре, а Ели гледаше как синът и гледа ли, гледа през задното
стъкло... Едва ли е осъзнала изведнъж, че прекалява... Но мисля че все пак в нея
имаше достатъчно зрънце разумност... Защото тя реши да позволи на двама им да се
виждат нормално...

Едно обещаващо (?) начало в самия край на филма.

Филмът се казва "Почти Идеално" и е с Рупърт Евърет и Мадона...

Да, възможно е това да е българският вариант на заглавието, не знам; ето и линк за него:

[линк]

Мдам, сложна ситуация. Ако ми падне някой ден трябва да го гледам. Затова хората са казали - ползвайте презервативи, да не стават грешки. Въпреки че в филма биологичния баща в крайна сметка е друг.

Библията ни учи да обичаме ближния. Кама Сутра ни учи как.

Интересен сценарий. Мисля си, че е възможно всичко това да се случи реално - защо пък не? Хора и съдби всякакви. Още повече, че след секса и забременяването, оттам нататък случките и взаимоотношенията ми се виждат напълно логични. Единственото нещо, което ми направи впечатление, е, че Ели се опитва накрая да раздели детето и Робърт - това не е правилно (не невъзможно!, просто неправилно), при положение, че детето е свикнало с него. Тя, като майка, не би трябвало да травмира детето си. Според мен трябва всички да си заживеят задружно - не непременно в един апартамент: Ели, Джон и Сам някъде, Робърт и гаджето му - другаде, като всички са приятели, виждат се често и се забавляват заедно. Така и Сам ще вижда Робърт... Другото, което ми се стори интересно, е Джон - че спокойно приема и Сам, и Робърт.

Ще използвам нишката ти, за да споделя и аз впечатленията си от един филм. За съжаление и аз не му разбрах заглавието и го хванах от средата. Беше миналата седмица, мисля в понеделник, към обяд - щраках отегчен каналите и стигнах до френската TV5. Не съм любител на френската телевизия и френския език (нищо не разбирам), обаче тъкмо да щракна следващия канал, когато нещо ме накара да се загледам - даваха две момчета: едното по-младо, другото беше малко по-голямо, всъщност мъж на поне 30 години (с уговорката, че не мога да определям възрасти...). В сцената, която даваха, те само си говореха и причината да се загледам беше по-младото момче - просто ми се видя интересно, симпатично. Обаче само след минута, въпреки че нищо не разбирах от езика, усетих, че между тях има нещо... по начина, по който си говореха и по държанието на по-младото момче. Оказах се прав. Ето накратко какво гледах до края на филма, като въпреки че нищо не разбрах от френския, мисля, че до голяма степен се досетих какъв е сюжетът.

Нека за улеснение въведем имена - нека по-младото момче е Пиер, а по-голямото - Ноел. В първата сцена, която хванах, Пиер и Ноел си говореха, като ми се струваше, че Пиер е лудо влюбен в Ноел, обаче поради някаква причина Ноел отблъскваше Пиер, но не твърдо, а сякаш му обясняваше, че има нещо, което им пречи да бъдат заедно или пък, че трябва да изчакат. С други думи, Ноел също изглежда обичаше Пиер, но Пиер не искаше да разбере...

После Пиер тръгна за някъде. След малко стигна до една аптека и влезе. Оказа се, че това е аптеката на родителите му, които работеха там, т.е. те държаха тази аптека и той отиде да ги види. Ето снимка на Пиер в този момент:





Той вече е в аптеката и се усмихва на две момчета, които в този момент си купуват презервативи (май). Ето ги и тези момчета:





Момчетата набързо си тръгнаха и Пиер отиде при родителите си. Явно не се бяха виждали известно време, защото много му се зарадваха.

Последва сцена, в която много хора се събраха на масата да обядват или вечерят, не разбрах точно, но там бяха и Пиер, и Ноел. Пиер седна до Ноел и по едно време Пиер дяволито пусна ръка под масата на Ноел, но на Ноел това не му хареса и махна ръката на Пиер от крака си, което подразни Пиер. След вечерята, Пиер и Ноел се видяха, като отново си говориха както преди - Пиер беше много влюбен и искаше да целуне Ноел, но Ноел отново му обясняваше нещо, като не даваше на Пиер да го целуне, но и не беше груб. Накрая все пак имаше една бърза целувка между двамата, но Пиер отново не беше удовлетворен.

После майката на Ноел отиде при родителите на Пиер и им каза за Пиер и Ноел - тя явно знаеше за тях, а и те май не се криеха от нея и от другите роднини на Ноел. Може би искаше да са щастливи... Родителите на Пиер пък явно не знаеха, защото се ужасиха и не можаха да повярват. След това бащата на Пиер отиде в дома на Ноел и удари шамар на Пиер. Тогава Пиер поиска да рабере защо баща му го удари и баща му му каза нещо обидно, но му даде да разбере, че знае всичко и че не го приема.

Пиер много се ядоса и натъжи, излезе и отиде в нещо като лаборатория. Тя беше на Ноел. Пиер започна да чупи разни неща наред, но майката на Ноел го спря и му призна, че тя е казала на родителите му. Пиер се натъжи и отиде да се напие в един гей-бар, за да удави мъката си. Там видя до него двама да се целуват и му стана гадно. Прибра се. Там завари едно момиче, което не знам каква му се падаше, но стаите им бяха една до друга и често общуваха. Пиер влезе в стаята й и я завари да спи гола. Надвеси се над нея и започна да я гали. Тя се събуди и започнаха да се любят. След минута обаче, Пиер троснато легна до нея без да я гледа. Ядоса се, задето не може да му хареса да го прави с жена - няма какво да се преструва. Ето снимки на момичето и Пиер в бара:








На първата от тези снимки, момичето отваря вратата на стаята на Пиер и се вижда, че тя цялата е облепена с еротични снимки на мъже. Тази врата според мен беше много добре измислена и имаше собствена роля - няколко сцени във филма започваха с нея, като някой след миг я отваряше. На мен ми това много ми хареса.

Продължавам. После момичето и Пиер (мисля, че момичето знаеше, че е гей) поговориха малко, като струва ми се се поскараха - тя нещо го обвини, поне така изглеждаше от тона им. Пиер се прибра в стаята си, изпи още две бири и припадна (нали и преди това пи в гей-бара). Извикаха лекар, Пиер се свести. Ето тук Пиер лежи след като се е свестил, но всичко сякаш е загубило смисъл за него:





Изведнъж Ноел се прибра отнякъде - явно беше заминал за известно време. Завари Пиер да спи. Когато Пиер го видя, скочи, облече се и започна да си подрежда раницата. Стори ми се, че Пиер потискаше чувствата си в този момент, защото не показваше същото държание към Ноел както преди. Все едно искаше по-бързо да се махне, защото всичко отново ще бъде само болка. След малко обаче дадоха Пиер и Ноел в колата - пътуваха нанякъде. Ноел караше колата, а Пиер плачеше на стъклото на предната врата с невиждащ поглед:











След малко спряха, размениха си две думи, Пиер се обърна и Ноел го прегърна. Тогава единия от двамата пошепна на два пъти : "Жотем" (обичам те), а може и двамата по един път, не съм сигурен:








После двамата слязоха от колата. Видя се, че са пред аптеката на родителите на Пиер.





Влязоха вътре и Пиер поиска да говори с родителите си. Те се съгласиха и макар, че бяха смекчили поведението си, не му се зарадваха както преди. Влязоха вътре и Пиер каза няколко неща на баща си. Пиер изглеждаше твърд, сякаш не му пукаше какво ще каже баща му, защото обичаше Ноел и искаше да бъде с него. Баща му го изслуша без да го гледа, и макар че ситуацията не му харесваше, не посмя да му се противопостави.





Последва финалът, който макар и минута-две ме впечатли невероятно много... Просто нямам думи. Дадоха Пиер и Ноел в една гора, но много красива и просторна, с много зеленина и слънце:





Двамата крачат усмихнати и щастливи през нея и си говорят закачливо, но гласовете им не се чуват, защото вместо тях се чува невероятно красива музика, абсолютно в тон със щастието им и даже го подсилва... Изключително хрумване... Както си говорят, изведнъж се заиграват и Ноел обвива ръка около врата на Пиер. Пиер започва да се усмихва още повече и отвръща на играта, но без да се съпротивлява:





В резултат на хватката, погледът на Пиер се насочва към небето (както се вижда на последната снимка). Ноел започва да върти Пиер в кръг, при което Пиер вижда върховете на дърветата и небето да се въртят:





Изумително... Не бях виждал и чувствал по-красиво нещо, поне не скоро. Самите кадри с въртящата се гора и небе, така както ги вижда Пиер, създават такова усещане за щастие... Просто не мога да Ви го опиша с думи - трябва да се почувства. Не можах да повярвам как щастието може да се предаде по такъв удивително прост начин... Много красиво...


След като дадоха върховете на дърветата и небето през погледа на Пиер, картината се върна върху Пиер и Ноел. Ноел завъртя Пиер още един-два пъти и картината замръзна с безграничното щастие на двамата, изписано на лицата им:





Последваха финалните надписи. Дълго време не можех да мисля и да говоря...

Опитах се да намеря заглавието на филма, но програмата на TV5, която намерих, не изглеждаше да отговаря на истината, защото по времето, което гледах филма, не пишеше да има филм... Може би аз нещо обърках, но така или иначе, за съжаление, не научих заглавието...

Извинявам се на всички, които са извън БГ и няма да могат да видят снимките, но не се сещам за удобен фрий хостинг, видим от чужбина. Ако някой ми каже такъв, бих могъл да кача снимките на него, за да ги видят всички.

Поздрави,
davide

Защо не пробваш в [линк] въпреки че напоследък имат някакъв проблем.

Хей, благодаря ти, davide :-) Имах чувството, че самият аз гледам филма, включително с впечатленията и коментарите... А финалът... Ех....

Здрасти davide,

искам и аз да ти благодаря за приятните емоции, които ми създаде с разказа си и снимките от този филм...
Това, че не си разбирал какво се говори на френски очевидно няма никакво значение - ти си разбрал всичко със сърцето, а това е по-важно според мен...
Простете пристрастността ми, но смятам ще се съгласите, че това, на което davide ни е направил съпричастни може да се случи само във френски филм. За мен французите рядко имат равни в пресъздаването на емоции и чувства - на силата, непосредствеността и красотата им... Особено когато става дума за такива "по-специални" отношения...
Именно по френските канали съм гледал някои от филмите, оставили дълбоки следи в съзнанието ми (независимо от тематиката и жанра)...Жалко само, че съм много зле в помненето на заглавия...

"To be natural is such a difficult pose to keep up"

Здрасти,

този филм съм го гледал преди няколко години и то 2-3 пъти, защото тематиката му много ме впечатли. И трябва да призная, че си го спомням ясно почти целия (без заглавието)...
Понеже се интересуваш от мнението ни, си позволявам да споделя накратко какво мисля аз.
По времето когато гледах филма, едва прехвърлил тийнейджърска възраст, бях странно завладян от бащински инстинкт... Да, чудех се какво ми става (да добавя и че отдавна бях наясно със себе си и с това, че не би било много лесно да имам "нормално" семейство и деца). Във всяко бебе на улицата виждах едва ли не своето собствено(?!)...(Уф, излезе сякаш съм правил деца наляво-надясно) Затова си спомням как със затаен дъх и с възхищение гледах бащинската отдаденост на Робърт във филма (използвам имената на героите)...И си казвах - ето, може и да се случи, защо не..., макар че , като на кино, беше ясно, че щастливият ход на събитията ще бъде нарушен... Когато героинята на Мадона (Ели ли се казваше) взе детето със себе си и напусна общото жилище, естествено, я обвиних... Не можеше просто така да го отнеме от баща му - този, който го е отгледал с толкова любов и грижи... В рамките на филма вярвах, че нещата някак ще се оправят накрая - частично или изцяло, понеже между Ели и Робърт имаше от самото начало много силна връзка, приятелство. Вярвах, че ще се разберат. След финала в първия миг си помислих колко тъжно е всичко, струваше ми се, че в реалния живот дори и този сравнително благоприятен за Робърт изход е прекалено малко вероятен...
Сега, обаче, след няколко години, светогледът ми е малко по-друг. Бащинският ми инстинкт, ако наистина го е имало, съвсем се е изпарил, и днес на бебетата гледам просто като на една от многото големи отговорности и грижи в живота, с която нямам никакво желание да се нагърбвам... Поне за момента, човек никога не знае... Та като ми припомни този филм, се замислих, че финалът е доста приемлив, от моята гледна точка. Струва ми се, че ако аз, например, съм на мястото на Робърт, стоейки отстрани и виждайки детето да речем веднъж седмично, бих могъл да му давам не по-малко обич от тази, ако сме нонстоп заедно...Да, даже напротив! Силата на чувствата би била още по-голяма, при определени условия, разбира се, като това да не се намесва ревност от ничия "родителска" страна. И в същото време бих имал възможност да живея живота си по естествен начин, да съм такъв, какъвто съм поне в собствения си дом... Не е малко... Всичко това, подчертавам, в контекста на филма...
Относно реалния живот все още смятам, че една такава ситуация е малко вероятна - от такъв тип ми изглежда например наличието на толкова толерантен хетеро-съпруг, който да е съгласен детето му (макар и не негово) да прекарва определено време с хомосексуалния си небиологически баща... Но в крайна сметка защо пък не... То така или иначе идеални варианти няма...

"To be natural is such a difficult pose to keep up"

Ама 1:1 явно е игрална трансформация или как се казва!

Фактите са си факти...
нечутите камбани - нечути, изпуснатите влакове - заминали...

Много се радвам, че си успял да усетиш нещо от описанието ми и от снимките! А финалът... Ех...

... Значи затова имаше бум на раждаемостта преди години... То хубаво, че си признаваш сега, ама да беше го направил навремето, вместо да сееш смут сред демографите!

И аз усетих сдобих се с прокси!


LOVEPARADE

Здрасти и на теб!

Знаеш ли... И аз докато си писах постинга се замислих точно над това - че другият филм е американски (макар Рупърт Еверет да е австралиец доколкото си спомням), а този е френски... Правейки сравнение, и аз като теб за пореден път достигнах до извода, че във френските филми има нещо, което много рядко можем да срещнем в американските филми - особена естественост и реалност, потърсена дори в простащината, голотата, секса, изневярата, предателството, престъплението, любовта... И не че тези неща ги няма в американските филми, не - разликата е в начина, по който са представени. Във френските филми според мен те много често са пречупени някакси през призмата на истинския живот и на обикновения човек, поради което изглеждат по-близо до него (и в частност до нас - българите), а не през призмата на Холивуд, парите, славата, Оскарите...

Не знам дали се изразих достатъчно ясно, но предполагам ще ме разбереш. Мисля си, че и тези два филма са голямо доказателство за това... Макар че... човек трябва да може да ги усети, защото сигурен съм ще се намерят куп хора, които ще кажат например, че френския филм не струва...

Наред с французите бих сложил и испанците - също имат много добри попадения според мен...

... Хем няма да търся уеб хостинг, видим от чужбина. [линк] ми се стори много ограничено и че няма да ми свърши работа, затова отказах да се занимавам с него. Щях да започна да търся нещо друго, но така стана по-добре, защото известните ми фрий хостинг провайдери или налагат куп ограничения, или все ще се намери някакъв друг проблем...

Открих филма! Казва се "Juste une question d'amour" и е от 1999/2000 г. Само първата картинка от твоя постинг успях да заредя (картинките все пак се зареждат от hit.bg, но изключително бавно и с малко късмет) и тя ми помогна да открия филма, защото намерих почти същата снимка в един филмов сайт.

За съжаление не намерих абсолютно нищо на английски за филма. На френски, обаче, има много информация. Двамата герои се казват Laurent (Cyrille Thouvenin) и Cеdric (Stеphane Guеrin Tillie). Историята си разбрал точно с няколко допълнения: проблемите между Laurent и Cеdric са заради това, че Laurent (по-младият) не напълно приема себе си като гей и не желае да се открие на родителите си. Причината за това пък е, че неговият братовчед се разкрил и бил отхвърлен от родителите си, след което починал от хепатит. Момичето, с което Laurent се е опитал да спи, е най-вероятно момичето, определено да се ожени за него (по споразумение на родителите).

Cyrille Thouvenin е явно обещаваща млада звезда. За мен остава да се надявам, че ако направи още няколко успешни филма ще издадат този филм на английски. Предполагам, че това отпред на френското DVD е финалът в гората.



Предупреждавам, че ликовете в този постинг могат да доведат до много изскачащи прозорци с реклами!

this machine will not communicate