да си се оплача
28 отговора
1569 прегледа
Заключена
да си се оплача
..случи се на 14.08.2002. (два дни преди рождения ми ден)"Той" настоятелно ме търсише и очакваше да се съглася на среща с него.А аз отказвах ..бягах по тъч линията само и само ,за да не се видим.Измислях куп тъпи извинения ,защото от една снимка си бях въобразила ,че е грозен и не е за мен.Накрая главния човек който ме накара просто да излезна с въпросния мъж ..беше майка ми.Каза ми ,че нищо няма да згаубя..просто една среща и ще му мине мерака.Отидох ...на срещата ..и се влюбих.Беше най-лъчезарното момче или мъж не знам как да го нарека.С най-топлите и мили зелени очи.Бях шашнта .Държа се прекрасно.Всичко беше прекрасно ..виждахме се насам натам ..не бях и мечтала ,че някога ще бъда с такъв мъж.Мъж за които мечтае почти всяка една жена..висок ..красив..мил ..умен ..нежен..Разбрах ,че това е най-скъпя подарък който някога бях получавала за рожденя си ден.И исках да го запазя без да го задушавам или нещо подобно.Имахме една толерантна прекрасна връзка.
Беше май 1ви септември ..не помня... тогава станах "негова" .За първи път в моя живот.Той беше единствения който успя да ме накара да повярвам ,да се доверя и да отдам цялата си същност.Мислех ,че никога няма да намеря мъж който да се интерсува не само от външността ми ,а и от това което всъщност съм като човек.А той го направи ..дали защото винаги е бил с красиви жени и изобщо не разчиташе на това да гледа само към физиката ми ...не знам ,но ми доказа ,че "има нещо повече" от секс.
Така до след още малко...след последната ни среща една вечер трябваше да замине и н а следващия ден да се върне.В деня в който трябваше да се прибере се обади и каза ,че заминава за МЕСЕЦИ .Мълчах на телефона и се разплаках само попита дали съм добре и ,че ще ми се обади "утре" пак.Кимнах и щом затворих се разплаках ..виках крещях и не знаех какво ства.Бях сигурна ,че съм го загубила.Опитваше се колкото му е възможно да звъни често .Да не се "загубим".Един ден телефона звънна и той супер веселко ми каза ,че се прибира ,че си идва ..при мен ..
Бяхме заедно ,а той така ми се радваше ..като малко дете на играчка.Не ме остави ...и по всичко лича ,че ме обичка и съм му липсвала.
Прекарахме страхотна вечер... и не само ... а той трябваше отново да замине по спешност.Край ...това беше на моя роман.за последно го видях на 26.11.02г
а за последно го чух в началото на фев. каза ,че много съм му липсвала да не съм му се сърдила,щял да се върне.Първите месеци ми беше адски трудно ..след това когато съвсем загубихме връзка опитах се да не мисля до колкото е възможно ,но не прекъснах връзка с приятелите му така се чувствах по-близо до него.Макар че и те не знаят дали в жив или не..къде е ,добре ли е.Сякъш изчезна като глас в пустинята.
От тогава съм 99% сигурна ,че няма да се върне ,а винаги в мен грее единия процент надежда ,че може би ще дойде.
От както се разделихме не мога да си харесам мъж ..преди време харесах един който се подигра буквално с мене без да рзбере колко важен беше ..лично за моето справяне .В него виждах светлинката в тунела за нещо ново .. ,че той ще ми помогне да се справя..и да бъде до мен.Беше пак хубаво момче ...не знам защо така с еполучи.
В момента имам нов приятел...той много си ме обича ,а аз не мога да се влюбя.За секс да не говорим имам чувството ,че никой ,никога няма да може да ме предразположи така както "той" го правеше.Никой няма да ми даде тази сигурност.Та със сегашния ми приятел не мога да го направя..плаши ме това,че няма и да успея да го направя...
Как мислите има ли смисъл да чакам ... онова което може и никога да не се завърне или да се дам .. като курва едва ли не ,за да подържам някаква връзка..знам ,че ако го направя ще съжалявам жестоко ,че може дори и да не погледна мъж....
Но буквално ме е страх да остана сама.. страхме е ,че в един момент никой няма да има до мен
Беше май 1ви септември ..не помня... тогава станах "негова" .За първи път в моя живот.Той беше единствения който успя да ме накара да повярвам ,да се доверя и да отдам цялата си същност.Мислех ,че никога няма да намеря мъж който да се интерсува не само от външността ми ,а и от това което всъщност съм като човек.А той го направи ..дали защото винаги е бил с красиви жени и изобщо не разчиташе на това да гледа само към физиката ми ...не знам ,но ми доказа ,че "има нещо повече" от секс.
Така до след още малко...след последната ни среща една вечер трябваше да замине и н а следващия ден да се върне.В деня в който трябваше да се прибере се обади и каза ,че заминава за МЕСЕЦИ .Мълчах на телефона и се разплаках само попита дали съм добре и ,че ще ми се обади "утре" пак.Кимнах и щом затворих се разплаках ..виках крещях и не знаех какво ства.Бях сигурна ,че съм го загубила.Опитваше се колкото му е възможно да звъни често .Да не се "загубим".Един ден телефона звънна и той супер веселко ми каза ,че се прибира ,че си идва ..при мен ..
Бяхме заедно ,а той така ми се радваше ..като малко дете на играчка.Не ме остави ...и по всичко лича ,че ме обичка и съм му липсвала.
Прекарахме страхотна вечер... и не само ... а той трябваше отново да замине по спешност.Край ...това беше на моя роман.за последно го видях на 26.11.02г
а за последно го чух в началото на фев. каза ,че много съм му липсвала да не съм му се сърдила,щял да се върне.Първите месеци ми беше адски трудно ..след това когато съвсем загубихме връзка опитах се да не мисля до колкото е възможно ,но не прекъснах връзка с приятелите му така се чувствах по-близо до него.Макар че и те не знаят дали в жив или не..къде е ,добре ли е.Сякъш изчезна като глас в пустинята.
От тогава съм 99% сигурна ,че няма да се върне ,а винаги в мен грее единия процент надежда ,че може би ще дойде.
От както се разделихме не мога да си харесам мъж ..преди време харесах един който се подигра буквално с мене без да рзбере колко важен беше ..лично за моето справяне .В него виждах светлинката в тунела за нещо ново .. ,че той ще ми помогне да се справя..и да бъде до мен.Беше пак хубаво момче ...не знам защо така с еполучи.
В момента имам нов приятел...той много си ме обича ,а аз не мога да се влюбя.За секс да не говорим имам чувството ,че никой ,никога няма да може да ме предразположи така както "той" го правеше.Никой няма да ми даде тази сигурност.Та със сегашния ми приятел не мога да го направя..плаши ме това,че няма и да успея да го направя...
Как мислите има ли смисъл да чакам ... онова което може и никога да не се завърне или да се дам .. като курва едва ли не ,за да подържам някаква връзка..знам ,че ако го направя ще съжалявам жестоко ,че може дори и да не погледна мъж....
Но буквално ме е страх да остана сама.. страхме е ,че в един момент никой няма да има до мен
niamsh abza za sravennie zatva si taka
.spoko.shte te izluje niakoi akt mu doide vremeto
Ave don_Pablo
Ave don_Pablo
Re: да си се оплача
21-ви век сме,
има телефони,
има SMS,
гласова поща,
дори в третия свят,
дори за някой тръгнал да пробива,
да доказва себе си,
че може да победи,
може би заради жестокостта на борбата и условията (конкуренция, битови, изисквания), се е отказал от нежността и топлината ?!
Може би има нужда от една нежна дума?
Така или иначе Ти си на ход
и колкото и да е невероятно това си е битка,
битка за един човек,
за най хубавото в живота.
Би ли се отказала от живота си без бой?!
"Панта рей" ~~~
има телефони,
има SMS,
гласова поща,
дори в третия свят,
дори за някой тръгнал да пробива,
да доказва себе си,
че може да победи,
може би заради жестокостта на борбата и условията (конкуренция, битови, изисквания), се е отказал от нежността и топлината ?!
Може би има нужда от една нежна дума?
Така или иначе Ти си на ход
и колкото и да е невероятно това си е битка,
битка за един човек,
за най хубавото в живота.
Би ли се отказала от живота си без бой?!
"Панта рей" ~~~
ай стига бе
такива заминавания за месеци се уреждат месеци преди това!
както и много правилно отбеляза че сме в 21ви век и просто няма начин да не се свържеш с някого, ако желаеш.
та така, Джужулинкова, има и такива хора като твоя пич, които са твърде егоисти, за да им дреме че постигайки своето, могат много да наранят някой, който с нищо не го е заслужил....
човек не избира в кого да се влюби обаче и ти пожелавам от все сърце, следващия път да се влюбиш в по-друг персонаж...

както и много правилно отбеляза че сме в 21ви век и просто няма начин да не се свържеш с някого, ако желаеш.
та така, Джужулинкова, има и такива хора като твоя пич, които са твърде егоисти, за да им дреме че постигайки своето, могат много да наранят някой, който с нищо не го е заслужил....
човек не избира в кого да се влюби обаче и ти пожелавам от все сърце, следващия път да се влюбиш в по-друг персонаж...
Re: да си се оплача
всичко сам си решава човек.
дали да чакаш или не.
любовта ражда любов.
всичко е в твои ръце.
а той може да не се обажда по много причини. включително и уважителни и смислени.
така че. ти решаваш.
а живота си тече...

тук където винаги е
дали да чакаш или не.
любовта ражда любов.
всичко е в твои ръце.
а той може да не се обажда по много причини. включително и уважителни и смислени.
така че. ти решаваш.
а живота си тече...
тук където винаги е
Re: ай стига бе
ття е влюбена не в него, а в образа, който той й е помогнал да си изгради за него...
"За секс да не говорим имам чувството ,че никой ,никога няма да може да ме предразположи така както "той" го правеше.Никой няма да ми даде тази сигурност."
Пълни глупости..., без извинение...
Много високо са и вдигнали летвата с изискванията още от първия път...,
а сега яко е засърбяло в жегите...
Ми това е, джуджето..., в секса няма нищо срамно..., то е като да си на гости, да помисрисваш какво е готвила стопанката, да си гладна и да нещеш, не смееш или да те е срам да си поискаш...
- Кой ми е пил от чашата?
- Кой ми е ял от паничката?
- Кой ...
- Кой ми е срал в гащите?
- ...
- Я духайте свещите... и да си лягаме... утре ще видим кой крокодил ми е легнал в легълцето...
"За секс да не говорим имам чувството ,че никой ,никога няма да може да ме предразположи така както "той" го правеше.Никой няма да ми даде тази сигурност."
Пълни глупости..., без извинение...
Много високо са и вдигнали летвата с изискванията още от първия път...,
а сега яко е засърбяло в жегите...
Ми това е, джуджето..., в секса няма нищо срамно..., то е като да си на гости, да помисрисваш какво е готвила стопанката, да си гладна и да нещеш, не смееш или да те е срам да си поискаш...
- Кой ми е пил от чашата?
- Кой ми е ял от паничката?
- Кой ...
- Кой ми е срал в гащите?
- ...
- Я духайте свещите... и да си лягаме... утре ще видим кой крокодил ми е легнал в легълцето...
Re: ай стига бе
съвсем нищо срамно няма в секса
но дали прави чест на пича, да си го осигурява, чрез умишлено изграждане на несъществуващи образи у напълно неопитна девойка... колкото и да е разпространен този метод... или би могъл да си потърси за ваканцията готина мадама там, където няма да нанесе такива вреди... ама друго си е да те гледа в очите влюбена девица...(а и на такива често им е твърде трудно да се преборят на по-предния фронт..:)))
и аз да си кажа...
... първо да се извиня, че не съм чела другите мнения и може да се повторя, но... нещо ми се спи, а постинга ме заинтригува...
Преди време имаше един мъж в живота ми, добър или лош... за мен нямаше значение, обичах го и мислех че съм обичана, а каква страст само ни изгаряше... но ... така или иначе всичко свърши, за добро или за лошо, аз преживях нещата много болезнено, запълвах празнотата като теб и се ужасявах, че с никой друг няма да ми е така хубаво... нещо повече тялото ми ги отхвърляше, то се съпротивляваше... и така година и половина загубих надежда, че аз отново ще бъда щастлива, че ще се смея и ще обичам...че ще имам пълноцени интимни отношения с човек който ще обичам и ще ме обича! В един момент се изморих и естествената ми реакция беше да се затрупам с работа, оставих нещата да минават покрай мен... докато един ден... той не отмина... спря се... сякаш ме разглеждаше... наблюдаваше ме мълчаливо... и дълго време мина докато ме "заговори"... колегиално... колегата с който се чухме няколко пъти... разменяхме есемеси... и сипрехвърляхме разни документи... флиртувах без да усещам колко скъп е за мене този човек... как обичам сърцето и душата му... как обиквам по-малко от него...
Странно нещо е това живота... през 99 сме имали с него кратък флирт, а аз даже не помнех... и ето сега няколко години по-късно... аз съм щастлива с него... без да го търся, той ме намери!
Чувствам се истински обичана, сутрин когато ме събужда с целувка и с чаша ароматно кафе, когато отивам на работа и ми пожелава успех... на обяд, когато се вмъкваме в графиците си и като малки деца крадем мигове един за друг просто за да споделим още няколко прекрасни минути заедно... вечер когато се прибира с цвете в ръка и любимият ми сладолед... когато правим любов... толкова е прекрасно... и не може да се сравнява с преди... истинско и чисто... много по-красиво... цялото ми същество му принадлежи... чувствам, че с него може да сътворим чудеса...
Така че мило момиче не запълвай липсващата част от теб, просто я чакай тя сама ще те намери и ще бъдеш много по щастлива от преди!!! Само мъничко търпение!
Усмивки... защото усещам, че днес ще е хубав ден!
...Вампирите излизат само нощем...
Преди време имаше един мъж в живота ми, добър или лош... за мен нямаше значение, обичах го и мислех че съм обичана, а каква страст само ни изгаряше... но ... така или иначе всичко свърши, за добро или за лошо, аз преживях нещата много болезнено, запълвах празнотата като теб и се ужасявах, че с никой друг няма да ми е така хубаво... нещо повече тялото ми ги отхвърляше, то се съпротивляваше... и така година и половина загубих надежда, че аз отново ще бъда щастлива, че ще се смея и ще обичам...че ще имам пълноцени интимни отношения с човек който ще обичам и ще ме обича! В един момент се изморих и естествената ми реакция беше да се затрупам с работа, оставих нещата да минават покрай мен... докато един ден... той не отмина... спря се... сякаш ме разглеждаше... наблюдаваше ме мълчаливо... и дълго време мина докато ме "заговори"... колегиално... колегата с който се чухме няколко пъти... разменяхме есемеси... и сипрехвърляхме разни документи... флиртувах без да усещам колко скъп е за мене този човек... как обичам сърцето и душата му... как обиквам по-малко от него...
Странно нещо е това живота... през 99 сме имали с него кратък флирт, а аз даже не помнех... и ето сега няколко години по-късно... аз съм щастлива с него... без да го търся, той ме намери!
Чувствам се истински обичана, сутрин когато ме събужда с целувка и с чаша ароматно кафе, когато отивам на работа и ми пожелава успех... на обяд, когато се вмъкваме в графиците си и като малки деца крадем мигове един за друг просто за да споделим още няколко прекрасни минути заедно... вечер когато се прибира с цвете в ръка и любимият ми сладолед... когато правим любов... толкова е прекрасно... и не може да се сравнява с преди... истинско и чисто... много по-красиво... цялото ми същество му принадлежи... чувствам, че с него може да сътворим чудеса...
Така че мило момиче не запълвай липсващата част от теб, просто я чакай тя сама ще те намери и ще бъдеш много по щастлива от преди!!! Само мъничко търпение!
Усмивки... защото усещам, че днес ще е хубав ден!
...Вампирите излизат само нощем...
Re: и аз да си кажа...
Няма да успееш да се влюбиш, разбира се, докато не изстрадаш тази история. Но не се вживявай много, защото можеш да подминеш любовта на живота си, истинската...А за сегашния ти приятел - няма нищо отчайващо в това, че не можеш да се влюбиш в него, просто не е верния човек. Не се терзай, не се опитвай да бъдеш с него, само заради страха от самотата. Има време за всичко, само горе опашката, така е трябвало да стане. А ти имаш цял един живот да доизживееш, така че давай смело напред!
Re: да си се оплача
не се лишавай от живота си в името на едно очакване... знам какво е щото аз дори не мога да си хвана ново гадже - на 3тата среща вече не мога да ги гледам защото не е ТЯ... ама знам че ше ми мине... спри да мислиш за тва и се отпусни в новите изживявания може да зпускаш много... и помни "it is all in my head" както се пее в една песничка.
Re: ай стига бе
само ще ти кажа, че пича не би могъл сам да изгради за себе си умишлено несъществуващ образ, ако напълно девствената девойка сама не участва в умишленото изграждане на несъществуващия образ в нейната напълно девствена въображаема фантазия =))
всъщност, не мнение съм, че хората допускат или не правят нищо за да не допуснат да им се случи случка... т.е., Нещо не става просто хей така...
__________________
няма Нещо случайно
всъщност, не мнение съм, че хората допускат или не правят нищо за да не допуснат да им се случи случка... т.е., Нещо не става просто хей така...
__________________
няма Нещо случайно
Re: ай стига бе
съвсем съгласна
САМОзаблудата затова се нарича самозаблуда
и все пак...грозничко е когато е подпомогната умишлено
Уаааа...
... това явно не е за мен... аз съм си щастливо влюбена :) и джуджолинката ще се влюби... и после като попадне на този си постинг ще се усмихва ... даже ще се засмее... на мен наскоро ми попадна един мой... от преди мноооооооого време... смях се колко глупаво дете съм била... но всеки трябва да преживее сам за себе си нещата...
... отивам щастливовлюбено да си хрупам донъта във формата на сърце... че наближава време да излизам... нали съм вампирче...
...Вампирите излизат само нощем...
... отивам щастливовлюбено да си хрупам донъта във формата на сърце... че наближава време да излизам... нали съм вампирче...
...Вампирите излизат само нощем...
Re: Уаааа...
и о6те как....няма да те отмине денят, в който 6те се по4увства6 6тастлива отново с някого, който наистина 6те те оби4а и 6те ти се отдава напълно. Вярвам, 4е всеки от нас е минал през такива периоди на изпитания, самота и безизходица, когато лицето и гласа на "любимия" те преследват навсякъде, и когато ако някой слу4айно и неволно повтори негов жест или фраза, сърцето ти запо4ва да препуска лудо. времето лекува...ве4е съм убедена в това.
И когато най сетне дойде момента, повярвай ми 6те си забравила терзанията си, и 6те си готова да изгради6 не6то истинско, а не основано на спомени. В крайна сметка не6тата, които преживяваме ни правят такива каквито сме, и хората до нас ни оби4ат именно заради това.
Todo el mundo necesita un beso.
Todo el mundo necesita un beso.
Re: да си се оплача
Мила, помислих малко за теб и си наместих някои неща. Общо взето помня всичко писано тук, но не е съвсем изключено да бъркам нещо. Извини за въпроса, обаче - този човек (който е в чужбина) същият ли е, който ти пробутваше свой приятел "за компания", за да не самотееш тук? Не беше казвала за началото, само за по-после, сега виждам как е заминал. Не обичам да се бъркам в лични работи, но. Мисля, че всяко момиче в разцвета на младостта си е физически привлекателно за мъжете. И смятам, че не бива много да разчиташ на това, което бил или не бил видял вътре в теб. Така както ти разказваш и както аз си понаместих впечатленията, мога само да ти кажа, че тоя човек не ми харесва. Ти си знаеш, но може би не е нужно да го мислиш и да го преживяваш, а да го подминеш. Каквото и да ти се случва и каквото и да правиш, просто... поне опитай да не се вълнуваш прекалено.
- - - -
"Запазете спокойствие! Вода ще има за всички."
- - - -
"Запазете спокойствие! Вода ще има за всички."
Re: ай стига бе
поздрави на съквартирантката ти =)))
кога ще ме поканите на гости да люпим слончоглед
кога ще ме поканите на гости да люпим слончоглед
Re: да си се оплача
Д става дума за абсолютно същия човек ... не знам вече какво да мисля,но не искам на нищо да се надявам.
За вълненията ..опитвам се макар още да ми е трудно да се владея ..
имам някаква надежда ,че нещата вървят към добро ..нинам


За вълненията ..опитвам се макар още да ми е трудно да се владея ..
имам някаква надежда ,че нещата вървят към добро ..нинам