Объркана

Възможно ли е някой да се чувства луд през целия си живот, а хората около него да го мислят за нормален?

Страхът от себе си ме подлудява, това признак на някаква невроза ли е?

Страх, чувства, болка, желание за недостижимото...

могат ли да се манипулират тези усещания?

По-лошо е обратното - ти през целия си живот да си нормален, а всички да те мислят за луд...
Пък и винаги остава последното успокоение - не може да не си го чувала - истинските "луди" никога не изпитват съмнение, че са такива.

леле господи иа з се чувствам по подобен начин...лошото е че имам разни натрапчиви мисли през по-голямата част от времето-имам усещането, че живея във филм и очаквам всеки момент да се случи нещо кошмарно, нещо лошо или нещо странно...
постоянна натрапчива страхова нвроза-параноя;))))))))))аз така си обяснявам моите странни състояния...

Страхувам се когато "сляза" на земята.
Обичам да мечтая и това може би ме прави оптимистка, но болката и самообвиненията са най-непоносимото нещо което съм изживявала до сега, след като мечтата/илюзията приключи.( обикновенно е вечер, в леглото или някъде където съм си аз)
Това ме побърква, а в същото време искам, искам и пак искам да стане вечер и да мечтая... А, на сутринта - лоша работа(((
Явно всеки го избива нанякъде)))