Размисли на глас...

От скоро влезнах във възрастовата категория на този клуб...макар да чета написаното тук и в по-горния-40-50...от по-отдавна...
Кръглата ми годишнина ме наведе на мисълта за равносметка на изминалата част от живота..Чела съм тука мнения, че 30-годишнината съвсем не е възраст за равносметки и големи анализи...и донякъде споделям това мнение, но само донякъде...
Все пак- 30 години от един човешки живот...не са малко време- всъщност "много" и "малко" са относителни понятия...и все пак...има много примери с известни люде, които на 30, че и на по-малко години- са постигнали доста успехи...било то в служебен или личен план....Всъщност- то и понятието "успех" е относително- един се счита успял ако е изградил някакво име или кариера, втори- ако е натрупал пари, имоти...трети- ако е изградил добро семейство и има верни приятели...четвърти.....
и така- всеки за себе си има понятие кога и при какви обстоятелства би се счел за успял човек...
За себе си- мисля че спадам най-вече към третите, макар да не е лошо човек да има поне по мъничко от това на първите и вторите....
В тоя ред на мисли, правейки за себе си 30-годишната равносметка, към днешна дата се определям в категорията на неудачниците, ...макар сигурно друг на мое място да би бил щастлив-най-малкото поради факта, че съм здрава, симпатична млада жена, с работа- добре платена за стандартите на страната ни (макар и не напълно удовлетворяваща )....
Но бедата е там, че съвсем не се чуствам така....Преди десетина години, завършвайки висшето си образование, летях в облаците...бях сигурна че ще успея в живота, че ще бъда удовлетворена, имах и човек до себе си, който ме боготвореше, когото и аз обикнах и за когото бях абсолютно убедена, че винаги ще ме обича...-макар и това да звучи доста наивно, но беше така...
Заблуди...в колко жестоки заблуди се унасяме като сме млади...и вярваме че всичко, което хвърчи се яде...Та така и аз...10 години по-късно осъзнах, че нито работата, с която се занимавам ме удовлетворява(макар да е платена не зле), нито нещата, в които бях убедена(че човек ако е почтен и честен , ще получи същото от другите) , нито човека, комуто безрезервно вярвах.....се оказаха това, за което си мислех че са....
В живота си досега се срещнах с толкова подлост, двуличие, лицемерие...и сред уж приятели, и сред-колегите-особено сред тях,...че направо ме втриса...
С Човека, с когото се обичахме толкова...някак си..за тези 10 години се разминахме...осъзнахме, че макар чуствата да са си все същите...сме напълно различни като характери и интереси...и не можем да бъдем щастливи заедно-и от няколко месеца сме разделени- факт, който ме изважда от равновесие....напълно...щото никога и в най-страшните си кошмари не съм предполагала че ще се стигне до такава развръзка....болката от която е толкова силна, че е почти физическа....

И така...в един момент...на попрището жизнено в средата...се оказах като Робинзон-самотна на остров....и напълно неподготвена за действителността, в която живеем....Всичко...или почти всичко, в което съм вярвала до този момент, качествата, които съм ценяла у хората и които съм се стремяла да развия и у себе си- се оказват абсолютно неадекватни на джунглата, в която живеем всички в момента....Човека, когото и досега продължавам да обичам адски...просто се отдръпна...може би и аз допринесох за това...а може би и двамата имаме вина....но така се получи- след 10 години вярна връзка....някак си....постепенно се отчуждихме....с времето...и се стигна до раздяла....-по взаимно съгласие, както се казва в съдебните зали...но този факт, както и струпалите се служебни (кой ги няма) проблеми, а и други лични неприятност-просто тотално нарушиха душевното ми равновесие....
не знам какво да правя...наистина....
стигнах до там....че съм на крачка да се разплаквам дори когато някой ме поздрави на улицата....да не говорим, че почти не мога да спя нощно време...
не знам.....не знам дори и в момента защо пиша всичко това.....и на какво се надявам....но си мисля че споделения проблем....с някого....па било то и непознати връстници от виртуален клуб....може би ще ми помогне да намеря себе си...по някакъв начин....
не знам.....не съм сигурна....но такава буца е заседнала в гърлото ми днес...че нещо ме прихвана....и реших да излея част от душата си тук....
пък...знае ли човек....може да е от полза....




Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

бе да ти кажа всички сме на това дередже.............

незабележим

Знаеш ли колко много ми се иска да ти кажа нещо, което наистина да те извади от това депресарско настроение. 30 години - това е най-върховната възраст. Поне за мен беше така, защото някак живота ми се обърна на 180 гр.
/колкото и банално да ти звучи/. Чувствах се различно. Изглеждах различно. Исках да ми се случват различни неща и ....... ми се случваха. е, не винаги такива, каквито аз исках...... но беше нещо, живо - различно - караше ме да се чувствам жива. Точно след две изморителни майчинства се чувстваш толкова изхабена, изтощена на ръба на силите си и ......... в един момент ставаш на 30 и се оглеждаш ........... и какво виждаш? Виждаш, че си пропуснала да се оглеждаш около себе си. Виждаш, че около теб има толкова прекрасни хора и зрялата възраст те е накарала поне мъничко да се почувстваш по желана и по добра и по препълнена с жажда за любов и живот.
При теб нещо се е скъсало, нещо се е счупило и сигурно не точно ти си виновна, защото така се случва в живота. Понякога страдаме, търсим и чакаме онзи човек, или онази промяна, която да предизвика усмивка или добра дума или несбъднат миг./малко метафорично прозвуча/.Но вместо тях идва съдбата. От нея не можем да избягаме, защото тя ни достига с дългите си пръсти и ни отнема скъпи хора и любими мигове.
Искам да ти кажа, че въпреки всичко , колкото и Банално да звучи, времето ще те излекува и ще те направи по търпелива и ще те кали. Ще станеш по силна. Ще рабереш, дали грешиш или не. Ще знаеш дали можеш да направиш компромис или не. Ще се чувстваш силна, защото ще си по зряла. Човек се учи от грешките си. Усъвършенства се. Ти нищо не си пропуснала.
Просто ще се събидиш и ще си кажеш: Днес си вече друг човек.!!!!!!!!!!!!!!!!!
И ще затръшнеш вратата на спомените. Защото те болят и винаги ще е така.
Подготви се за промяната и започни да живееш.
Повече кураж.....................

Никога не казвай НИКОГА!

коментар - ето го:
Не ти ли се струва, че употребяваваш твърде често думите "успял", "неудачник" и "добре платена работа".
Не може човек, който описва сравнително точно проблемите на света, в който живее, да е неудачник. Това, че си самотна, най-вероятно означава, че се луташ между понятията "успех" и "добре платена работа". Аз, лично, не мисля, че те са свързани.
Никога ли не си се замисляла, че, може би, света не е структуриран така, както трябва. Че не ти си "неудачник", а света е неудачен.
Тъй като ми се струва, че търсиш и различно мнение, ще ти кажа моето.
Дъглас Адамс е казал, че войната, макар и приемана е неприемлива. Има начин да живееш живота на този свят по пет причини:
1. Приемаш го и ти харесва.
2. Не го приемаш, но ти харесва.
3. Приемаш го, но не ти харесва.
4. Не го приемаш и не ти харесва, но ти е все тая.
5. Не го приемаш и не ти харесва, и искаш да го промениш.
Така, като те слушам, ти си на "кота 3" в момента.
Има два пътя - нагоре и надолу.
Единия минава през точка 2, за да стигне до точка 1, и съответно през клуб 40-50
Другия минава през точка 4, и евентуално стига до точка 5.
Ако трябва да съм честен, според мен, ти си направила най-невероятните компромиси, за да стигнееш до тук. "Унасяла" си се като млада, защото тогава си "успявала". Била си "самотна", защото вече е било късно да си "млада". Била си щастлива да получаваш "добро заплащане", макар да не ти е харесвала работата.
Никога ли не ти хрумна, че "грешките", всъщност, са твои решения?

Не, дори според лошия ufff, ти не си неудачник. Просто си поредната, коята е осъзнала, че живота не е това, което изглежда, и още по-малко това, което ни е "угодно" да бъде.
Но всеки, който мисли, има шанс. Отчаянието е безпредметно.
Трябва "анализ"

Нещо подобно беше при мен миналата година.
Да си кажа, все са се случвали промени, ама пък такова чудо, дето се случи - направо не бях сигурна, че ще го преживея изобщо...
Отскоро започнах да се съвземам. По класическия начин - зарових се в книги, в работа и в много срещи с хора. С една тънкост обаче:
- книгите са по теми, които никога преди не са ми били интересни
- работата я смених и е в абсолютно нова насока
- хората са "добри непознати", т.е., запознавах се с тях тук, в клубовете.
Иначе казано, промених всичко.
И сега вече мога да кажа, че при мен този подход даде наистина съживяващ резултат.

А може би зависи и от нагласата. Навърших 32 наскоро. Но съм на мнение, че не съм успяла да се срещна с толкова подлост, двуличие, лицемерие ... Може и чист късмет да е, не знам.
Не, че никога нищо неприятно не ми се е случвало. Просто, щом съм участвала в това, няма как да съм невинна за случилото се...
А и по-скоро съм склонна да квалифицирам хората като "обикновени" или "гьон-сурати"... и към втория тип се старая да не се приближавам прекалено.

Ако питаш мен, наплачи си се едно хубаво... Като стигнеш до етапа никакви сълзи да не ти останат - нататък е вече лесно. Когато емоциите се изчистят, разбираш, че просто трябва да действаш. И толкова!

Поздрав! :)))

Чиста случайност !!!

Надявам се да можете да четете руски спокойно
друго нама какво да кажа СЕКТОР ГАЗА е казал всичко


30 лет

Солнце осветило горизонт
Утро оборвало мой сладкий сон
Я проснулся я был поражён
Ощутил годам урон
Словно в первый раз я увидел свет
Словно в первый раз я был им согрет
Годы ощутил хоть я и не дед
не сегодня 30 лет

В этот день родили меня на свет
В этот день с иголочки я одет
В этот день теплом вашим я согрет
Мне сегодня 30 лет
В этот день скажу юности привет
В этот день я в зрелость возьму билет
В этот день и водка не во вред
Мне сегодня 30 лет

Солнце наливаясь вошло в зенит
Музыка в моих ушах звенит
Не грусти и даже не делай вид
Каждая нота мне говорит
Я рукой нащупал свой карман
Он мне намекнул что я буду пьян
Говорит мне день держись братан
Лучше протирай стакан

В этот день родили меня на свет
В этот день с иголочки я одет
В этот день теплом вашим я согрет
Мне сегодня 30 лет
В этот день скажу юности привет
В этот день я в зрелость возьму билет
В этот день и водка не во вред
Мне сегодня 30 лет

Солнце опустилось за горизонт
Дома у меня стаканов звон
Собрались друзья со всех сторон
Друг врубай магнитофон
Я имею право сегодня пить
Я имею право сегодня жить
Я имею право про всё забыть
Да чего там говорить

В этот день родили меня на свет
В этот день с иголочки я одет
В этот день теплом вашим я согрет
Мне сегодня 30 лет
В этот день скажу юности привет
В этот день я в зрелость возьму билет
В этот день и водка не во вред
Мне сегодня 30 лет (2 раза)

Прости ми боже ,аз съм червей
храня се с телата на твоите чеда!

Два пъти прочетох това което си написала и все още не знам какво бих могъл да кажа.
Аз затова съм принципно против дългите връзки когато си млад. Трябва човек да опита от много неща преди да помисли че е срещнал любовта на живота си. Въпреки че ако обичаш нищо друго няма значение в момента и е много лесно да се говори от страни. Все пак аз постъпих така и не съжелявам. За мен брака беше повече от желан защото безразборните връзки ми бяха писнали до болка. Когато се ожених се радвах не знам на кое повече, че съм намерил любовта или че ще съм само с една жена относително след това. За мен основното правило е че не трябва да очакваш от живота максималното, както и от човека до себе си, както и от приятелите ти, както и от всичко. Живота ти всеки миг може да се промени кардинално. не трябва да се забравя че от дъното, следващия миг може да си на върха и обратното. Единствено премерения баланс между прятното и разумното може да те задържи по дълго на мястото където искаш да бъдеш. Но едното не трябва да изключва другото защото компромиса ще е прекалено голям за да не ти пречи.

Аз лично осъзнах, през моя живот едно основно нещо което е едно от малкото неща които съм осъзнал и относително спазвам. Може да ти звучи като клише но НИКОЙ НЕ ТИ Е ДЛЪЖЕН С НИЩО в този свят. Като се започне от Бог и се завърши с родителите ти или децата ти. Големите разочарования идват след неоснователни очаквания. Когато направиш добро очакваш хората да са добри към теб но това вобще не е така и вместо да се депресираш приеми това за нормално. Някой мъдър човек беше казал че ако истински направиш добрина не трябва да имаш никакви очаквания тя да ти се върне. Много трудно се спазва това защото користа е дълбоко в човека.
Ако обичаме някой, очакваме и той да ни обича, но вместо това е по добре да обичаме най вече себе за да ни обичат и другите. Така никога няма да загубим най голямата си любов. Whitney Houston има една песен която може би най-добре показва какво искам да кажа GREATEST LOVE OF ALL.
......


I decided long ago, never to walk in anyone's shadows
If I fail, if I succeed
At least I live as I believe
No matter what they take from me
They can't take away my dignity
Because the greatest love of all
Is happening to me
I found the greatest love of all
Inside of me
The greatest love of all
Is easy to achieve
Learning to love yourself
It is the greatest love of all
........

...Затова аз отдавна реших, никога да не живея в сянката на някой..
дори и да губя...дори когато печеля..
поне живея така както си искам и в това в което вярвам
И вобще няма значение какво някой ще ми отнеме..
Никой не може да ми отнеме достойнството .
Защото най голямата любов на света
е да обичаш себе си
Аз открих най-голямата си любов
вътре в мен
Тя е толкова лесно достижима
Ако се научим наистина да обичаме себе си
ще открием най голямата си любов.

Много литературен превод, но това е...от мен:)

Moje i na 50 g da si i da nqmash neobhodimiq jiteiski opit . Ti qvno sega si polu4ila edin ot 1 vite si shamari v jivota. Shte sviknesh...Da suzdadesh semeistvo ne e uspeh - tova e neshto vurhu koeto triabva da rabotish denonoshtno ili shte ti se izpluzne kato siten piasuk mejdu racete. I ne e za vseki i ne e dadenost.
Znaq 4e ti e tejko v momenta, no sled vreme shte razberesh 4e e triabvalo da stane mnogo otdavna i e za dobro. Neshtata se sl4vat zashtoto ima pri4ina za tqh a ne ot samo sebe si.
Vseki se rajda i umira sam i triabva da uspee da nameri komfort sus samiq sebe si.
Togava moje da poznae istinskoto shtastie - dale4 ot obshtestvenite i svetski uspehi - te nqmat vruzka s shtastieto - shtastieto e tvoq dusheven mir ...Uspokoi se!

opitaj neshto novo: nov myzh, nova rabota, novo miasto za zhiveene; koj beshe kazal che krajnata cel e nishto, dvizhenieto e vsichko (ili neshto podobno)

Мисля си, че всеки си прави равносметка когато навърши 30-те ... въпроса е какъв е резултата и :) какво ще предприемеш след анализа ...

Понеже проблемите ти са сходни с тогавашните ми проблеми :) ....

Работата ми харесваше но не ме удволетворяваше - смених я с друга, която ме удволетворява и ми харесва :)

Разведох се .... 3 месеца депресия се преживяват и сега съм доволен, че това се случи, вместо тази връзка да вегетира и аз също. Оказа се, че човека който е бил всичко за мен, не е точно това за което се е представял...

Та въпроса е да РЕШИШ какво да правиш, а не да си дадеш равносметка и ... да спреш до там. Веднъж решила, ще ти е много по лесно. Просто следваш целите си. Не че това ще те предпазва от грешки, но ще са "грешки на растежа" :)

Неудачниците са хората които вечно мрънкат, но не търсят начини да променят съществуването си ... пожелавам ти да не бъдеш от тях. :)

:) Успех

Къде ли съм ...?

Не знам дали думите, каквито и да са те и от когото и да са, биха били достатъчни за да ме извадят от депресията в момента...Съзнавам напълно, че проблема си е изцяло у мен....в главата ми...и само там може да се реши..че само с някаква промяна, някакво напълно нови и неочаквано и от самата мен решение би могло да ме извади от ужасното душевно състояние, в което съм...
Загубих равновесието си, душевния си мир.....а това е най-важното нещо за човек, за да живее в хармония със самия себе си....Знам, че звучи адски опростенчески и песимистично, но все по-често взех да се питам и да не виждам смисъл от живота си...До скоро бях толкова слънчев и весел човек, на непознати хора дори им правеше впечатление...но вече не виждам смисъл в това...защо да се усмихвам, да се майтапя и да доставям радост на другите...когато моята собствена душа плаче....това ми се вижда вече неестесвено...
Знам философските приказки, че човек трябва да е силен, да не се отчайва...да е упорит- и щастието щяло рано или късно да го намери...Съзнавам напълно и че щастието за нас често се оказва не точно това, което сме си представяли...а нещо съвсем, съвсем различно и неочаквано, което обаче ни прави не по-малко доволни и щастливи...И в момента май чакам именно това....да се случи нещо неочаквано...дори разтърсващо, че да промени по някакъв начин мисленето ми...да ме извади от тая "дупка"...Не съм сигурна обаче, че чакането е правилната стратегия...
При все , че подсъзнателно знам че трябва сама аз да предизвикам нещата, да предприема нещо, да действам...нещо не мога да се мобилизирам да го свърша,,,Наистина всичко ми се струва безсмислено..Единственото решение до което стигнах скоро е - да осъществя една своя отдавнашна мечта- да скоча с парашут....Въпреки че ме е ужасно страх, въпреки че съм си Марко Тотев по вождение и може баш на мен да не ми се отвори или да се оплете парашута- твърдо съм решила да го направя- пък кавото стане...
Възприемам това си действие - като един вид диалог с Господ....Ако всичко мине нормално....значи има някакъв смисъл да живея...някой има нужда от мен на тая земя...и трябва наистина сериозно да променя нещо и да намеря смисъла за себе си, а ако ли не.........................така ми било писано....съдба...

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

И пет пъти да прочетеш написаното...пак може би няма да го разбереш... То аз самата вече не се разбирам какво искам да кажа и да направя...така че не очаквам някой друг да го стори....Знам, че всеки в един или друг момент от живота си сигурно е преживявал нещо подобно...и се е оказвал в подобна ситуация....Бедата е там, че аз нещо не мога да намеря приликата между моите проблеми...и нечии други уж подобни...та да взема поука и да последвам примера на този, който вече е минал по пътя...и ги е преодолял....
Да, за дългата връзка в началото сигурно си прав...И аз мисля че човек трябва малко да си поживее, преди да се обвърже с някого- най- малкото- за да има база за сравнение...за да няма после колебания или угризения за нещо пропуснато...Но това- по принцип....в живота не винаги става така. А конкретно пък аз от началото изобщо и не мислех че с този човек нещо ще се получи...Нямах ни най-малкото намерение да се обвързавам ...нито за дълго..нито за кратко...-просто не усещах така нещата...Но той беше толкова упорит, толкова добър и любящ...че накрая нещата от само себе си се промениха...задълбочиха....и така- 10 години...макар и преминали с доста проблеми и бури...макар и многократно да съм искала да скъсам....и да съм декларирала това си желание....но той винаги намираше начин да ме разубеди...да ми покаже колко много се нуждае от мен...и то наистина беше така...и аз вярвах....и продължавах...неусетно и за самата мен-задълбочавайки своите чуства и постепенно приех тая негова нужда от мен като даденост...за себе си тогава бях убедена, че този човек ще ми е верен едва ли не до гроб...че ще ме обича така силно и страстно...както в началото...че нищо не е в състояние да промени това статукво...и така се изтърколиха тия 10 години, в края на които обаче...нещата са се променили...неусетно и за самата мен...се оказа че сега аз съм тази, която обича повече....която се е привързала емоционално към този човек така...че да изпитва физическа даже болка от раздялата си с него...щото се стигна именно до раздяла...макар и тиха, спокойна...необявена дори....но факт...10 години все аз бях тази, която някога е говорела за скъсване....а накрая ме изоставиха мен...макар и без определена причина...макар и все още с чуства и от двете страни....но- просто така се получи...и съм безсилна да променя нещо....и това може би ме разтърси най-вече...и ме изкара от равновесие...тотално....безсилието и ужасната болка...до този момент не съм предполагала че мога да съм толкова слаба...и така зависима от някого....не съм го осъзнавала....но е факт....колкото и да ми е срамно да го призная...Щото днешното време не е за слаби, не е време за романтици и идеалисти.....и действително е срамно да си такъв...щото си черна овца, защото си в позицията на вечно губещия, това показва колко си неспособен да се адаптираш към времето и ситуацията...колко си излишен и ненужен на тоя свят.....каквато се чувствам аз в момента....


Благодаря за песента!


Текста и е вълнуващ!

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

Правилно си усетил че търся мнения ...съвети даже може би..-макар да не съм сигурна, че ще умея да ги последвам...
Ала това, че се чуствам самотна, не означава че се лутам между"успех" и "добре платена работа"...Както вече казах, за мен успеха е относително понятие...Даден човек счита нещо за успех, за другиго същото нещо би било пълен провал...и обратното...
А работата-платена или не- за мен е просто една необходимост за оцеляване...нещо, което просто трябва да свършиш (с изключение на случаите и хората, които са превърнали хобито си в работа)..В днешно време липсата на работа, означава или зависимост от някого или нещо, или мизерстване..(за жалост обаче не винаги наличието на работа е евивалвент на висок стандарт на живот)...Работата може да носи успех, удовлетворение или пък проблеми- но не е нещо, заради което си заслужава дълбоко да се страда...И в моя случай май, служебните ми проблеми и неудовлетвореност са само малка част от общото разочарование и болка...от разминаването за 30-годишна предства за нещата...и действителното им състояние....Винаги съм вярвала, че човек се ражда за да обича, за да бъде обичан и за да твори....всичко останало- работа, успехи, слава, е "вятър" и мимолетност..
Та в тази си вяра сега аз май....увиснах.....
Затова и така обърках живота си и разтроих душата си....а нямам "ключ" за обратна настройка...
Иначе си прав, че съм на кота 3...никога не съм била на кота 4, но определено многократно съм монавалава през кота 5- обаче вече май мина това ми време- когато блъсках с глава в стената, "удрях с юмрук по масата" или "галех с перце по главата"(според ситуациите и моментните ми преценки) и се мъчех да променя нещо - в един момент осъзнах, че със или без моята намеса...това, което има да става- си става, това което не може- никога няма да стане...света и хората са такива каквито са....и много...ама много трудно някоя дребна прашинка от вселената като мен...може да промени нещо...може само да си мисли, че нещо променя.
Моята слабост е, че не умея винаги да правя разликата...и често хвърлям сили и нерви...да се боря с неща, които просто не мога да изменя...каквото и да правя...Но бедата е там, че няма как (по-точно не умея) да различа това...и че го научавам по най-трудния и болезнен начин...Сега се уча поне да извличам полза от горчивите уроци...от опита..та белким за в бъдеще- избегна поне някои грешки...Щото и за това се иска умение- да можеш да си вадиш поуки от собствените грешки...А аз не съм сигурна, че умея дори това....та сега уж се уча...с променлив успех обаче....

А за анализа и мисленето- мисля че в този клуб специално- поне първото май е абсолютно твой патент...Няма да се разсърдя ако добронамерено ме анализираш...;)...понякога "галенето" не помага, и човек май има нужда дори от"шамар", за да се осъзнае и размърда.........

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

Добра ти е рецептата...наистина...Когато е чак в такава криза, човек явно трябва да промени нещо кардинално в живота си...и в мисленето...
Трудното е обаче това да се направи винаги....

Колкото до хората-обикновени или не.....живота ни среща с тях...и не винаги имаме възможност да ги изберем сами....или да се абстрахираме от онези, които ни отвращават....понякога(въпреки желанието ни)..обстоятелствата налагат да се общува с подобни елементи...а още по-гадното е, че често в общуването си с тях...нямаме възможност да покажем истинското си отношение, а сме принудени да се преструваме..и да играем роли- неща, които лично аз винаги съм ненавиждала...

И за плаченето-абсолютно права си......само дето аз съм още на етап"плакане и близане на рани"...и сама не знам организма ми още какво количество сълзи може да произведе.....

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

Не можах да прочета бележката ти....Май изобщо не мога да получавам(да отварям) бележки тука...макар че ми мигат на екрана, като кликна върху тях- ми излиза съобщение, че не може да отвори страницата...Явно има някакъв проблем с тия бележки, ала не зная как да го отстраня...

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

Странна работа, споделяш с нас, трвожиш се, чудиш се... а най-отдолу си написала собственоръчно отговора:
"Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда "
Ами просто при теб вали, мила.... След дъълго слънцегреене.Нека малко да росне де, не се цупи ако искаш да видиш дъгата
Човек и според мен се "ражда за да обича, да бъде обичан и да твори", само че аз слагам творенето на 1 място, а другото дава завършеност на нещата, както се изразих преди нещо като подправка...
Всъщност убеден съм че ти нямаш нужда от съвет или анализ, просто ти е мъчно, а мъката е нещо като, като... душевно повръщане
(сори, ама това ми дойде в главата в този момент)
след него ще ти светне! Ако си била махмурлийка ще ме разбереш...
И аз искам да видя дъгата!

Трябва да повярваш в себе си. Да избиеш страха по пътя си. Да се освободиш от обърканите си мисли и илюзии. Да се опиташ да погледнеш реално живота пред себе си. Да наблегнеш на настоящето. Да не мечтаеш за розово бъдеще, нито да живееш с миналото си. Силно да искаш и да се бориш. Тогава може би и да успееш някък си.

...Има на света едно единствено истинско съкровище - доброто сърце.

Думите за дъгата и дъжда- написах преди време, когато си регистрирах ника...и тогава вярвах истински в тях....а сега нещата се промениха...и вече не съм сигурна......Вече не знам в кое да вярвам, и в кое- не.....и кое си заслужава да му се вярва и да се бори човек за него....Объркана съм....
То и затова пуснах тая тема тук....

А за творенето- прав си В оригинал, тая мисъл е именно така-"Човек се ражда, за да твори, за да обича и за да бъде обичан"...само че аз в момента така чуствах нещата, че ми се приска да сменя малко местата на приоритетите....

А да знаеш еквивалента на армеевата чорба за изтрезняване от душевния махмурлук?

Ако искаш да видиш дъгата - не се цупи на дъжда

Де да го знаех тоя еквивалент- щях да съм много, много богат човек!

е лекарство за всички болести. Остава да разберем дали махмурлукът е болест.