Тао.

В мястото където пребиваваш
дръж се здраво за земята.
В медитацията влизай навътре във сърцето.
В поведението си към другите бъди мил и учтив.
В думите бъди искрен.
В управлението – справедлив.
В бизнеса – компетентен.
В действието – съблюдавай времето.
Няма борба: Няма вина.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Онзи, който стои на пръсти, не е стабилен.
Онзи, който крачи нашироко,
не може да поддържа крачка.
Онзи, който се изтъква, не е просветлен.
Онзи, който мисли само себе си за прав,
не получава уважение.
Онзи, който се хвали, не постига нищо.
Онзи, който се перчи, няма да издържи.
Според последователите на Тао,
"това е излишна храна и ненужен багаж."
Те не носят щастие.
Ето защо последователите на Тао ги избягват.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

..........Великият Тао..................Що не говориш на ясен език..........Ще влеземеш да привлечеш някой Клуб по - бойни изкуства в Окултизъм и ще стане пердаха...............

...........а може и да съм прав...............

Абе като гледам околните малко съм постигнал.
Пък и леко съм се повдигнал,опитвам се да подържам ниво близко до тяхното,
ама съм много несериозен.
Е,как да ме уважават тогава.

ти даоист ли си?в смисъл следваш дао?

Мъдро, хареса ми.

ок
и това като преписа какво искаш да кажеш?
Не ми е ясен целия този труд(?) в тези клубове
Както и обзалагам се и на другите
Така ли няма какво да се говори, че почваме да си преписваме цитати...
книги има хиляди, цитати милиони

абе ....
защо ли го пиша това, като все тая е

Малък лист, ключ към златната врата
През нея мина Врана, отлетя.

Просто следвам естественото.
Видях, прочетох, хареса ми...
какво тогава пречи да хареса и на още един?

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

“Имало някога един крал, който твърдо бил решил да притежава
петел шампион по борба и той помолил един от своите поданици да му
обучи един. Човекът започнал обучавайки петела във всички техники на
боя.
След десет дни кралят запитал: - Да организирам ли борба за
този петел?
Треньорът казал:
- Разбира се, че не! Да, той е достатъчно силен но неговата
сила е празна, горещ въздух; през цяло време той желае да се бие,
превъзбуден е, липсва му търпение.
Десет дни по-късно кралят наново запитал треньора.
- А сега, ще мога ли да организирам боя?
- Не, не! Не още. Все още е много свиреп. Все още през цялото
време гледа да се бие. Щом чуе да кукурига друг петел, дори и в
съседното село, изпада в ярост и иска да се бие.
Още десет дни на тренировка и кралят замолил трети път:
- А сега, възможно ли е? Треньорът му отвърнал:
- Е, сега той вече не избухва, остава спокоен когато чуе друг
петел да кукурига. Позата му е добра и има много сили в резерв.
Престана да се ядосва през цялото време. Като го гледате, вие дори
не съзнавате него­вата енергия и сила.
- Значи можем да огласим борбата? - запитал кралят.
Треньорът казал:
- Може би.
И така се събрали доста много петли-борци и турнирът
започнал. Но никоя птица, някак си, не желаела да се приближи до
тази. Всички те бягали ужасени и на него никога не се наложило да се
бие.
Петелът-борец се бил превърнал в петел от дърво. Той бил
преминал отвъд техническата си тренираност. Притежавал огромна
енергия, но тя цялата била отвътре, той никога не я показвал. По
такъв начин, силата му оставала в самия него и другите нямали избор
освен да се поклонят пред неговата спокойна увереност и неизложена
на показ сила. Другите хора ще се държат на разстояние и няма да има
нужда да се биете.”
“Тайната на меча е никога да не изваждаш меча"

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

“Вие знаете приказката за трите котарака: имало един самурай,
който имал плъх в къщата си и не мо­жел да се отърве от него. Той се
сдобил с един велико­лепен котарак, юначен и як. Но плъхът бил по
бърз и просто го направил за смях. Тогава самураят взел друг
котарак, по изкусен и хитър. Ала плъхът бил на своя пост и се криел,
освен когато котаракът спял. Тогава един Дзен монах от близкия храм
заел на самурая собствения си котарак, най-обикновено изглеждащ
котарак, който бихте си представили, прекарвал цялото си време в
дрямка и сънливост и не обръщал внимание на нищо около него.
Самураят свил рамене и казал, че котаракът не е добър, но монахът
настоял да го задържи. Така котаракът се установил и спял ли спял.
Скоро плъхът станал толкова дързък, че започнал да припка
напред-назад точно пред самия котарак, който не проявявал абсолютно никакъв интерес към него. Едва тогава, един ден с един замах на
лапата си, кота­ракът уловил плъха и го приковал към земята. Силата
на тялото и техническото умение са нищо без бдителноста на ума!”

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

И двете притчи са ........на място.

Дъгата

niakoi mai si chete nared ot daobg.com i copy+paste...

Хубавите неща придобиват смисъл с ползването си.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

ili po-tochno v malkoto prystche na edinia krak, ama to druga tema

a inache si pomislih, che moje bi ne e losho da mogat da si gi prochetat i drugite tezi neshta