За ревността

Чудя се, от какво се поражда ревността? Защо някои хора твърдят, че не ревнуват половинките си? Аз не съм непоправима ревнивка, но със сигурност това чувство не ми е чуждо
Вчера например съпругът ми се прибра от работа и ми се похвали, че е изпил една бира с една негова позната (която всъщност и аз познавам, но само бегло). Освен това си говорили за половинките си (тя се оплаквала от приятеля си и т.н), та на мен ми стана много криво .
Първо ме жегна това, че е бил с друга жена - но все пак няма нищо ненормално в това, нали? Той не е вързан със сенджири в къщи, а и не прави нищо лошо като излиза с приятел (бил той мъж или жена).
Второ - адски много се раздразних, че са обсъждали половинките си - все пак аз (като една от половинките) се почувствах като жертва на някакъв заговор
Тъпо е това, което чувствам в такива моменти, осъзнавам го и затова се питам кое все пак ме кара да реагирам и мисля така????

Ne si prava vuopbshte da revnuvash, zashtoto ako muja ti ima neshto spetzialno kum taia jena niama da ti kaje, dori ako ia e sreshtnal na ulitzata. Osven tova ako tia se e oplakvala ot polovinkata si, toi moje bi te e hvalel .

Za da si spokoina go razpitai za neia /e ne prekaliavai, che togava shte stanesh podozritelna/ - ako iam neshto vednaga shte go usetish. No dori i da zapodozresh neshto - kakvo shte napravish? Shte mu postavish ultimatuk ili shte go zakluchish v kushti - ne stava. Prosto triabva da mu se doverish i da ne se izmachvash.

A na vuprosa ti - 'zashto revnuvam' - ami zashtoto go obichash ili zashtoto imash gorchiv opit ot predichni negovi izneveri /koeto ne viarvam da e taka /.

Знам, че не трябва да го ревнувам - нали това именно ми е проблема - хем осъзнавам, че не е редно да го ревнувам, хем ми е едно такова леко гадничко (вече ми е минало де! снощи ми беше такова). Та се чудя ЗАЩО хората са толкова несъвършени? Имам достатъчно мозък да осъзная, че няма нужда и причина да се дразня, а същевременно нямам уменията да подтисна тази първосигнална реакция на чувствата си
Тъпо, нали?

Хей, щом знаеш, че не трябва да ревнуваш, значи нямаш проблем. Иначе си ревнувай, без да го показваш. Ако човек е нормално ревнив, то може да го скрие, когато все пак няма основание за това, нали.



Когато има желание, има и начин!

Естествено, че ако някой си има любовница, няма да тръгва да тръби за нея. Но нека сега да помислим върху друго. Когато сме увлечени по някого, с удоволствие, по повод и без повод, говорим за него. Та ако мъжът на Точките е увлечен по тая позната, без все още да е изневерил, дори и без все още да си дава сметка, че е увлечен, може да се изкушава да говори за нея, просто, защото му е приятно да я споменава. Е, не казвам, че това е така. Просто ти подсказвам и друга гледна токча към ситуацията.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Какво като не сме съвършени. Какво като ревнуваме неоснователно. Какво като понякога сме несправедливи в реакциите си.
Естествено е да ревнуваме, когато е засегнато чувството ни за собственост. Ето на - казва си човек- той има нужда да е с друга, било му е приятно, говорили са за мен, дали ме е представил в добра светлина, дали не е флиртувал....И колкото и да се борим с това чувство, колкото и да си казваме, че е безпочвено, то си остава в нас. И какво от това. Да не сме роботи, в които да е заложена програма "Как да живеем като по книга."

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

изтрито по молба на юзъра

Вадиш думи от контекста и ги тълкуваш както ти е удобно.
Заглавието на постинга на Клер е "Нека бъдем хора".
В този смисъл смятам е ясно, че тя иска да каже, че няма съвършенни и вместо да се правим на такива, нека бъдем естествени, с всичките си несъвършенства.
Когато си естествен, нищо човешко не ти е чуждо в това число и недостатъците като да бъдем несправедливи в реакциите си, да бъдем ревниви, да притежаваме чувство за собственост.......
Едва ли някой би се гордял с тези си черти, но би би било глупаво да си въобразяваме, че не сме носители на тях.
Кой на един, кой на друг, някои на повече........

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

изтрито по молба на Стефан

Че какво по-хубаво има от това да осъзнаваш недостатъците си? А не да живееш с илюзорната мисъл колко непогрешим и съвършен си, което да те прави смешен в очите на околните?

И отричам, че мисля еднакво с теб!!!!!!!!

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

изтрито по желание на Стефан

tova che osuznavash nedostatucite si ne e avtomatichno opravdanie da gi pregurnesh i da se primirish s tjah,imeno zashtoto gi osuznavash nosish oshte po goljama otgovornost da se borish s tjah
da,chovek ne e suvurshen, i nikoga njama da bude, no tova ne znachi che trjabva da spre da opitva

Умотворенията ти по някой път могат да разреват и най-закоравелият четец!
Но не се ласкай, това в никакъв случай не е повод за гордост.

А за останалото - прочети си предните постинги, прочети този и се уточни със себе си. Пък тогава морализаторствувай.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Кой казва, че трябва да се спре с опитите?
Но да бъдем реалисти все пак. Има неща, които трудно се променят

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

...пръв да хвърли камък. Наистина ли страдаш от илюзиите, че човек има обективен поглед над себе си и работи непрестанно над самоусъвършенстването си?
Смятам, че най-важното нещо в живота е да останем хора и да се харесваме, каквито сме. При това в случая не става дума за някакви престъпления или неморални постъпки, а за едно съвсем обикновено чувство като ревността, което едва ли е чуждо на някого. Е какво сега, да се роботизираме, да се лишим от емоции, да постъпваме като по учебник? Наистина ли мислиш, че така светът ще стане по-добър?

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

nikakvi realisti,mechtateli trjabva da sme
vsichko se promenja, s jelanie i postojanstvo, chovek podtiska uspeshno tolkova svoi emocii, zashto da ne moje da potdisne i tezi, osobenno kato se ima vpredvid che te naranjavat purvo tozi kojto gi izpitva

i tova che si naranen ne znachi che obichash,ne,naistina, naraneno e i razglezenoto dete na koeto bratcheto mu e vzelo igrachkata za da si poigrae s neja,dori i to dosega da ne i e obrushtalo nikakvo vnimanie

chovek trjabva da e gospodar na emociite si, ne te nego
tova koeto ni pravi hora e ne che sme nesuvurshenni,a che moje da izbirame kakvi da sme

Уау, вие направо ме разбихте! Много сте се разгорещили бе!
А аз само си мислех на глас тук
Както и да е! Честно казано на мен много рядко ми се случва да ревнувам (явно рядко ми дават такива поводи), затова именно се запитах какъв е смисълът от това и как може да се преодолее - ми май не може!
Ако някой беше пуснал темата преди седмица например, аз щях да драсна някой ред тук от позицията си на НЕревнивка, защото принципно се възприемам като такава и защото и двамата със съпруга ми сме достатъчно свободомислещи хора, без наложени теми табута помежду ни. Да, обаче когато го почувствах на собствения си гръб - нещата се оцветиха в друга светлина... Наистина дори на мен ми изглежда нормално това, което той е направил, но развитото чувство на собственичество явно ми е замъглило мисленето
Ама кажете честно - вие не възприемате ли своите половинки като нещо лично ваше, което не е редно да се споделя с другите?

>>да останем хора и да се харесваме, каквито сме
...e naj-uspokojavashtoto opravdanie na chovek kojto ne iska da se promeni
mi da,shto da se napuvam da postigam kakvoto i da e, haresvam si se takuv kakuvto sum,estestven, davaj da se pusnem po techenieto
nikude ne spomenah za lishavene ot emocii,govorih za kontrol,ima emocii i imocii
i kakvo i e obiknovennoto na revnosta, che ot revnost horata ubivat daje
tova e otricatelna, negradivna emocija,kakto gneva,zavista,egoizma(a, to daje e sushtoto) i nishto losho ne vijdam v podtiskaneto i

Хайде да не си позволяваме лични квалификации. Какво основание имаш ти да твърдиш, че имам навика да извличам дивиденти от хора - какво знаеш за мен, познаваш ли ме, знаеш ли, дали хората, които са в живота ми ме обичат, знаеш ли, какво правя или не правя за тях?
Най-безсрамното нещо на света е да се дават морални присъди над хора, при условие, че човекът, който си го позволява не е съвършен. Е, сигурно жена ти по никакъв начин не е обидена и унизена от факта, че от години наред зариваш не една и две клубарки с нахални любовни обяснения, че издирваш адресите им, че им досаждаш и ги преследваш. Или ще го отречеш? Ето това е нещо, от което би трябвало да се срамуваш. Затова запази оценките за себе си - ти си последният ми критерий за нравственост и морал.

Когато Господ затваря врати, отваря порти.

Ох, хубаво би било да сме мечтатели, но е трудно в света в който живеем.
Това което пишеш звучи чудесно, но дали е толкова лесно наистина?
Човек трябва да бъде господар на емоциите си.....доста трудна задача в определени моменти. Нещата не са еднозначни.
Слабостта е елемент от човешката природа, нека не живеем с илюзията, че можем да бъдем по силни от природата.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.