Липсата

Нима никой никога не ти е липсвал?
Нима никой никога не е страдал, че не е до теб?
Когато ти си той (тя) и обратно, и ВЪПРЕКИ ТОВА не сте (за)едно?

Желанието да притежаваш те води не до липса, а до ревност, има особена разлика.
Поне за мен...

Всяка любов убива с невъзможността да се изрази и осъществи до края, изцяло...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Липсата е отсъствие.
Отсъства там, където има ограничение на Свободата.
Любовта е най-голямата Свобода (иначе би имало по-висше чувство от Нея!).


"Всяка любов убива с невъзможността да се изрази и осъществи до края, изцяло..."

Тук си прав, тъжно и много прав.Но е така-преливането от света на субективното, идейното в този на обективното, предметното е винаги свързано с опорочаване, с изкривяване.
В бездната между намерение и проявление се крие цялата идея...
...да бъдем равни Нему

Красотата ще спаси света...

Да сме равни и верни на себе си
май е по-трудно...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Обичах ги.
Но ги обичах отвисико.
От над живота.
От бъдещето.Там, където винаги е пусто
и откъдето е най-лесно да съзреш смъртта.
Съжалявам, че гласът ми беще твърд.
сами се погледнете ое звездите-призовавах-
сами се погледнете от звездите.
Те чуваха и свеждаха глави.

аха.По трудно е.

Красотата ще спаси света...

TbpneHuEeeeeeeeeee! :)

Обичането от високо
гордост ли е
или невъзможност ...свян

Прости ми боже ,аз съм червей
храня се с телата на твоите чеда!

добро утро, добро утро :)

По лесно да обичаш е да обичаш отвисоко.
Да, и от невъзможност произлиза, пък от гордост...много често.
Всъщност харесах стиха

добро утро, добро утро...

Красотата ще спаси света...

Ти, как мислиш,
Има ли любов "през вечер"?
А ден през ден да бъдете "познати".
"Познатите", които
с едни очи поглеждат към небето
и ръцете си преплитат в облаците.
"През вечер" заедно мълчат,
а сърцата им тъй шумно спорят.

Не.
Но има липса,
ЛИПСА! Не разбираш?

Ех, вие, щастливци,
неусетили никога какво е
сам да си,
напълно и абсолютно сам,
неусетили никога какво е
част от теб да я няма
да не е, където си ти...
Твоята собствена половина,
твоето собствено аз,
твоята собствена същност
на две разсечена
далече и далече...

Защо ли хабя думи, все още се чудя...
Може би се надявам те да поемат болката?

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

да бъдеш сам измежду многото......
да лягаш нощем и да прегръщаш спомените си....
а до теб да диша равномерно някой, който някога е бил със теб.
и много думи да говориш, но те потъват като вода във пясък...
думи, които казваш наум,
те крещят в теб, но глас не се чува и околните се чудят
къде се взираш невиждащ
и накрая те оставят на мира, щото стига толкоз чудаци
и без това имат хората дневни грижи, за да ни се чудят и да се мъчат да ни разбират.
то, ние имаме ли истинските отговори на хоризонтите, които се мъчим да провидим?
боли, но болката е вътре в нас и трудно можем да я обясним.
затова поне, когато вали вдигам очите си към небето и търся оправдание за солените глътки и горчивината

Знаеш...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."

Липсването разкъсва съзнанието
викаш дез думи ...стенеш без глас
сълзите се стичат...гасят напрежението

Уф, така ми додеяха тези теории за самодостатъчността, за това, че е достатъчно ти да си пълен с любов и готово. Иначе любовта може никога да не се "изпълни", ама ти си обичай и страдай.
Не вярвам на никой , който казва, че не страда когато е несподелена любовта му. И тези постановки за любовта "от високо" са просто липса на любов. Тази, които казват, че обичат всички, просто не обичат никого. Несподелената любов изсушава душата, превръща я в пепел, и само който не я е преживял, само той може да говори като теб.

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Не се гневи.

"Не искам твоите сълзи.
Задръж си ги в Теб,
Защото всъщност грозна си,
когато плачеш за мен."


"Несподелената любов изсушава душата, превръща я в пепел."
Все си мислех, че любовта не може да "изсушава",да "превръща в пепел".Та каква любов би била такава "чума"?
Любовта е безлична.Тя е нито споделена, нито несподелена, Тя просто Е.

Мислиш ли, че Дон Кихот е бил нещастен?

Красотата ще спаси света...

Защо мислиш, че не знам...напоената от неизплакани сълзи възглавница...помня раздиращото ехо...и самотата...сякаш винаги съм бил сам...и винаги ще бъда...

Помня копнежа и очакването...погледа търсещ съпричастност в очите...и опита да бъда съжален, да бъдем приятели.

Помня и празните отговори на моите приятели.

Добре те разбирам.Нали и аз се уча да обичам.

Красотата ще спаси света...

където и да си,
където и да съм,
бъди с мен!

Изобщо не мисля, че Дон Кихот е бил нещастен :))). И не се гневя, само малко ми е досадно. Защото ние сме хора, не богове. И като творения несъвършени, които още не могат или не искат да открият съвършенството си, не можем да изпитаме и тази Божествена безадресна и всеобхватна Любов(това безлична направо ме потресе ;))), за която ти в момента теоритизираш :))). Не ми казвай, че ти си я изпитал. Може би си щастлив, че до сега не ти се е случвало да усетиш огъня на невъзможната любов, и ти пожелавам никога да не го усетиш, но все пак имай едно на ум;))). Да не дойдеш за съчувствие и ти някой ден в клуба. А ако си сигурен, че няма да се случи, тогава ще ти кажа, че никога не си изпитвал Любов. Или по-точно си "обичал" с разума си, а не със сърцето си, което е всичко друго, но не е Любов.

"Само този, който носи хаос в душата си, може да роди танцуваща звезда" F. Nietzsche

Добре.Не се гневи.

Това, че не съм съгласен с Теб, не означава непременно, че не Те разбирам.

Красотата ще спаси света...

знам, че каквото и да напиша няма да заглуши болката ти...защото съм изпитвала същото чувство...чувствала съм се сякаш половинката от сърцето ми, от душата ми е някъде..там, в другия...то не е да кажеш , че е празнота...не е-болка е. Но такава която не можеш да превържеш.И е най-осезаема вечер, нощем...през деня други неща, ангажименти, срещи с приятели донякъде размазват остротата й..обаче смрачи ли се, утихнат ли всички емоции от деня...
...това че чувстваш болезнено раздялата (разбирам временна е тя)... означава само едно-ти обичаш истински!

To love is to admire with the heart,to admire is to love with the mind

***
Като прозорец на влак насрещен
Лицето ти премина покрай мен.
И сякаш, че за миг прошепна нещо
Какво? Не чух. Ала от този ден
Започнах шепота ти все да чувам -
Да зървам профучалия ти лик
през луди колела да те сънувам
със намотан на скоростта им вик.
Кой беше ти? Защо те мисля всякак
И всякога? Не е ли любовта
Два срещнати, разминати два влака
През гарата грамадна на света?

Не е мое, но преправено леко така - много точно подхожда на случая.
С една дума казано - мъка. Всякаква.
А дали е любов - кой може да каже...

"Love and peace flash through my mind, pain and hate is all I find."