Дайте съвет

здравейте, искам и аз да споделя моята история, защото няма и къде другаде да го направя, а ми тежи много. топка се е спряла в гърдите и гърлото ми и просто тежи. вечер лягам с мисли по проблема, а и през деня ме измъчва. вече ми писна да се измъчвам и да не намирам решение.
ето я и историята ми. аз съм на 24 години и от година и пет месеца ходя с едно момче. проблемът ми е че не съм сигурна в чувствата си към него или по-точното е че знам, че чувствата ми не са достатъчно силни, затова се притеснявам какво ще е развитието на връзката ни. в момента той е в чужбина от един месец и ще бъде там поне още три.
изпитвам постоянен панически страх от развитието на нещата. чувствам, че щом не го обичам силно и искрено, трябва да му го кажа и да скъсаме, въпреки многото общи спомени, страхотния характер който има и общите бъдещи планове за съжителство когато се върне.
всъщност той представлява почти всичко, което съм търсила в един мъж - висок, добре сложен, симпатичен, улегнал характер, добър, умен и много влюбен в мен. нещата обаче не се получиха още в началото. работихме в една и съща сграда, той като ме видял веднага ме харесал, запознахме се, разменихме разни координати. естествено веднага ми стана ясно, че има сериозни намерения. излязохме една вечер и изкарахме много добре - говорихме най-вече за себе си, след това пак се виждахме на по кафе. определено ми беше симпатичен и сякаш отново не бях сигурна какво да правя - всичко изглеждаше толкова хубаво и такъв късмет някой да се влюби толкова много в мен, че се надявах тръпката да се появи впоследствие и нещата да си дойдат на мястото (признавам си, че се бях и поласкала от толкова внимание).
голямата тръпка обаче - тази за която съм си мечтала - разтърсваща, сладка, безумна, така и не се появи. в началото дори два пъти му казвах, че не съм сигурна дали сме един за друг, но след размишления, реших че предпочитам да съм с него. не исках да го загубя безвъзвратно.
и така нещата тръгнаха, той продължаваше с любовните си признания и с вниманието, аз продължавах с размишленията и притесненията за чувствата си. не мога да не призная, че не ми беше зле - имах силен човек до себе си, постоянна подкрепа и опора, заедно бяхме на всички празници, междувременно се запознах с повечето му роднини, които също са страхотни. от една страна имам чувството че го лъжа като съм с него и изпитвам страшна вина заради това. страх ме е, че ако скъсам с него и той ме попита чак сега ли съм се сетила че не го обичам достатъчно, а съм го лъгала, няма да знам какво да зу кажа. освен това ще се чувствам виновна и пред семейството ум.
може би има някаква възможност всичко да си дойде на мястото - ще ми се да вярвам в това, ще изчезнат всичките ми угризения, страхове и притеснения. но се питам ще получа ли нкога тая така желана изгаряща тръпка, в която според мен е и голяма част от смисъла на живота.
може би съм мазохист или прекалено много мисля, но не мога просто така да скъсам с него, може би защото се страхувам, че ще изчезне цялата ми сигурност. така искам да направя вярното решение, което няма да ми донесе болка и вследствие на което ще ми олекне.
всеки в такъв случай казва - слушай сърцето си и няма да сбъркаш- моето сърце ми казва, че не го обичам иснитнки (любовта ми е като към много близък човек - най-близкия), но не искам и да се разделяме. чудя се дали моят страх ще ми позволи да бъда някога наистина искрена с него ида му кажа какво чувствам - ще ми се, но се страхувам от изхода, а и се притеснявам, че мога и да бъркам. затова изчаквам.
моля ви кажете ми какво мислите по въпроса, защото вече ще се побъркам. изпадал ли е някой от вас в подобна ситуация?

namka!
по-читав мое и да не намериш
що си мислиш че тръпката за теб непременно трябва да я има и в ония дето те кара да тръпкаш...
namka!
имаш 3 месеца да си натръпкаш трътката
после сама реши какво точно ще кажеш на момчето...
- късаме;
- пробвах с друг/и;
- разбрах че искам да съм с теб...

namka!

a taia trypka za koaito govorish che ia niama - izpitvala li si ia s naikoi drug predi

ами всъщност проблема е че не ти се ще чак толкова тази тръпка...
иначе щеше да тичаш бързо към нея...
явно отговорността надделява... или поне желанието за това - да си отговорна

Всеки ден благодаря на бога че ме е създал атеист

Щастливи са преживелите Любов, които живеят в Обич.
За препоръчване е да си избереш едно от двете. Защото среден (общ) вариант просто не съществува. По някое време може да ти писне да го търсиш, а тогава може би вече ще си изгубила много. Или всичко. Не че ти го желая, разбира се, напротив...

Успех в търсенето! И в избора...

"...ходя на цирк с тайната надежда един ден да видя как звероукротителят ще бъде изяден..."

hi sladur
kakvo te spira da opita6 s drugi?
ima6 li icq?

C++ - waste of time for web development

не споменаваш нищо за секс, за сексуално привличоане. извинявай за баналността, но без такова привличане любов няма.

най-честно ще е да кажеш.

IMAGINE...

е възможно да има качествен (разбирай див и луд ) секс и едновременно с (преди, след) него на момичето да му се въртят подобни разсъждения в главата?! Защото аз не мисля... Ако го имаше, на нея нямаше дори да й хрумне за липса на някаква тръпка, каквато и да е тя.

Или пък просто тя не държи на тия неща...

"...ходя на цирк с тайната надежда един ден да видя как звероукротителят ще бъде изяден..."

Искам да кажа, че аз съвсем не съм изпадала в такава ситуация. Т.е. не се чудя, ясно ми е. Просто защото, щом започна да усещам, че нещо ми се иска, а липсва, знам, че има наистина нещо гнило и няма да го бъде. Но! Разбира се, ако иначе всичко друго ми е гот, давам време, шанс, казвам, правя-струвам, боря се и с невъзможни средства да се получи това, което ми трябва, защото, ако не е пълно до горе, за мен значи празно. Аз не мога да бъда половинчата. Нямам приятелства, познанства или връзки на парче. Или всичко, или нищо. Та... какво... 1 година съм способна да стоя във връзката, да го карам на търпение да се получи това да се усещам изцяло сигурна и изпълнена с взаимоотношението ми с този човек, да застана с две ръце за този човек. Оказва се обаче, че ако в началото съм заставала зад този човек, то след това време вече съм избягала много напред. Така че... не се предавам без бой но... ми казаха и доказаха вече два пъти така, че трябва, на мен ми трябва, а сигурно и на тях и на всичко наоколо, да си дам сметката, че е нямало никакъв смисъл от това. За напред не знам. Ще правя всичко възможно миналото да си бъде минало, а това напред, да е наистина напред а не назад.

Няма нищо по-подходящо от момента.

е, точно това исках да кажа. ти ме разбра изцяло

IMAGINE...

5 месеца не са чак толкова много за да натрупате спомени заедно... аз се чуствах така преди време въпреки че не толкова силно и в по различна ситуация... тръпката я имаше в началото и голямата л'бов и всичко... но после каточели нещо се промени и въпреки че адски много я обичах и харесвах и секса беше супер...сърцето ми говореше че не е това истинската ... и нещата се развиха така че скъсахме и аз доста страдам от това защото ... целия ми живот беше сварзан с нея и толкова ми липсва че ми идва да спра да дишам ... това което искам да ти кажа е не прибързвай. Дай си време... то ще покаже...

късай
аз така ходих с човек, който ме носеше на ръце, но я нямаше въпросната тръпка. и отказах цял живот да чувствам точно тази й липса.
късай.

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got

болка - да. и ще примопня стара мъдрост: "всичко, което не ме убива, ме прави по-силен".

"сигурност" - каква сигурност имаш сега, СЕГА - след като пишеш всичко това? ами никаква.

"семейството му" - ами самата фраза показва, че си излишна. виж само определението "...му".


"страх" - тук си права. но страхът е преди всичко от самата теб, дали ще имаш смелостта да бъдещ себе си, или ще оставиш да те влачи течението....


трябва ли да обобщавам извода си? ако ти не си го направила, аз да го правя, е безсмислено.

IMAGINE...

за съветите и мненията по въпроса ми. определено са ценни, но аз все още не се чувствам достатъчно зряла, за да взема някакво крайно решение, така че ще продължавам да си блъскам главата:)
яд ме е че се държа като 16-годишна ученичка, която не знае какво да направи и е такава пъзла, но това е положението.
дано само да ми дойде по някое време акъла в главата и да си изясня какво ще правя:)
пак мерси!

Човек винаги това,което не може даима и оценява онова,което има едва,коего го загуби.
Всеизвстно е,че във всяка връзка единият обича,а другият се оставя да бъде обичан-този,който обича,има тръпка и удовлетворение от любновта,тозим,който е обичан има щастието да бъде оценен и обгаден с любов-не можеш да имаш и двете.
Това да приемаш любовта му без да го обичаш,не е лъжа,стига да не казваш думи които не мислиш.
това да го отстраниш от живота си с надеждата да се появи ТРЪПКАТА ,без да имаш конкретен друг човек пред вид ,крие риска да останеш сама ...
А знаеш ли какво е тръпката?движение на хормони-нищо повече-флуиди,привличане.Това е много приятно,но твърде рядко се предизвиква от правилния човек-този,който те заслужава и обича...Тогава рискуваш да останеш на неговата страна(на твоето гадже в момента)...което може да бъде здравословно за теб,за да разбереш какво си имала и загубила някога,в търсене на неизвестното и опасното...вероятно ще го оцениш и обикнеш тогава и ще съжаляваш за постъпката си или пък ще си кажеш,че си е струвало,за да изживееш това,което си искала...само времето ще покаже-слушай сърцето си ,по малко и разума!


Имаш всичко на света... Само мене нямаш!

Не мисли за лоши неща защото на човек му се случва това за което мисли. дано да не реши твоят приятел да остане по-дълго в чужбина, защото няма да издържи сам и особено след като си мислила дълго ще те замени много лесно. Тогава ще се чувстваш още по ужасно че си мислила. Успех.

Никога не казвай никога. Няма невъзможни неща !