Трус

Из "Играчът 2" :-)


"Трус"

Във битка
кървава, о---т
упо ---------р
е улучен. Полу
изтрит, -----с
куршуми пробит.

Тресе се играча. Как
ратува да --------у-л
учи, но не мож ----е -
скача мерн ---------ика!

Взема се обаче в ръце.
Захваща мишо---ка.
Затяга колана. У
играча бушува без-
крайна енерг---ия
.......Нима кекав
временен карък ще
го спре? Не!

------ Мерникът
се заковава;-- ръката
яка стяга става; ударите
на сърцето ------- сто в
минута

и нагоре катерят.
Адреналинът се
разпенва. Гадове
се срутват. Играч-
ът пак Могъщ е станал.



Пръсна в
чотурата,
в броня
увит изрод.


Уцели в дупето
сега пък гъзаря
със ракетомета -
изпрати го на небето.

Онзи, гадния, и той
се стиска здраво за лицето:
такава е анимацията, когато
нашият му е светил масълцето.

...

Кръвта е едва на двайсет
и пет. Играчът, деветнайсетгодишен, а сякаш на пет,
едва си дава сметка за опасностите безчет.
Убива гадове. За всекиго ще дойде ред! Но
кръвта е вече на двайсет. И пада. Всъщност

умира играчът - на
единадесет кръв след поредния
изстрел-
картеч.

Гърдите бушуват с
разтърсваща скорост.
Ъглите са пълни с с-
мразяваща подлост.

Т
репери играчът за своята
участ.
Страхува се от всичко веч. Късно.

Виж кой гледа там!
Подава се лъщящо
дуловище с 5 цеви.
На прицел захваща
нашия герой. О, не!!!

Ще го направи на кюфте!
Кръвта нахлува сред настръхналите
жили по лицето на играча.
Вижда вече... Краят е близо.

Писано е тъй... Ще мре.
Изправя се, готов е да я понесе...
Смъртта. Затваря си очите,
за да я вижда по-добре.

Оставя мишката да се спаси -
с дланта си я побутва по-встрани.
Клавиатурата - цялата в следи от
мръсни пръсти, сега е мил другар.

Играчът свежда лице. Вдига
от клавишите две изтощени ръце.
Предаде се! Не го мъчи повеч - о, ти -
Смърт грозна клета. Вземи го! Спаси го...

...

Минава миг. Минават два.
Цяла вечност сякаш в тях се събра.
Ужасни мигове. Ужасен е страха.
Цялата вечност, обаче, за два мига отлетя.

Какво да види нашият герой?
Умирането било по-леко и от бой?
Ехтеж дори не чу?
Изстрели картечни не усети?
Кървави ухания не помириса?

Глава си завъртя надолу.
Галеше се във крака му Мърчо.
Гладен е отново?... Или
гледа как стопанина му си отива?

Поглежда той пак към платното.
Вдига ръка и се плесва по челото.
Чудо - о, велико - единайсет кръв!
Нашият герой е още жив! Кат лъв

сграбчва с буйна плам мишока. За нула
време преодолява, от щастието, шока.
Мацето миука жално. С мишката желае
да направи тъй, че вече да не е гладно.

Играчът е слепец обаче, отново,
и забравя за котака.
Трябва да намери
път към Бляскащото
чудо - картечака,

мислен за зловещата
косица на смъртта.

Тук път, там пътека...
Поне няма гадни в таз

област на картета...
Но има дупки - ох, че ужас.
"Пропаднах?!" - озова се
на няколко метра под земята.

Майчице! Има и гад!
Идва в гръб на нашия приятел драг!
Разположен е тук, под нивото,

за да строши на заблудения играч стъклото!
Играчът го не вижда. Привлечен е от повдигач.
Запътва се към него, в игралния тих полуздрач.

Смъртта застига героя пак?
О, не - глупостта на врага, у
когото се крие мозък на пиле,
попречи от раз да затрие, този злодей,
нашият герой смел. Канеше се да го извади, но ни гък
не можа да каже, защото доброто пушкало го разпaрчетази.

Препятствие към въртящото вече не остана.
Героят изкачи се с повдигача. И подскочи
до тавана, понеже крачки - няма двайсет - го деляха
от оръжието. Имаше дори
аптечки! Две по двайсет и пет точки!
Нова броня също тамо се намери!

...

Колко топло стана във душата!
Ура!
Езикът се заплете от възторга на играта.
Искаше да каже на света колко е горд.
Колко е добър, защото оцеля сред този мор.

Нямаше обаче сила за това.
Излезе от игривата занимавка.
Записа играта; радостен се замечта.
Бе напреднал с цели шест нивца!

Лично: [линк]
"Свещеният сметач": [линк]