Тигана?

Преди известно време прочетох някъде из клубовете, че има планове да се издаде ”Тигана” на Гай Гавриел Кей. Имате ли представа дали това е истина и ако е, кога?

Според информация, получена на пролетния панаир на книгата от издателите, би трябвало да излезе есента или зимата. Само дето като говорих с тях говореха доста неуверено. Така че информацията е несигурна.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

А кои са издателите?

TANSTAAFL

Дано да издадат "Тигана", но с добър превод, защото Кай има страхотен стил.

The things you own end up owning you

... да попарвам ентусиазма ти. За съжаление издателите са "ЕРА". Пусках една бележка в клуба за това, което натвориха с Финовар, така че имам подозренията, че книгата ще е калпаво преведена и изрязана в добавка. Кей е един от любимците ми във фентъзи-жанра, а Тигана е наистина ултова книга. За съжаление аз очаквам катастрофа от българското й издание.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Не съм чел Фионавар на английски, но не успях да открия нищо в БГ изданието, което да ме наведе на мисълта че нещо е рязано. Ти чел ли си я на английски? И ако да, би ли посочил някакъв пример къде, какво е изрязвано? Въобще това сигурно твърдение ли е? (Не се заяждам - просто питам, не се обиждай).

Винаги отлагай за утре това, което утре можеш да отложиш за догодина.

Питах човек, който е доста наясно с книгите и по-специално тези на "ЕРА", каза, че нищо не е рязано от "Гоблена на Фионавар". Разликите били от шрифтове, формати и междуредови разстояния.

TANSTAAFL

рязана, без да съм я чел в оригинал по две много основателни причини.

Първо, държал съм в раце оригинал. Не виждам начин да направиш от книга - 400 страници с кегел 8.5-9 пункта на английски, книга от 350 страници на български на 11 пункта, такова междуредово и с такива полета. Обикновено при такова съотношение на форматите и шрифтовете в най-добрия случай ще постигнеш 1:1. Обикновено излиза между 1:1.15 и 1:1.25 (английски:български).

Второ. Познавам автора. Това, което излезе на български ИЗОБЩО не прилича на нещата които съм чел от Кей в оригинал. Няма ги нито спомените на героите, нито разсъжденията и психологията на героите, нито описанията за традицийте и обредите на света Финовар - не и по начина, които са особено характерни за Кей. Първата ми реакция към книгата беше "Кей не може да напише такава боза" (в сравнение с Лъвовете на АлРасан и Тигана например).

Ако държите, мога да си намеря книгата, да сравня и да цитирам конкретно. А ако не съм прав, ще се извиня.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

Благодаря за информацията, макар че ако ще излезе орязана май е по-добре да престана да поглеждам жално жално към електронния й вариант, а да се захващам.

...Нобелова награда за предпечат и изследванията да бъдат публикувани. Това е трик на който всеки предпечатист трябва да бъде светнат.*

----
* Вж. по горноата бележка за формати и шрифтове. Нито шрифта, нито междуредовото, нито шрифта са способни да спестят липсващите страници. В оригинал е 400.

Ти го направи! Признай! Много хора са те видели!

И на мен Фионавар ми се видя голяма боза в сравнение с Лъвовете на ал Расан. Но пък нали това му е първата книга, та може да е нормално.

The things you own end up owning you

А случайно да забеляза в гръбнак на коя многотомна сага се е превърнала тази боза? (Те ти жокер: Твойо ник е ОТ ТАМ!)

TANSTAAFL

Е, това случайно да пречи да не ми харесва? А и Кай много повече е преписал от Толкин отколкото Джордан от Кай.

The things you own end up owning you

Айде да не почваме пак разговора кой от кого е крал, че ще пусна тема : "Най-любима фентъзи книга" или автор.
това е заплаха!

I only lurk here!

Виж, тук нацели – въпроса е на личен вкус.
Кай е много повлиян от Толкин, но поне не е преписвал дословно. За Джордан не може да се каже същото.
Като започнахме тази тема, кажи кое от долуизброеното не си чел (всичко е издавано на български):
Дж. Р. Р. Толкин: “Властелинът на пръстените”, “Силмарилион”, “Недовършени предания”
Гай Гавриел Кай: “Гобленът на Фионавар”
Франк Хърбърт: “Дюна”, “Месията на Дюна”, “Еретиците на Дюна”
Робин Кук: “Хроники на Черния отряд”
Роджър Зелазни: “Хрониките на Амбър”
Мелани Роун: “Принц на драконите”

Пропуснах нещо.

Аз съм ги чел всичките и виждам как Джордан е уцелвал най-доброто от тези книги,“заемал” е с пълни шепи и го е напаснал много майсторски. Това, което ме дразни е, че вместо да направи една размазваща история пробутватва на читателя една размазана история, разводнена със стотици страници сълзливо-сладникави_сценки/размисли между/на героините/героите.
Надявам се, че разбираш пък моето недоволство в случая.

TANSTAAFL