Скъпи приятели!

Не че нещо, но Малкият облак днес се яви на приемен изпит за 1-ви клас в Муз. училище.
Понеже не съм убеден, че е правилно да кажа в този случай: "нали сами разбирате", твърдя, че не идвам тук да се хваля, а по-вероятното е, че ми се ще да се поизфукам дискретно.:о)))))))
Защото първият Облак (истинския аз!) на 28 г. след 5 урока, три арпежа и два етюда на Черни, свиреше за болката на Елиза. Ех.........
А мъникът безхаберен, провъзгласил се самозванно за Голям (вече) облачен, след 4-ия само! (без грам инструмент) сулфежен урок си позволи да се явява и получава оценки. Оценки, за които някогашната класна на наши настоящи клубисти, г-жа Пръвчева твърдяла (научих го по-късно): "Нали се сещате, че за 1 месец чудеса не стават, но детето го има, носи го и аз без усилие ще го извадя".
Не знам колко лесно/трудно го е направила жената, но спрямо днешния изпитен резултат, май излитайки, малчуганът хвръкна. Без да го съзнава естествено. И без да му дреме каква случка му се е случила

За сведение на посрещачите и за мой срам или не, но тази вечер освен броя на уроците разбрах, че имал и тетрадка по музика. Все пак, когато ме питаше навремето (преди да отвори капака) къде е ключа на пианото, ревях единствено – дръж сол и фа! :о)))))
Макар и имагинерно, имам кротко участие и държа един ден да ми се признае. Дори за това, че съм го водил ТРИ пъти на "Концертмайсторите".

Успехи на малкия Облак!

вкъщи да ви скъса нервичките от упражнения, да прави само това, което му харесва, да е най-добрият в него и да не му останат несбъднати мечти.

Като гледам как пърхаш и пикираш от радост, все ми се струва, че няма да останете с един инструмент. Май и на тате ще му трябва нещо струнно с акомпаниращо-учебна цел. Да поразровя ли?

Честито!
и да не те плаша, но... то сега май започва трудното...

Честито! Късмет на детето и яки нерви и джобове на родителите! :-)

това май не е адресирано към мен. Чакай да си плюя в пазвата, че се стреснах!

Oblak,da ne zabravich da mi go dadesh na urozi...Obeshtavam,che sled 100 uroka chte sviri njakoi etude na Chopin...

Старият кокал преди 25-те му всички целокупни урока в единствения му досега живот бичеше извънучебно и самодейно мазурки, ноктюрни, полонези и прелюди. И след това го кандърдисваха да разучава задължително нещо като до мажор. Някога...Но макар да съм леко притеснен сега за теб Томи, честно, заради чалгата ще ти го дам. За да се осъзнаеш, колкото и да е късно.

И на всички други наши хора от клуба, които днес са си направили труда да споделят тук вчерашната ми крехка приповдигнатост, а някои и вербално по телефона през деня, искрено Благодаря!
Както всичко действително, "Титанът" на Малер е велик и се утешавам с него.
Заради истинските приятели. Които отдавна намерих тук.

Облак,
без да искам ще взема да те наплаша с темата, която смятам/-х да отворя скоро ;(
ще трябва да си потърся оптимизма за нея, щото май предварително съм го заключил в тъмна стаичка
всъщност, ще взема да изведа нещата към един свееетъл път,
защото той винаги може да се намери!
радвам се на момента, в който вие, Облаците, поемате по този път,
и ще се радвам с вас на всеки момент, в който се оглеждате и се радвате на избора!

към всеобщата радост

Желая успех на Гошко /не мога да нарека това слънчево дете "Облак", извинявай/

На теб - ЧЕСТИТО!!!
Желая ти, някой ден, да получиш признанието на което се надяваш, дано! Иначе ще имаме още едно дете без детство......

Странно, покрай мен разни амбицирани родители се надпреварват да се хвалят с вързките до които са се докопали за прилично вземане на изпитите, а при вас се е получило от самосебеси, това увеличава радостта от постигнатото, нали?

п.п. Сега можеш да ми върнеш броеницата. Няма вече да имаш нужда от моя талисман, чакам

В продължение на вербалната комуникация потвърждавам виртуално пълната бойна готовност за отбелязване на събитието по подходящ начин на подходяща за целта маса, по всяко време! Хип-хип, Ура!

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Хехе, Облак, знаеш ли го оня дето отива малкия Облак на урок и преподавателя възторжено го пита: "Какво ми носиш днес?"
Малкото Облаче: "Амиии, гама, етюди, пиеса..."
И пак оня с блесналия поглед: "Не, бе, не - аз те питам какво ми носиш!?"
(Справка: "Ние бонбони не пием!")


Облак, да ти е жив и здрав да ти къса нервите по начини!
А броеницата не си я давай, че ще ти требе догде малкия го докара до Swatch! (Поясненията - с бира и на сянка!)

Имам вече подарък за малкото, ама мноо станаха приказките, а бирата потна...

в неделя се глася да слушам "Флейтата", имай го предвид .

"Ти виждаш, сине мой, в пространство времето тук се превръща..." Вагнер, "Парсифал"

Тази ранна утрин по радиото слушам коментар на дневните вестници и там категорично обявиха, че по принцип приемните изпити имали колебания около хилядото лева, не по-малко. A аз, идиличният безпаричен фукльо и още по-редовно амбициран родителник, само като заклет възвръщенец към традициите, останах твърдо на връзките. Които оценявам публично сега, както следва:

Зу – осигурила контакта с обществото (после каза оправяй се сам)
Клайбера - предай поздрави на учителката, дръж и защо не ми го даде (не успях мин. година бе Томи, забравих)
Минувача - не говорИ на учителката за мен (изпълнено, поразказах на фърфалака за Заратустра не в откъси)
Дикси – броеницата на късмета (няма да я върна, докато не я намеря)
Сарафова – съпричастно навита (после дремеше след нощната)
Иво – поддържащ редовно темпото (като искрен музикален перушан почнах да ревнувам Кундрито. Там там, на язовира)
Облакът – сетил се месец преди изпита, че в прекрасното му синче имало ритъм и слух (макар и в най-късен последен срок, поправил се)

Чао клубни мои момичета и момчета.
Надух ви главите с щуравите си детинщини – знам, но за достатъчно? няколко пиенета има сили. Не ги събирам пущините, нося си ги по рождение. Както сега му казват – по определение.
И както ме свикна "съспенсно" един мой пронизителен приятел - почти свенливо и бодро обещавам
ДОНЯКОГА!

Лесно на този свят едва ли има, особено щом се отнася да красивото... така че нека оставим децата и родителите им да летят, да полетим и ние!...

Kuckuck hat sich zu Tode gefallen...
Кукувицата падна мъртва...