разговор с Бог

тласна ме нуждата.
цялото ми същество се нуждаеше да разговаря с Бог.

непоносимата болка беше родила десетки, стотици въпроси, които трябваше да Му задам...

не вярвам в светци и религии. не мога да се моля на икони или образи. за мен Бог е навсякъде, във всичко. мислех си, че не можеш да говориш с такъв Бог и все пак трябваше да го направя


някъде тогава хаосът в главата ми изчезна. видях светлина през затворените ми очи, но това не беше нито слънце, нито електрическа крушка, а някакъв друг тип светлина, която сякаш проникваше направо в мислите ми. обля ме от всички страни и аз я виждах във всички направления, защото в този момент не бях ограничен от сетивата.

не усещах тялото си, знаех, че мога да го контролирам, но в този момент дори не ми хрумна да опитам. всъщност всички тези мисли и усещания дойдоха чак след като излязох от странното състояние. докато бях там не подлагах преживяванията си на анализ, дори не съм сигурен дали имах преживявания в човешкия смисълна тази дума. не се замислях за нищо, защото знаех всичко. въпросите които ни измъчват са причинени от незнание. това, което ни е добре известно, считаме за тривиално и не напрягаме разума си с него. така както тук не разсъждавам върху проблема защо и дали 2 по 2 е 4, също така там най сложните мистерии, парадокси и земни казуси ми се виждаха незначителни.

предполагам, че всичко описано граничи с неописуемо блаженство, но ако трябва да съм честен, блаженството ме заля едва след като излязох от там и се вкопчих в спомена за състоянието, което по време на преживяването ми изглеждаше толкова естествено, че просто го регистрирах в съзнанието си като факт.

като казах за времето - то течеше преди и след. докато бидеше светлина, плавната последователност беше прекъсната. вътрешният ми часовник толкова се обърка, че не ми беше ясно дали съм излязал току що от там или тепърва влизам.

най силното възприятие, което обсебваше огромна част от осъзнаването ми след това (или преди това?), беше усещането за присъствие. около мен имаше безброй осъзнавания, които усещах по незнайно какъв начин. когато бях способен да анализирам, почувствах че осъзнаванията са били изключително добронамерени, не бих могъл да нарека тяхната добронамереност "любов", защото любовта има много изисквания и очаквания, а те не бяха в състояние да изпитват подобни чувства.

моето всезнание и тяхното беше в едно и същевременно много от тях имаха своя индивидуалност и някакво тяхно лично всезнание, което беше достъпно за всички, но същевременно беше малко по отдалечено от универсалното. трудно ми е да предам точно този момент, защото на практика нямам аналог, с който да си послужа, може би затова извън светлината не успях да запазя нищо от знанието (общото или индивидуалното) - мозъкът ми просто не можеше да го интерпретира по никакъв начин.

всички незначителни въпроси, с които отидох да говоря с Бог си отидоха и дори не можех да си ги спомня. единственото значимо, заради което вероятно всъщност изобщо се озовах там, беше дилемата "какъв е смисълът на живота ми". отговорът на тази дилема е и единственото което успях да отнеса от там, всичко друго са псевдоспомени, с които разумът ми се успокоява, спомени, които по никакъв начин не могат да се сравнят или да предадат онова състояние, такова каквото всъщност беше...

не мога да си обясня как съм запазил дори този отговор, защото той е толкова нереално ясен, че според мен не се намира в мозъка ми, а някъде другаде, защото мозъкът не е способен на такава чистота на мисълта. ако не беше той, вероятно бих сметнал всичко за сън или игра на въображението.

по някакъв начин зная, и това не е знаене като нищо друго в мен, зная с цялото си същество, че някои от осъзнаванията в светлината слизат на земята с тази ограничена материална форма, за да придобият инидивидуалност. не разбирам какъв е смисълът на това, защо е необходимо, кои точно са избраните и дали този избор е техен, зная само, че това е необходимо, важно и че всяко едно осъзнаване, поело по своя път към намиране на индивидуалност е незаменима част от цялото, така както и другите осъзнавания, тези без индивидуалност, са не по малко, нито пък повече важни.

що се отнася до Бог - докато бях в светлината знаех кой е Той. но извън нея не можех да обхвана огромните мащаби на това познание, просто не се побираха в разума ми. сигурен съм, че ако частичната забрава не ме беше сполетяла, мозъкът ми не би могъл да издържи и земният ми край щеше да настъпи - дали от мозъчен кръвоизлив или нещо друго не мога да кажа.

мога само да предполагам, че и светлината и осъзнаванията са били все части от Бог, така както и ръцете, и краката, и главата са част от тялото ми, макар да не си приличат външно и да служат за различни неща. допускам, че части от този Бог се нуждаят от индивидуалност, така както краката се нуждаят да се научат да ходят, ръцете да пишат и рисуват, а други части трябва да си останат такива каквито са или по-вероятно тяхната роля, промяната и развитието им са неразбираеми за мен в нормалното състояние на осъзнаването ми.
но всичко това са само хипотези, може би изхождащи от дълбоко вкорененото в мен вярване за подобието между частите и цялото, вярване което ме тласка към горното сравнение между Бог и човек.
и вероятно не е важно, макар че и тези хипотези са част от моята индивидуалност, дали точно чрез развиването на мислите си не бях стигнал до въпроса и бях успял да отнеса отговора?


този отговор и сега пламти някъде в мен. и ме топли, и ме гали, и ме изгаря... затова пиша сега, защото ако не споделя огъня с някого, той в крайна сметка би ме изгорил целия отвътре, а не така ще да стане.

Така и не разбрах..Говориле сте си -говориле..ма аз пак не разбрах какво ти е казал за смисъла...:(

НЕ ИДВА ЛИ ЧОВЕК НА ТОЗИ СВЯТ ЗА ДА ПРЕГЪРНЕ ЕДНО ДЕТЕ !/надпис върху плоча от древния Рим/

Радост, Вятърко!

Дъгата

може би не си чел внимателно?

..........как да споделя гордостта си,че съм Българин.......Абсолютно съм убеден,че малцина оценяват това състояние. Да се сблъскаш в световните чатове с такива откровения е повече от рядко явление.........Дали разговори от този тип са необходими на Модерността?! Съдбата на Българина е да отиде види върне и оцени...........защото Балканът е мястото където раят е на крачка от нас, невиждащи и неосъзнаващи, но все още чувстващи и разговарящи......../тих поклон от БАБАНА/!!!

Благодаря за споделения огън!

Усетих спокойствие, разбиране и топлина в описаното! Дано това състояние се запази по-дълго! Заразително е...

Fun to be around!

Когато човек говори с Бога е ... Молитва.
А, защо тогава, когато Бог му отговаря е ... Шизофрения?!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

благодаря за споделянето:))

Сега остава и книга да излезе от печат - "Разговори с Бога - II " ?!

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

..Разцепена персоналност.....


Версия 1......Получаваш сигнал до много хора ама мислиш,че е само до Теб.....
.............2. Получаваш сигнал само до Теб.....мислиш,че е до много хора.....
.............3. Получаваш сигнал, но си мислиш,че не си получил
..............4. Не получаваш сигнал, но мислиш,че си получил......
..............5. Имаш попълнен фиш за Тотото - печаливш , но няма теглене.....
..............6. Мислиш ,че четеш Библията,......но на сура 101 те връхлитат съмнения.........
..............7. Смяташ усмирителната Риза за деколте и търсиш силикона.........
...............8. Две девойки ти предлагат парти на саме, а ти им дръпваш реч за четвъртото измерение...........
..............9. Не дръпваш реч за четвъртото измерение и си представяш ,че девойките въпреки това са заинтригувани........
..............10. Медитираш върху Кабалата и чакаш да завали порой от мангизи.......
...............11. Не медитираш върху Кабалата и въпреки това виждаш порой........
...............12. Питаш БАБАНА за лечебни методи................

Добре дошъл
Поздрави и светлина

Предпочитам закуска на Бахамите.... с хубави девойки, неопорочени от цивилизационните благинки.

А аз, доволно да си мърдам палците на краката.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

Бог да отговаря? това дори е основното... че Бог не отговаря, поне не с думи :))

знам защо реагираш така, но аз не съм поредният просветен, който получава напътствия директно отгоре :)

това е художествен разказ, плод на въображението и вдъхновението.

не бих го нарекъл откровение, просто разказ.

а иначе съм преди всичко човек и доста след това българин :))

мисля че Бог е еднакво близо на всяко едно кътче на земята, разстоянието до него е в нас самите и само от нас зависи колко голямо е то...

........откъде ли идва това пусто Въображение и Вдъхновение............НЕ СЕ ЛИ ПРОДАВАШЕ НА БИТАКА...........и това хардуердно или софтуерно решение ли е в следствие на механопсихични сензации........ХМ..........БИОХИМИЧНИ РЕАКЦИИ НА МЕХАНОТРАНСПЕРСОНАЛНИ ДРАЗНИТЕЛИ..............ХМ............БЕ .........я да се обърна към...................ВАЛСОДАР.................Помагай ,че се огелпах яко...........СИВИЯТ ВЯТЪР МЕ СМУТИ>............

откъде идва вдъхновението не мога да знам със сигурност :))

Ами като си в такъв готин творчески период, защо не продължиш сериала?

Fun to be around!

.........оня ден се разходиш из средновековен град с принадлежащата му архитектура от онова време..........Светна ме нещо по главата и видях......монолитните камъни със структура изградена от сперматозоиди в застинала Форма...........и Ватиканска замазка...........Дали това е истината за МОНОЛИТНОТО ЗДАНИЕ НА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА КУЛТУРА............и тогава се запътих към БАХАМА...........там сперматозоидите все още плуваха на воля.........и нямаше МОНОЛИТНА КУЛТУРА............/девойките не знаеха за ПАПАТА и аз използвах момента../

......в такъв случай ти пожелавам .......много.......много........НЕСИГУРНОСТ

"това е художествен разказ, плод на въображението и вдъхновението.



"- с това трябваше и да започнеш Ветре.

Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.