Броени дни

Оставят ви броени дни така да се каже до края на живота ви. Действайте. Обичайте. Самосъжалявайте се...Вашия вариант? И един въпрос от мен: Защо? Защо чак в края на живота си се сещаме колко е хубав той? Колко не ни се тръгва, колко неща не сме свършили и на колко хора не сме казали най-важното. А ако пред вас остават броени дни, а ги прекарвате НЕ с човекът, с когото искате и трябва да бъдете?

Follow the white rabbit

аку знам ,чи ми оставът броени дни до смртъ, ше изтеглъ сичките си пари от банката . шъ изкупя сичкуту луканка из магъзинити и ще ям ,ям, ям, докът са пудуя и тогаз, идва се влачийки ше съ дувлека до най- тучнътъ полянъ с дивити ягоди и шъ цопнъ там и ше гледам нибето и ше си чекам края...

а ако човека с който искате не иска да е с вас?

в такъв случай дали да не му прошепнеш, че края ти наближава и да го помолиш да ти подържи ръчичката до края? Но дали да приема нещо, което не е любов, а съжаление? Тъжно е. Тъжничко

Слънчево зайче, помниш ли... преди около година зададох същия въпрос... и отговора ми все още е същия... бъди с човека, когото обичаш, БЪДИ ЧОВЕКА, КОЙТО ИСКАШ да си.... живей живота си и се наслаждавай на всяка болк аи радост... защото, дори и да има друго след това, няма да е същото... и всяка минутка е пропусната възможност...

... Слънчеви усмивки! ...

Живота е безкраен,зайче!

@-;--

Прав си. И само това ми дава сили. Хубавото някак си е в това, че...сякаш нищо не е за винаги. Нищо не е нито безвъзвратно загубено, нито безвъзвратно спечелено. И ако ти остават броени дни май е по-добре да си преглътнеш чувствата и да изживееш достойно...остатъка...чакайки до следващия път. И без това по-трудната част остава за тези, които продължават живота си...Според мен

понякога май за доброто на човека, когото обичаш НЕ трябва да си с него... А пропуснати минути наистина не трябва да има.

Аз лично бих направила всичко възможно последните дни от живота ми да бъдат най-прекрасните и щасливи мигове, които някога съм преживявала. Вярно е, че не е нужно да се стига до този момент, за да осъзнаем колко мъничък миг от вечността е живота ни, че сме го изживели не така, както ни се е искало. И все пак натоварени от всекидневните си проблеми, присъщи на всички хора по света, забравя ме какво озназава живота и не му се наслаждава ме изобщо. Е разбира се до момента, в който връщане на зад няма.

Zora,
Kolko si prawa.......wsiaka minuta ot ziwota ni e edinstwena i nikoga niama da se powtori. I za da ne sazaliawame 4e sme izziwiali greshno malkoto wreme koeto ni e otredeno na zemiata, to triabwa da badem dowolni ot towa koeto prawim. Inache ne si struwa da se ziwee ako prawim nesta protiw woliata i protiw sarzeto si. I kolkoto po rano go razberem tolkowa po-dobre!

Otivam nahlno pti luibimiiia si muzh, hvashtam go pod mishnitsa i go zavezhdam na samoten ostrov - pone v kraia na zhivota si da sme nasame i da se luibim tolkova mnogo kolkoto mozhem da ponesem.

и после?
теб те няма
островът е там
по-самотен от всякога
и по-гадно от всякога...за този, който остава
но щом е за кефа в последния момент...нали теб няма да те има да бършиш сълзичките