харесвам те

такава, каквато си...Марк Дарси в *Дневникът на Бриджит Джоунс*.
та, значи ли това, че само защото някой нещо е харесал у вас, автоматично ви приема целия - с всички онези позитивни и недотам черти; че харесва или поне би могъл да изтърпи и приеме точно онези нелицеприятни черти; че както в Добрият Уил Хънтинг мъжът обича жена си, и защото само той знае за нейното *пръцкане*...
или пък просто другият не е видял всичко
или защото си мисли, че е видял нещо, което не съществува...
това ли е репликата, която жените искат да чуят...
това казвал ли ви го е някой приятел...

i'll soon be gone now
forever not yours

мъжки манифест, точка хх :

Не ме питай: "Харесваш ли ме?". Бъди сигурна, че нямаше да съм с теб, ако случаят не беше такъв!

няма нужда да се казва, ако някой е с теб то е защото те харесва

точно
но жените и логиката по принцип са скарани, първо,
второ, жените имат нужда и да го чуват
та някъде по средата трябва да се пресекат двете гледни точки
а някой приятел казвал ли ти го е - ако щеш, когато си бил в депресия

if i can stop one heart from breaking
i shall not live in vain

по първа точка - здрав предразсъдък
по втора точка - не само жените, всичко имат нужда да го чуват в определени ситуации, но само тогава - значи пак предразсъдък
ако не се пресичат гледните точки просто не се получава
не са ми го казвали - точно затова ги ценя приятелите - малцината - защото няма нужда да си казваме такива неща, с тях се познаваме добре, можем да се обиждаме, можем да си помагаме

A friend in need is a friend indeed

"Харесваш ли ме". "Обичаш ли ме?", "Хубаво ли ти е? (след секс)"
Все въпроси ненужни според мен...

Judoday

не значи, разбира се.
И ако някой каже "харесвам те, такава каквато си", то сигурно ще значи, че все пак е опознал човека до ниво, в което е видял и отрицателни неща, но ги е приел.

Не мисля, че е репликата, която ЖЕНИТЕ искат да чуят, защо точно и само жените?

И - да, казвал ми го е приятел...

Judoday

Да казвал съм го, казвали са го и на мен. Мигове на радост.

Напоследък когато съм с някой, предпочитам да кажа "Беше ми хубаво с теб!", казано от най-вътрешното ми вътре. Вместо да питам: "Беше ли ти хубаво?".

Не питам "Харесваш ли ме?", не защото ме е страх да го чуя или защото не искам да го чуя, а защото може да бъде казано, без в него да е вложена истинската енергия и порив носещ тези думи. Тогава е страшното.

Изводи:
Не питай, ако не искаш да те излъжат.

Само ако си искрен към другия: казвай му какво чувстваш, без да прекаляваш с изтъркването на думите. Това ти носи вътрешна радост, а сигурно и на него.

А ха
и аз те харесвам
Имаше едно време когато ме обичаха и просто исках да чуя харесвам те, любовта те приема такъв какъвто си, а харесването е то е просто харесване на това което си в момента, на това как се държиш, обличаш, ходиш и н.т

точно ;)

did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got