2 въпроса

Темата ми не е съвсем за клуба, но реших, че вие сте тези, които могат да ми дадат съвет. Значи съвсем скоро излизаме с приятеля ми на квартира и ме вълнуват някои неща:
1.Кои са важните неща в началото на едно съжителство ( не че и сега не сме си постоянно заедно, но да делим окончателно един покрив ми се струва определено различно)?Тук много се изговори, че мъжа се "възпитава", в началото, което никак не ми се вижда лесно, особено като забелязвам подобни опити и от негова страна.
2. Как се търси квартира? Какво да гледам, кой квартал да избера(София), въобще как да си подредя приоритетите при положение, че всичо опира до пари ( какво ще кажете за "Дружба", защото там са най- ефтините квартири?)
И каквото още се сетите.......моля споделете своя опит!

моят опит ще ти бъде от полза, ама...
Не съм живял нито ден с жена си преди да се оженим - не и по смисъла, по който сега живеят заедно хората. Затова и бракът ми се оказа едно дълго запознаване (и взаимно изучаване) с тази дама.
И понеже ухажването (разбирай - разузнаването) беше дълго - първите две години нямахме дете. Наехме един двустаен апартамент (3-ти етаж) в Борово - мисля, че блокът се намира точно срещу 20 поликлиника и един супермаркет, който тогава се казваше "Сливен", а сега сигурно се нарича Ню Орлиънс или Лас Вегас... Много тих квартал, имаше една брезичка току до терасата ни и един кълвач всяка сутрин ни будеше. Много романтично местенце беше - транспорт до там всякакъв. С трамвай № 5 стигахме до лифта и така изучихме всяко камъче на Витоша с подробности и генеологията му даже. Прекрасно е когато човек се събуди сутрин и види планината - синият й цвят винаги ме е привличал. Тук край морето тя ми липсва. Много... Затова ще ти препоръчам само едно - като наемате квартира с момичето - нека гледа към планината!

Eй!!! Аз съм момичето
Така романтично ми звучиш , направо ми иде да го намеря това място още утре

дааа, Борово е много хубав квартал
...и с най-много дупки



To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

суперът сега се каzва Фантастико

To find riches is a beggar's dream, but to find love is the dream of kings.

Жалко, аз съм живяла 5 (много хубави) години в Сливен и стях да му се радвам

Дружба ми е много омразен квартал...Кумците ни си купиха апартамент там,хич не ми харесва района... Извинявам се на всички,които живеят там Аз съм също в ужасен квартал - Надежда,и тук са евтини квартирите. Но някак съм свикнала,пък и рядко се разхождам из квартала,учила съм в центъра и нямам никакви познати тук

С мъжа ми искаме да си купим апартамент във Варна или Бургас ,но засега това е само план-идея.. Защото и двамата имаме голяма недвижима собственост тук,която трябва да "разпределим"някак.. Изобщо София хич не ми е приятна.. Което е странно,при положение,че съм трето коляно поколение кореняк:))

Хубавото поне,е че живея в къща.. И сега и преди да се оженя.Родителите ми живеят наблизо,което е много хубаво.

Но Надежда си е гадно,селяния..







Какво се разписах пък аз Не ти помогнах никак,съжалявам....Не знам къде е най-добре....На мен никъде не ми харесва...

Ima ne6to vjrno v teorijta za vuzpitanieto.No mislj,4e 4ovek koito te obi4a,prosto se opitva da se suobrazjva s teb.Zatova se polu4ava ne6to podobno.Po su6tij na4in moga da kaja,4e i toi me vuzpitava.Vsekidnevno.Prosto 4ovekut pridobiva tvoj model na povedenie (do izvestna stepen,razbira se) i obratnoto.

Сега е идеалното време за търсене на квартира, защото предлагането е най-голямо.
Ако отидете в агенция за недвижими имоти, ще ви дадат поне сто оферти, така че можете да избирате спокойно и да се договаряте за цени.Можете да търсите сами и по обявите, така ще спестите комисионната.
Може да ти звучи изненадващо, но в центъра и в хубавите квартали има доста жилища на същите цени като в Дружба и Люлин.

Колкото до втория въпрос, превъзпитаването е по- скоро създаване на съвместни навици.

Благодаря ти, и на мен не ми харесва София, но нямам възмижност за избор. През Дружба съм минавала веднъж през зимата и ми се стори ужасно
От една стрна ми се струва, че е по- добре повече пари, но на по-хубаво място, от друга ако спестявам от наема ще мога да си позволя други неща

Zigy и Руми, благодаря и на вас стана ми много приятно, че се отзовахте, май и аз съм наясно с това за възпитанието, незнам може би си мислех, че някой ще напише нещо като : 10те правила при излизане на квартира с гаджето
Руми, дано си права за цените, защото май не мога да се примиря с кой да е квартал

Всичко е въпрос на време, тичане по огледи, преговори и упоритост. Е разбира се и малко късмет.
Още утре можете да се настаните за сто евро в гарсониера в Дружба, неремонтирана и с влага по стените, но за същата сума може да се намери и нещо по-добро.
Много е важно как ще изглежда жилището ви, дори само една година да живеете в него. Не виждам коя любов ще устои на мръсно, мизерно, пълно с хлебарки обиталище.

Първо да те поздравя за решението - хубаво е да си живеете двамата заедно и отделно! Така и решенията, и отговорностите, и грешките, и успехите са си само ваши! За добро или за зло! Предполагам, че първите месеци ще сте като 2 влюбени гълъба - ще се преместите, ще направите купон с приятели, ще ви е весело... Еееех, колко хубаво ни беше товага! Не че сега не е, но тогава беше много романтично - нямахме нищо, каквото и да видехме по магазините, все ни трябваше - от вилиците, та до хладилника! После някак бързо и неусетно напълнихме шкафовете и сега вече мислим да купуваме още! Но виж - за възпитанието никой не може да те посъветва. Има си хора и хора - например не аз него, а той мен възпитаваше! И още ме възпитава! Но все пак е факт, че от началото се разпределят разни дребни задачки, които ти остават твое задължение и в последствие! И все пак много зависи - в къщи по принцип аз пера и чистя. Но когато ми е било натоварено и съм помолила за помощ, той никога не е отказал да свърши "моята работа"! Ако и той не може, оставяме за когато може! Аз в началото нищо не знаех - ни да готвя, ни да простирам, нищо! После готвенето ми стана интересно, а сега ми е хоби и удоволствие! Е, хапвали сме разни буламачи, дето той от уважение на труда ми казва, че е вкусно, а после дружно решаваме да си изпържим яйца, но... Важно е разбирателството и хармонията! Да сте в такт един с друг! И да сте живи и здрави! Пък другото, колкото и да ти говоря, колкото и време да прекарвате сега заедно, никога няма да го разбереш точно, докато не го изпиташ!
Имали сме кризи, затишия, бурни разпалвания на страстите... И двамата ще се учите взаимно и ще се опознавате! Сега, като се връщам назад във времето, онези първи месеци ми бяха толкова мили и драги - да седнете на маса с приятели и в един момент да станете да си ходите "у дома" - там, където вие сте създали всичко и където всяко пликче и всяко шкафче е материалното изражение на вашето сплотено семейство, там, където всяко нещо е спестено, изстрадано ако щеш, и задружно купено...

Ох, отплеснах се! Виж, за избора на квартира - освен парите, в които трябва да се вместите, аз на второ място поставям транспорта! Също така състоянието на жилището, район - може да е прекрасно, но ако отсреща е циганската махала... малко кофти! Аз пък искам да си похваля моето кварталче Слатина - не очаквах, че е толкова симпатичен квартал с много млади майки, деца - през лятото градинките и кафетата са пълни с хора! А преди това дълго време бях живяла в центъра, където всеки си е стиснал чантата, бърза нанякъде и едно здравей няма...

Абе питай - аз обичам да говоря, както стана ясно вече! Може тук, може и на лични! И още веднъж - успех, бъдете живи и здрави! Желая ви дълъг и хармоничен съвместен живот!


Всяка прилика с реални лица и събития е абсолютно възможна!

Ами точно с това са свързани моите страхове- с компромисите: кога , къде и по-колко?. Е част от нещата, които си споменала ще отпаднат, защото и двамата сме на смени и ставаме по-различно време, той кафе не пие, а аз като ще правя само за мен предпочитам да си го купя по-пътя, ще си търсим обзаведен така че и завесите и мебелировката отпадат. Усещам, че в домакинската работа ще е проблема, досега ако е трябвало да свършим нещо аз разделям работата така, че за мен е по-голямата част, само и той да се включи и да свикне да го прави, което май не е честно, защото аз работя около двойно повече време.Иначе и двмата сме големи мързели и никой не си "пада" нито по готвене, нито по чистене, та предвиждам..., чудя се ако още в началото направим график дали ще се спазва.........

Taka si be6e,povjrvai mi!

в Слатина наистина е много прекрасно. живея с моя приятел от 1 година там и съм във възторг от първия ден, когато се преместих при мъжа на живота ми. преди това живях в центъра 6 години и дори за миг не съм си помисляла, че квартал може да ми хареса. а пък Слатина наистина е много хубаво място за живеене.

Аз също съм очарована! Е, някои от съседите ни са идиоти, ама щом на рождените ми дни не викат полиция, значи все пак не са толкова зле - последния път рождения ден си го празнувах няколко пъти с няколко различни компании и съседите геройски издържаха! А преди това съм живяла само в центъра и в Захарна Фабрика! Центърът е много потискащ или поне на мен така ми действаше! А Захарна Фабрика е много специален квартал - то е по-скоро като отделно градче в града и само който е живял там, може да ме разбере - слизаш от рейса и се потапяш в една съвсем различна атмосфера (говоря за "старата" Захарна). Или поне така я помня от детството си...

Но в края на крайщата където и да идат, стига да се разбират, ще им е хубаво! И обратно - ако не си паснат като двойка, като семейство в новата им среда и начин на живот - и в Слатина да дойдат, пак няма да им хареса!

А ти къде в квартала живееш? Ако искаш пиши ми на лични, може да се окажеш някой от съседите, които тормозих покрай рождения си ден, да ти поднеса персонални извинения!


Всяка прилика с реални лица и събития е абсолютно възможна!

Ах,ах Слатина.... Какви спомени имам... Направо..... Сигурно виждаш лица,които аз ако видя,ще се разпадна... Слатина,това ми е младостта

Любопитна съм къде точно си,но няма да те питам

Поздрави!

Хей, Цветенце, толкова хубаво си го написала. Подсещаш ме за най- хубавото нещо: Ще живеем вече заедно с моя любим. Аз задълбана в практическата страна забравих да се радвам на това. Като се преместим ще пиша в кой квартал сме и ще дам впечатления(може пък и Слатина да е). Желая ви много щастие и любов

п.п.А за питането: ще питам да знаеш

чак се разчувствах. И в моя живот май имаше такова време, но то ще да е било в до-Библейските времена - или както обичам да казвам - преди Големия взрив. Само че ние от Борово отидохме в Студентския град на вечния купон и цели пет години (карах и аспирантура) бяхме в центрофугата на годините си - както се казва: млади и глупави.