Суеверието....

Не зная при вас как е но мен постоянно ме преследват разни суеверия - за подстригване, за пазаруване....Вие накупихте ли каквото е необходимо за бебо предварително

забрави за суеверията. дори и като бях бременна държах косата ми да изглежда добре. исках предварително да купя и приготвя всичко за бебето - дори и най-дребните неща. така имах достатъчно време да измия и дезинфекцирам, да изпера, изгладя и подредя бебешките неща и да се наслаждавам на очакването. а пък после е такъв кеф да сложиш бебчо в леглото, което ти сама се приготвила.

само един пример - братовчедка ми дотолкова се беше впрегнала, че не се подстрига нито веднъж по време на бременността, не простираше вечер, боклука се изхвърляше само по светло и когато я изписаха не се прибра у дома с бебето, а отиде в апартамента на майка си и стоя там докато таткото и бабата обикаляха града да купуват креватче. кога го е мила, кога е прала чаршафите, идея нямам.

нашето гардже си е най-хубаво!

Аз съм ужасно суеверна и си изкарах цялата бременност без да се подстрига,макар косата ми да беше нацъфтяла.Обаче не знаех,че не трябва да се купува предварително акквото и да е за бебчето и си накупих всичко необходимо.Слава Богу всичко е наред.Макар да знам,че това са бабини дивитини не мога да се отърся от тях.Ей го,детенцето ми е на 6 месеца,а аз не знам до кога се носи червеното конче на ръчичката и не смея да го махна,само го сменям с по-голямо

Може да си разочарован, ако не успееш, но си обречен, ако не опиташ

а червен конец никога, ама никога не съм им връзвала. най-малкото ми се вижда нехигиенично. а и съм убедена, че моята вяра е по-силна от каквито и да са лоши погледи, магии и други щуротии. ако аз не мога да си опазя децата, какво ще може едно парче конец?

нашето гардже си е най-хубаво!

Аз не съм робувала на суеверия. Подстригах си косата драстично в 3ия месец. Момченцето ми си е съвсем наред сега
Започнах да купувам разни неща от момента в който разбрах, че съм бременна. В магазините ме гледаха доста странно, когато ме запитваха какво е бебето, а аз им отвръщах, че още не е родено, а дори и корем нямах - гледаха ме като извънземна
След като се роди бебето никога не съм спазвала правилото, че то трябва да е прибрано преди здрач, дрешките му също. Случвало се е миналото лято да прибираме малкият след 23 часа/ заседявахме се в кварталните кръчмички/. А пък дрешки съм простирала и вечер и цяла нощ са стояли на простора.
Имам една приятелка която казва, че ако не вярваш в глупости няма начин да ти се случат. Но ако вярваш - е друго нещо
За това аз предпочитам да не вярвам, по-лесно ми е

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

а пък ако не знаеш за тях- още по-добре.
Аз примерно за пръв път чувам подобни измишльотини -пране и ала-бала. И като се замисля- ами по-добре.
Човек се поддава на суеверия, според мен, когато не се чувства достатъчно сигурен в себе си. Ама това вече е друга тема и за друг клуб.

Точно така!
Аз примерно тук в клуба научих, че не бивало да се подстригва косата. Но дори и да знаех и по-рано - това едва ли щеше да ме спре. Беше ужасно изтощена, след море и грижата за нея ми беше последната работа по време на бремеността!
А пък за дрешките знаех - не бивало да се простират по тъмно щото по тъмно излизали разни таласъми и и незнам си какво ставало. По тази причина и бебето трябвало да се прибира по светло.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

И аз не вярвам в тези неща. И повечето дори наистина не ги и знам. Например това, дето додо го казва, че бебето трябвало да се прибира преди здрачаване за първи път го чувам. А защо трябва? Да не говорим пък, че винаги простирам вечер и прибирам дрехите пак вечер. Червен конец никога не съм връзвала, пак защото не знаех... Обаче синя гривна си имаше детето. Ама му я носех май по-скоро, защото беше много красива. Брат ми ни я донесе специално от Египет и хората я забелязваха, а малката нали беше и госпожица, та затова. И досега си я пазя гривната и я слагам чат-пат.
Напазарувах си предварително, защото много държах сама да си избера и подготвя всичко. И двата пъти.

Но от хората много ме е страх. Страх ме е от "лоши погледи" и когато се зазяпат в децата настръхвам от ужас. Има например една жена, от която панически си крия децата. Особено дъщеря ми я запат много и това понякога ме плаши.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Да, това с урочасването и лошите очи обаче го има за жалост
Случвало се е няколко пъти Денис да ми плаче след разходки, да е нервен и напрегнат, да не иска да заспива.
Тогава си казвам едни специални думички, които знам за такива случаи и действително всичко минава! Много ми беше странно в началото и бях скептична и към тях, но се оказа, че има ефект.

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

Еее, аз в такива случаи мия очите с вода. И кой знае защо съм решила, че действа. Думички не казвам, защото чак до там не ми стига суеверието.

Но аз си мисля и друго - дали бебетата не ги хващат по-лесно тези "лоши погледи"? Като че ли всички такива вярвания и наричания се свързват с бебета и малки деца, а за вече поотраснали дечица няма. И на мен ми се е случвало да ми реват и нервничат децата след гости и разходки, но като малки. Сега не. Обаче все пак ме е страх. Дано не ми се налага додо да те питам за думичките.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Аз доста си мислех от къде идват тези суеверия. Примерно за простирането по тъмно си мисля че едно време са простирали на двора, а като стане тъмно всичката пепел, която се е вдигала през деня пада на земята и полепва по дрешките. За миенето на очичките против уроки си е направо от хигенна гледна точка. Чувала съм че жена в мензис не трябва да ходи при малко бебе, а после прочетох, че през този период от месеца, жената е най-податлива на вируси. За предварителното купуване ми е ясно, само като се сетя колко деца не са оживявали.......
Така че бабите ни са ги измисляли от някъде но за подстригването, соленето и идея си нямям от къд

Аз купувах и само това че не разполагах с много пари накуп ме предпази от това да накупя всичко още като разбрах че съм бременна. Не съм робувала на суеверия , струва ми се глупаво. По мое мнение, всичко е измишльотина


Teзи които не умеят, критикуват

на тази тема;) много се притеснявам защото линийката на ръчичката на живота е късичка;(дали са верни тези неща

е браво saroni само за това не съм гледала по детето
ама няма пък и да погледна
направо да си вярваме, че не са верни, иначе досега ФБР или там където се пази най-голямата база с дактилоскопични данни щяха да са си хванали какво означават линийните по кожата на ръцете

аз вярвам на различни суеверия- зависи как, от къде , от кой и по какъв повод съм ги чула....и по какъв начин са ми разказани...
някои са още от детството ми- дълбоко заседнали в психиката от времето когато играехме с каките и батковците пред блока и слушахме какви ли не истории....браххххх
според мен суеверието е чисто психическо отклонение в изключително лек вариант;)колкото повече вярваш в него и мислиш за него, толкова по-голяма се оказва вероятността то да се случи...ако знаеш , че като минеш под стъба носи нещастие ,то каквото ид а тис е случи през деня ще си го обясняваш с това, че си минал под стълба, въпреки, че това би могло да тис е случи и ако не беше минал под стълба, само че ти не би могъл да знаеш това....в случая ако...бях направил това, дали щеше да стане това, а какво...ако си наумиш нещо негативно(като суеверието) то подсъзнателно предизвикваш съдбвата си...и т.н. се в тоя ред, че ме мързи да изпадам в дълбоки философии и без това всеки го мързид а чете повече от 2 реда;))))))))

Додо, кажи тези думички, ако имаш желание и няма да и се развали магическата и сила. Много ми стана любопитно какво се казва в случай на урочасване. На мен не ми достига фантазето до толкова да си измислям такива думи. Аз само измивам очите с водичка прелята през брава.

миенето на очите с вода наистина действа. най-често детенцето се успокоява и спира да плаче. ако го изкъпеш дори цялото и му позолиш малко по-дълго да поиграе в коритото - гледай чудо! доволно е, все едно че никога не е плакало! така е, децата лесно се превъзбуждат от разходки и срещи с хора и започват да плачат, а къпането, спокойната атмосфера, познатите занимания у дома действат успокояващо и разведряващо. (това важи май не само за децата.) защо ли нашите баби много са държали точно на тази процедура, а?

не знам какво е лош поглед. моите деца винаги биват заглеждани, оглеждани, заприказвани от непознати хора по градинките. не сме имали разходка без някой да ни спре и да се наведе над децата ми. това не ме притеснява хич - красиви са ми децата, умни са, радват хората. е, не позволявам никакъв физически контакт или даване на разни неща, но това по други причини.

дали са урочасани? ами не знам. ако здравето, добрият режим, преобладаващото добро настроение и нежното гушкане са признаци за урочасаност, значи са. в такъв случай се отказвам от всички ритуали против уроки, за да си ми останат такива дечицата.

и аз поддържам тезата, че ако не вярваш в тези неща, няма и да те стигнат.

нашето гардже си е най-хубаво!

На бележка ще ти ги пусна, че ще ми се смеят недоверчивите.
Само да уточня, че не аз съм ги измислила, а са предавани от баба на баба. Аз ги знам от моя близка

Едно е да говориш много, друго е да кажеш нещо.

ami ne mislia che po chertite na detskata rachichka moje da se gadae
nali tia vse pak teparva se razviva

И моите деца са обект на внимание, заглеждане и приказки всеки път като излезем. Даже прекалено според мен. И моите деца в моите очи са красиви, силно се надявам да са умни и явно радват хората. И точно защото винаги са обект на внимание и приказки се притеснявам понякога. Не знам защо, може би съм прекалено наплашена от лошотии и болести.

Честно казано, съвсем искрено ти завиждам за оптимизма и ведрото отношение към света и околните. Аз съм по-песимистично настроена. Може би всичко се корени тук, а не толкова в суеверието.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...