За селекцията
4 отговора
293 прегледа
За селекцията
НЕПОСИЛНАТА ТЕЖЕСТ НА “СИНЬОТО” БИТИЕ*
Днес започва подготовката на ПФК Левски за новия футболен сезон. За пръв път от поне пет години насам началото няма да бъде свързано с оптимизъм и ентусиазъм от привържениците на отбора. В последния месец те бяха буквално засипани от лъжи, глупости и безумия. Ръководството на отбора и приближени до него хора иззеха функциите на новинарските медии и заляха публичното пространство с най-невероятни спекулации. Проведоха се "титанични" акции за привличане на футболисти, за които предварително бе ясно, че не могат да дойдат на Герена". На финалната права се оказа, че почти нищо от плановете за лятна селекция не е доведено до успешен край. И, естествено, следват въпросите.
И първият въпрос е имал ли е Георги Тодоров някакъв списък с искани от него футболисти и дали в този списък са фигурирали Владо Андонов-Тапата и Асен Букарев. Допреди месец имената на Силвера, Инсуа, Фадида говорили ли са нещо на Георги Тодоров? Ако му е останало поне малко достойнство
в битието на послушник, нека старши-треньорът да покаже пред обществеността какво е искал и какво е получил. И след като е ясен отговорът на този концептуален въпрос, може ли въобще да се говори за някаква планирана селекция в ПФК Левски.
През последните няколко месеца основен лайтмотив в недоизказаното от ръководителите на ПФК Левски е лошото наследство от старото управление. Бегъл поглед върху списъка с ръководителите в ПФК Левски сочи, че единственият голям отсъстващ е Наско Сираков. В старото и новото ръководство присъстваха Майкъл Чорни, Константин Баждеков, Георги Марков, Тодор Батков. Последните двама дори намериха доста нестандартен начин да се "извинят" на феновете за огорчението от загубата срещу Славия, като два месеца по-късно отново си заеха местата в управлението на клуба. Сегашният старши-треньор на отбора пък бе помощник на предшественика си Славолюб Муслин. След като наследството е лошо и Левски е погребан (цитат), кой е виновникът за ситуацията? Макар никой от ръководството да не намира смелост да го каже открито, се подразбира, че виновникът за тежкото положение е Наско Сираков, но ако това е така, защо не се покажат на привържениците на Левски и на футболната общественост в България конкретните факти за "престъпленията" на подалия оставка изпълнителен директор. Нека хората да чуят истината за деянията на Наско и да произнесат своята морална присъда. За съжаление на провуцовото марионетно управление доказателствата срещу Сираков няма да издържат на силата на реалните аргументи. Естествено, удобно е да се хвърля вината (при това подмолно) върху един човек, който дори не желае да се защитава, защото към всичките си реални и мними грехове остави в историята като ръководител на отбора три титли, две купи на страната, десетина преодолени съперници в Европа и серия болезнени унижения за вечния враг.
Но отправната точка са тежкото наследство и мерките за излизане от кризата. Днес е 26 юни и от мерките за излизане от кризата налице са няколко безпредметни комисии и отсъствие на реална визия за бъдещето на отбора. Селекция такава, каквато очакваха привържениците, не се направи, но за сметка на това в управленските етажи на клуба се намери място за всички явни и прикрити протежета на Вуйчо Ваньо. За сведение на многострадалния син фен и селекцията основно бе насочена към агенция, семейно приближена до Кардинала. Аржентинските трансферни бомби се появиха точно по този "път на коприната", свързващ пампасите с Балканите.
Това, което Левски трябваше вече да притежава, а все още го няма и едва ли ще го има в наличност, са няколко нови силни нападатели. Най-добре беше те да се казват Гонзо и Янкович, но работа щеше да свърши и Сакалиев, а защо не и аржентинската машина за голове Силвера. Към днешна дата нито един от изброените не е дал съгласието си да облече синята фланелка. Сигурен е Тапата, някакъв неизвестен израелец, и Боби Димитров, ако му се помолят да остане. Щото на него много му харесва в Пловдив. Освен това бе осигурен и Букарев, но се преговаря и с Кабат, който играе на същия пост. А на тази позиция в Левски играе и Телкийски, но явно него не го броят за жив, щом се надпреварват да преговорят за хора в неговата зона. Между другото, бомбата със закъснител, която ръководството и най-вече старши-треньорът поставиха през този месец, са футболистите, които не ги броят за живи.
В това отношение в Левски демонстрираха уникална дилетанщина. Не може футболисти, които имат действащ договор с клуба, да бъдат толкова откровено и безцеремонно унижавани и пренебрегвани. Каква ще бъде мотивацията на Бачков, Ибраимов, Телкийски, Генчев, Ангелов, Колев при създалата се ситуация около тях. Когато ЦСКА подписа с Алтин Хаджи, Стойчо Младенов се скъса да хвали Сашо Томаш и да обяснява колко важен футболист е той за ЦСКА. През последния месец някой от ръководството на Левски да се сети да каже няколко окуражителни и добри думи за играчите в отбора. Някой от сините шефове да каза, че на тях ще се разчита, че те са се доказали като добри футболисти, че са дали много на отбора. Левски явно няма да бъде съставен само от нови футболисти и не може по такъв начин да се подхожда към старите играчи в отбора. Най-малкото защото е недопустимо футболист, обличащ синята фланелка, да живее със смачкано самочувствие и да не е мотивиран да изгаря за клубната кауза. Вярно е, че играчите си имат договори и си взимат (все още) парите. Но в Левски не може да се играе само за пари. Левски е кауза и голямата слабост на всички сини управници без изключение е, че позволиха в тима да играят момчета без сантимент към синята фланелка. И никак не е случаен фактът, че доста вече бивши футболисти не се отнасят в публичните си изяви с уважение към Левски. И затова не е виновна само тяхната природна тъпота. Виновни са и хората, които не са успели да им втълпят за годините, прекарани в Левски, къде всъщност са попаднали.
Ако се върнем към най-новата история на ПФК Левски, ще се сблъскаме с един много показателен пример, който може чудесно да послужи за отправна точка и в днешния ден. Когато пристигна Люпко в София, той не говореше за селекция, а се зае да работи с наличния потенциал. И само след три месеца с Бачев, Дионисиев, Чавдар Атанасов, Бисер Иванов и Захари Сираков изнесе лекция на Ювентус на "Деле Алпи". И никога не каза, че те не стават за нищо, че са слаби футболисти и не им търсеше непрекъснато заместници. Големият треньор затова е голям, за да се докаже с всякакъв футболен материал. Това е майсторлъкът в този занаят, ама за съжаление Гошо Тодоров не е прихванал и постоянно се оплаква какво бил наследил и колко му било тежко. Ами като му е тежко, да си подаде оставката, все ще се намери за Левски треньор като Люпко който с Бачков, Ибраимов, а защо не и със Зимонич да направи добър отбор. За съжаление наред с всички други проблеми, върху които медиите непрекъснато фокусират вниманието в Левски, има и сериозна криза в микроклимата и атмосферата в отбора. В едно свое проникновено изявление преди две години Тодор Батков каза дословно: "Ние можем да вземем не само Шукер, но и всеки друг футболист, но заплатата, която ще му плащаме, ще развали климата в отбора." Е, дойдохме си на думата. Лавал взима 25 хиляди долара на месец, Зимонич към 15 -отговарят ли заплатите им на приноса за отбора. Българите-титуляри, които изнасят тежестта на всеки мач, как да приемат факта, че футболист, който не прави шпагат, за да не го стегне лумбагото, взема по 50 хиляди лева на месец. И, естествено, възниква въпросът кои ще бъдат лидерите на тима през новия сезон. Азбучна истината е, че от първостепенна важност за един отбор е кой командва в съблекалнята. Във великия Реал Роналдо и Зидан свиват ушички пред безспорните авторитети Раул, Гути и Йеро. Дори самият Фиго, макар че е приятел с тарторите, няма право на глас. В сезоните, в които Левски имаше безапелационно предимство, лидери на отбора бяха Гонзо и Мъри. Кой ще ги замести сега и ще има ли неговата дума тежест и авторитет. Ще прелеят ли новите лидери в своите съотборници характера на победители, непримиримостта за спечелване на всеки мач. Въобще въпросителните около бъдещето на синия клуб започват от високите етажи и завършват в съблекалнята. И за съжаление няма индикации, че дори един човек в Левски разбира цялата сериозност на положението!
ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ
* Заглавието на материала е заимствано от книга на големия чешки писател дисидент Милан Кундера
Днес започва подготовката на ПФК Левски за новия футболен сезон. За пръв път от поне пет години насам началото няма да бъде свързано с оптимизъм и ентусиазъм от привържениците на отбора. В последния месец те бяха буквално засипани от лъжи, глупости и безумия. Ръководството на отбора и приближени до него хора иззеха функциите на новинарските медии и заляха публичното пространство с най-невероятни спекулации. Проведоха се "титанични" акции за привличане на футболисти, за които предварително бе ясно, че не могат да дойдат на Герена". На финалната права се оказа, че почти нищо от плановете за лятна селекция не е доведено до успешен край. И, естествено, следват въпросите.
И първият въпрос е имал ли е Георги Тодоров някакъв списък с искани от него футболисти и дали в този списък са фигурирали Владо Андонов-Тапата и Асен Букарев. Допреди месец имената на Силвера, Инсуа, Фадида говорили ли са нещо на Георги Тодоров? Ако му е останало поне малко достойнство
в битието на послушник, нека старши-треньорът да покаже пред обществеността какво е искал и какво е получил. И след като е ясен отговорът на този концептуален въпрос, може ли въобще да се говори за някаква планирана селекция в ПФК Левски.
През последните няколко месеца основен лайтмотив в недоизказаното от ръководителите на ПФК Левски е лошото наследство от старото управление. Бегъл поглед върху списъка с ръководителите в ПФК Левски сочи, че единственият голям отсъстващ е Наско Сираков. В старото и новото ръководство присъстваха Майкъл Чорни, Константин Баждеков, Георги Марков, Тодор Батков. Последните двама дори намериха доста нестандартен начин да се "извинят" на феновете за огорчението от загубата срещу Славия, като два месеца по-късно отново си заеха местата в управлението на клуба. Сегашният старши-треньор на отбора пък бе помощник на предшественика си Славолюб Муслин. След като наследството е лошо и Левски е погребан (цитат), кой е виновникът за ситуацията? Макар никой от ръководството да не намира смелост да го каже открито, се подразбира, че виновникът за тежкото положение е Наско Сираков, но ако това е така, защо не се покажат на привържениците на Левски и на футболната общественост в България конкретните факти за "престъпленията" на подалия оставка изпълнителен директор. Нека хората да чуят истината за деянията на Наско и да произнесат своята морална присъда. За съжаление на провуцовото марионетно управление доказателствата срещу Сираков няма да издържат на силата на реалните аргументи. Естествено, удобно е да се хвърля вината (при това подмолно) върху един човек, който дори не желае да се защитава, защото към всичките си реални и мними грехове остави в историята като ръководител на отбора три титли, две купи на страната, десетина преодолени съперници в Европа и серия болезнени унижения за вечния враг.
Но отправната точка са тежкото наследство и мерките за излизане от кризата. Днес е 26 юни и от мерките за излизане от кризата налице са няколко безпредметни комисии и отсъствие на реална визия за бъдещето на отбора. Селекция такава, каквато очакваха привържениците, не се направи, но за сметка на това в управленските етажи на клуба се намери място за всички явни и прикрити протежета на Вуйчо Ваньо. За сведение на многострадалния син фен и селекцията основно бе насочена към агенция, семейно приближена до Кардинала. Аржентинските трансферни бомби се появиха точно по този "път на коприната", свързващ пампасите с Балканите.
Това, което Левски трябваше вече да притежава, а все още го няма и едва ли ще го има в наличност, са няколко нови силни нападатели. Най-добре беше те да се казват Гонзо и Янкович, но работа щеше да свърши и Сакалиев, а защо не и аржентинската машина за голове Силвера. Към днешна дата нито един от изброените не е дал съгласието си да облече синята фланелка. Сигурен е Тапата, някакъв неизвестен израелец, и Боби Димитров, ако му се помолят да остане. Щото на него много му харесва в Пловдив. Освен това бе осигурен и Букарев, но се преговаря и с Кабат, който играе на същия пост. А на тази позиция в Левски играе и Телкийски, но явно него не го броят за жив, щом се надпреварват да преговорят за хора в неговата зона. Между другото, бомбата със закъснител, която ръководството и най-вече старши-треньорът поставиха през този месец, са футболистите, които не ги броят за живи.
В това отношение в Левски демонстрираха уникална дилетанщина. Не може футболисти, които имат действащ договор с клуба, да бъдат толкова откровено и безцеремонно унижавани и пренебрегвани. Каква ще бъде мотивацията на Бачков, Ибраимов, Телкийски, Генчев, Ангелов, Колев при създалата се ситуация около тях. Когато ЦСКА подписа с Алтин Хаджи, Стойчо Младенов се скъса да хвали Сашо Томаш и да обяснява колко важен футболист е той за ЦСКА. През последния месец някой от ръководството на Левски да се сети да каже няколко окуражителни и добри думи за играчите в отбора. Някой от сините шефове да каза, че на тях ще се разчита, че те са се доказали като добри футболисти, че са дали много на отбора. Левски явно няма да бъде съставен само от нови футболисти и не може по такъв начин да се подхожда към старите играчи в отбора. Най-малкото защото е недопустимо футболист, обличащ синята фланелка, да живее със смачкано самочувствие и да не е мотивиран да изгаря за клубната кауза. Вярно е, че играчите си имат договори и си взимат (все още) парите. Но в Левски не може да се играе само за пари. Левски е кауза и голямата слабост на всички сини управници без изключение е, че позволиха в тима да играят момчета без сантимент към синята фланелка. И никак не е случаен фактът, че доста вече бивши футболисти не се отнасят в публичните си изяви с уважение към Левски. И затова не е виновна само тяхната природна тъпота. Виновни са и хората, които не са успели да им втълпят за годините, прекарани в Левски, къде всъщност са попаднали.
Ако се върнем към най-новата история на ПФК Левски, ще се сблъскаме с един много показателен пример, който може чудесно да послужи за отправна точка и в днешния ден. Когато пристигна Люпко в София, той не говореше за селекция, а се зае да работи с наличния потенциал. И само след три месеца с Бачев, Дионисиев, Чавдар Атанасов, Бисер Иванов и Захари Сираков изнесе лекция на Ювентус на "Деле Алпи". И никога не каза, че те не стават за нищо, че са слаби футболисти и не им търсеше непрекъснато заместници. Големият треньор затова е голям, за да се докаже с всякакъв футболен материал. Това е майсторлъкът в този занаят, ама за съжаление Гошо Тодоров не е прихванал и постоянно се оплаква какво бил наследил и колко му било тежко. Ами като му е тежко, да си подаде оставката, все ще се намери за Левски треньор като Люпко който с Бачков, Ибраимов, а защо не и със Зимонич да направи добър отбор. За съжаление наред с всички други проблеми, върху които медиите непрекъснато фокусират вниманието в Левски, има и сериозна криза в микроклимата и атмосферата в отбора. В едно свое проникновено изявление преди две години Тодор Батков каза дословно: "Ние можем да вземем не само Шукер, но и всеки друг футболист, но заплатата, която ще му плащаме, ще развали климата в отбора." Е, дойдохме си на думата. Лавал взима 25 хиляди долара на месец, Зимонич към 15 -отговарят ли заплатите им на приноса за отбора. Българите-титуляри, които изнасят тежестта на всеки мач, как да приемат факта, че футболист, който не прави шпагат, за да не го стегне лумбагото, взема по 50 хиляди лева на месец. И, естествено, възниква въпросът кои ще бъдат лидерите на тима през новия сезон. Азбучна истината е, че от първостепенна важност за един отбор е кой командва в съблекалнята. Във великия Реал Роналдо и Зидан свиват ушички пред безспорните авторитети Раул, Гути и Йеро. Дори самият Фиго, макар че е приятел с тарторите, няма право на глас. В сезоните, в които Левски имаше безапелационно предимство, лидери на отбора бяха Гонзо и Мъри. Кой ще ги замести сега и ще има ли неговата дума тежест и авторитет. Ще прелеят ли новите лидери в своите съотборници характера на победители, непримиримостта за спечелване на всеки мач. Въобще въпросителните около бъдещето на синия клуб започват от високите етажи и завършват в съблекалнята. И за съжаление няма индикации, че дори един човек в Левски разбира цялата сериозност на положението!
ЖАКЛИН МИХАЙЛОВ
* Заглавието на материала е заимствано от книга на големия чешки писател дисидент Милан Кундера
Re: За селекцията
Истината според мене е, че въпреки смешното ръководство и бюджета селекцията и към момента е съвсем прилична, да не говорим че е много по добра от тази на чорбата. Ако стане трансфера на някой от двамата аржентинци просто ще приказка. И миналата година отбора ни беше по добър от свинския само че имаше много комтузии и много интриги. А и за миналата година си се знаеш че чорбата им е обещано да бъдат шампиони.
Така че малко по спокойно де, всичко е относително наред ако имахме и треньор щеше да е по добре но засега ще караме с Гошо Тодоров освен ако Чорни реши друго. Между другото играчите които напускат Левски на практика не са играли миналата година. Включително и Головской.
Така че малко по спокойно де, всичко е относително наред ако имахме и треньор щеше да е по добре но засега ще караме с Гошо Тодоров освен ако Чорни реши друго. Между другото играчите които напускат Левски на практика не са играли миналата година. Включително и Головской.