Той
15 отговора
686 прегледа
Той
Бих искала да ви опиша една ситуация, защото наистина ме интересува какво би казал някой страничен човек и да ви попитам, вие какво бихте направили оттук нататък...?!
Та..
От около 10 дена се виждам с едно момче, което наистина ми хареса още когато го видях за пръв път. Някак си...все едно видях моя поглед:) Не говорихме много, но на следващата ни /отново случайна/ среща, още от първите минути се чувствах все едно винаги сме се познавали...Много ми беше спокойно и хубаво, и откривах все повече общи неща...И така си вървяха нещата..до снощи. Преди Снощи-то, е важен моментът, че предната вечер се бяхме разделили малко дистанцирани един от друг: реших, че се е случило така, защото в началото на всички по-дълбоки отношения излизат едни такива моменти, в които единия се отдръпва за малко- емоционално и/ или физически . Нещо като валс е любовта, редуват се крачките, две напред, една назад, и после пак две напред, една назад.
Или пък една напред и две назад...което значи, че не ви е една посоката, и ...си тръгвате всеки по пътя си.
Снощи, прибирам се аз към къщи и звъни GSM-а - излиза неговото име, казвам "Да" и чувам две забързани, дори бих казала задъхани изречения- че не можел да живее без мен и че ме обича.. И въпрос към моето мълчание "Чуваш ли?"...Казах му,че Да, че се прибирам и ще съм до 15 минути вкъщи и ще му се обадя. Още по пътя почнах да звъня на GSM-a, а после и на домашния, защото реших, че ще е най-добре да дойде до нас... Нито GSM-a вдигаше, нито домашния...Естествено, взех много да се притеснявам...Викам си, толкова нормален човек изглежда, а изведнъж..откъде излязоха тези драми?!..
И знаете ли какво стана нататък? Ами обади се отнякъде от някакъв рожден ден...Казах му да идва веднага вкъщи и той дойде, целият потен, и усмихнато ми обясни, че като бил там поискал да ми се обади и тогава колегата му взел телефона и...
... Ами той колегата много искал да ги каже тия неща на някого, защото неговата приятелка не го разбирала напълно...
...Е, да, знаел, че колегата му щял да каже Нещо Такова...
...Мислел, че ще разбера,че не е той..
...Не, не било ей така, за бъзик, сериозно било...Защото той, колегата му бил имал нужда да ги каже тия неща, и т.н....
...Може би защото и той би искал да каже нещо такова, та затова...
Е, както казва поетът "Какво тук значи някаква си личност"
...Любим момент: аз седя и пуша, той идва прав до мен. Усмивка. Репликата е: "Да не ти пука" и погалване по главата....
Суетене.
Повръщане в тоалетната.
Излизане от тоалетната, прегръдка, в която оставаме. Аз се опитвам да проумея истина ли е това и как по дяволите се озовах в тази безумна ситуация. Котаракът идва и се настанява долу в крака му.
...Казвам му, че има два варианта: да остане да спи вкъщи и да си тръгне сутринта, или да си тръгне веднага, но при всички положения - "Мисля, че не искам да те виждам повече"...
Става ми смешно, защото дори и в това уж категорично заявление вкарвам глагола "Мисля"... Много е важно да Мислиш, да, голям мислител съм аз.
.........
Каза, че искал да остане. Да съм го приютяла все едно е някое от котетата на двора.
Те раснат на свобода, но стоят все около вратата ми. Харесва ми да са свободни, полудиви, да ги виждам около мен, с невинния им поглед. Някой ден сигурно ще си тръгнат, пораснали. Ей така.
Та..
От около 10 дена се виждам с едно момче, което наистина ми хареса още когато го видях за пръв път. Някак си...все едно видях моя поглед:) Не говорихме много, но на следващата ни /отново случайна/ среща, още от първите минути се чувствах все едно винаги сме се познавали...Много ми беше спокойно и хубаво, и откривах все повече общи неща...И така си вървяха нещата..до снощи. Преди Снощи-то, е важен моментът, че предната вечер се бяхме разделили малко дистанцирани един от друг: реших, че се е случило така, защото в началото на всички по-дълбоки отношения излизат едни такива моменти, в които единия се отдръпва за малко- емоционално и/ или физически . Нещо като валс е любовта, редуват се крачките, две напред, една назад, и после пак две напред, една назад.
Или пък една напред и две назад...което значи, че не ви е една посоката, и ...си тръгвате всеки по пътя си.
Снощи, прибирам се аз към къщи и звъни GSM-а - излиза неговото име, казвам "Да" и чувам две забързани, дори бих казала задъхани изречения- че не можел да живее без мен и че ме обича.. И въпрос към моето мълчание "Чуваш ли?"...Казах му,че Да, че се прибирам и ще съм до 15 минути вкъщи и ще му се обадя. Още по пътя почнах да звъня на GSM-a, а после и на домашния, защото реших, че ще е най-добре да дойде до нас... Нито GSM-a вдигаше, нито домашния...Естествено, взех много да се притеснявам...Викам си, толкова нормален човек изглежда, а изведнъж..откъде излязоха тези драми?!..
И знаете ли какво стана нататък? Ами обади се отнякъде от някакъв рожден ден...Казах му да идва веднага вкъщи и той дойде, целият потен, и усмихнато ми обясни, че като бил там поискал да ми се обади и тогава колегата му взел телефона и...
... Ами той колегата много искал да ги каже тия неща на някого, защото неговата приятелка не го разбирала напълно...
...Е, да, знаел, че колегата му щял да каже Нещо Такова...
...Мислел, че ще разбера,че не е той..
...Не, не било ей така, за бъзик, сериозно било...Защото той, колегата му бил имал нужда да ги каже тия неща, и т.н....
...Може би защото и той би искал да каже нещо такова, та затова...
Е, както казва поетът "Какво тук значи някаква си личност"
...Любим момент: аз седя и пуша, той идва прав до мен. Усмивка. Репликата е: "Да не ти пука" и погалване по главата....
Суетене.
Повръщане в тоалетната.
Излизане от тоалетната, прегръдка, в която оставаме. Аз се опитвам да проумея истина ли е това и как по дяволите се озовах в тази безумна ситуация. Котаракът идва и се настанява долу в крака му.
...Казвам му, че има два варианта: да остане да спи вкъщи и да си тръгне сутринта, или да си тръгне веднага, но при всички положения - "Мисля, че не искам да те виждам повече"...
Става ми смешно, защото дори и в това уж категорично заявление вкарвам глагола "Мисля"... Много е важно да Мислиш, да, голям мислител съм аз.
.........
Каза, че искал да остане. Да съм го приютяла все едно е някое от котетата на двора.
Те раснат на свобода, но стоят все около вратата ми. Харесва ми да са свободни, полудиви, да ги виждам около мен, с невинния им поглед. Някой ден сигурно ще си тръгнат, пораснали. Ей така.
Re: Той
А отгоре на това тръгна да хвалиш жените, като преди това си сложила мъжете под общ знаменател.
И все пак, не си ме разбрала. Ако си ми чела постингите, неведнъж съм избеснявал, когато някой дава общо мнение и описание за мъже/жени. Няма такъв филм, всеки е индивидуален.
И все пак, не си ме разбрала. Ако си ми чела постингите, неведнъж съм избеснявал, когато някой дава общо мнение и описание за мъже/жени. Няма такъв филм, всеки е индивидуален.
Re: Той
Може би така е по-лесно да споделиш едно случайно усетено чувство, нещо, което пробягва в главата, но не желаеш да го уловиш?! По безопасен начин хем да кажеш нещо, хем да не го кажеш? При всички случаи взривяваш ситуацията, но всъщност нищо не си казал. И все пак на игра като на игра, и това си има своите весели страни.
Мисля, че текстът е написан чудесно, поздравления!
Мисля, че текстът е написан чудесно, поздравления!
Re: Той
човека се опитва по някъкъв начин да ти каже че те харесва, а ти РАЗСЪЖДАВАШ!!!..., е и това не го разбирам, ти кво искаш..., на колене ли да ти падне!!!..., за това се е сетил- така го е направил, важен е резултата!!!..., нали спинка у вас!, кво повече!!!
я кви драми има тука, нали четеш!!!!
я кви драми има тука, нали четеш!!!!
Re: Той
...Ами нали и аз спах до него...?:)
Искаш да го защитиш? Чудесно! Приятел в нужда се познава...
Но не е нужно да го правиш като ме нападаш, и то по толкова груб начин! Аз не съм лош човек, вервай ми! :) Вероятно и ти не си, тъй че да заровим томахавките, какво ще кажеш?
Искаш да го защитиш? Чудесно! Приятел в нужда се познава...
Но не е нужно да го правиш като ме нападаш, и то по толкова груб начин! Аз не съм лош човек, вервай ми! :) Вероятно и ти не си, тъй че да заровим томахавките, какво ще кажеш?